Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. К. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Ж. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 10920 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фиор Ди Лате“ ООД, представлявано от управителя Д. Г. срещу решение № 1573/27.07.2021 г., постановено по адм. дело № 289/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001620000223-091-001 от 03.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 53 от 18.01.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на извършена корекция на ползван данъчния кредит, на основание чл.78 от ЗДДС за периода м. 07.2016 г. със сумата 2 045,14 лева и начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС за период м.10.2019 г. в размер на 24 692,34 лева и лихви – 2 435,13 лева.

В касационната жалба са наведени трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. В частта на извършената корекция на данъчния кредит за периода м. 07.2016 г. със сумата 2 045, 14 лева, касаторът оспорва извода на съда за неправомерно ползван данъчен кредит по фактура № 504/03.09.2015г., издадена от "ОАК – Интерагро – България" ЕООД, с доводи, че съдът изцяло е кредитирал тезата на доставчика, като е игнорирал всички събрани доказателства за транспортиране и предаване на фактурираните стоки. Отделно от това твърди, че не ставало ясно въз основа на какви доказателства, съдът приел за доказано разваляне на доставката, предвид което и основанието по чл.78 от ЗДДС за извършена корекция на данъчен кредит не е доказано. В частта на начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС за период м. 10.2019 г. в размер на 24 692, 34 лева и лихви за бракувани стоки, касатора оспорва извода на съда, че по делото не са представени доказателства за бракуване на стоки, като се позовава на протокол от 25.10.2019г. за бракуване на материални запаси. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се твърди, че съдът е игнорирал молба от 08.07.2021г. на процесуалния представител на жалбоподателя за отлагане на делото и събиране на доказателства в присъствие на страната. Искането е за отмяна на решението на АС - Пловдив и отмяна на ревизионния акт в оспорената част. Претендират се и разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив, чрез юрк. Б., в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Възразява за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат.

Към образуваното касационно производство е приложена за съвместно разглеждане и частна жалба на „Фиор Ди Лате“ ООД, представлявано от управителя Д. Г. срещу определение № 772/27.05.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 289/2021 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001620000223-091-001 от 03.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 53 от 18.01.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта с която в тежест на „Фиор Ди Лате“ ООД, са установени задължения по ЗДДС, при следните констатации и изводи:

1. „Фиор Ди Лате“ ООД е упражнило право на данъчен кредит по фактура № 0000000504 от 03.09.2015 г., издадена от "ОАК – Интерагро – България" ЕООД, с предмет на доставката – препарат "Нимазал" и капани феромонови, с начислен ДДС в размер на 2 045,14 лева. Фактурата е отразена в дневника за покупки и в справка-декларацията по ЗДДС на "Фиор ди лате" ООД в периода м. 07.2016 г., а от страна на "ОАК – Интерагро – България" ЕООД е издадено кредитно известие № 1000000010 от 12.01.2016 г. за цялата стойност на фактурата, което кредитно известие не е отразено в дневника за покупките от "Фиор ди лате" ООД.

Ревизиращият екип е установил, че по отношение на "ОАК – Интерагро – България" ЕООД е бил издаден ревизионен акт № Р-16001616002659-091-001 от 16.12.2016 г., който е отменен с решение № 14644 от 28.11.2018 г. по адм. дело № 6649/2018 г. на ВАС, І о. (л. 324-327). Основавайки се на мотивите на съда в посоченото решение, ревизиращият екип е приел, че получателят по кредитното известие "Фиор ди лате" ООД следва да изпълни задължението си по чл. 78 ЗДДС и да коригира ползвания данъчен кредит по фактура № 504 от 03.09.2015 г. Тъй като доброволно не е била извършена корекция на приспаднатия ДДС, на основание чл. 78 ЗДДС ревизиращият екип е извършил корекция на данните в подадената справка-декларация, като ДДС в размер на 2 045,14 лева е посочен като ДДС за възстановяване.

2. При ревизията е установено също, че дружеството-жалбоподател е съставило протокол за бракуване на материални запаси от 25.10.2019 г., с който са бракувани препарати за растителна защита и части за капково напояване на обща стойност 371 657,45 лева. На дружеството са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с извършеното бракуване. С оглед декларираното от управителя на дружеството обстоятелство (декларация от 21.07.2020 г. – л. 365), че материалните запаси се съхраняват в [населено място], ревизиращият екип е извършил посещение на адреса на 14.09.2020 г., за което е съставен протокол, и установил, че в помещение, което се ползва заедно с друго дружество, са струпани различни препарати в чували и пластмасови бутилки, но тези препарати нямат нищо общо като видове и количества с бракуваните с протокола от 25.10.2019 г. препарати. Ревизиращият екип не е открил бракуваните препарати, за което от управителя на дружеството не са дадени никакви обяснения. Ревизиращият екип е установил, че по-голямата част от бракуваните препарати са придобити през 2014 г. и попадат в обхвата на ограничението по чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "а" ЗДДС. Друга част от бракуваните препарати са закупени с фактура № 90/1550 от 27.07.2015 г. по ВОП от Италия, въз основа на която от ревизираното дружество е издаден протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС, включен в дневника за покупки и продажби за м. 07.2015 г. Затова за тези материали, подробно описани в таблица на стр. 43 от ревизионния доклад, на обща стойност 123 461,69 лева при ревизията на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС е извършена корекция на приспаднатия данъчен кредит в размер на 24 692,34 лева, поради липса на доказателства за обстоятелствата по чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Според АС – Пловдив, РА в частта на извършена корекция на ползван данъчния кредит, на основание чл.78 от ЗДДС за периода м. 07.2016 г. със сумата 2 045, 14 лева е законосъобразен, с оглед издаденото от доставчика кредитно известие от 12.01.2016 г., доказващо наличие на основание по чл. 78, ал. 2 ЗДДС за извършване на корекция.

Наред с това в мотивите на съда са възприети доводите на горестоящия административен орган за липса на представени от ревизираното лице доказателства за реалност на доставката по фактура № 0000000504 от 03.09.2015 г., издадена от "ОАК – Интерагро – България" ЕООД. Съдът е приел, че събраните доказателства не могат да обосноват извод за действително осъществена доставка, защото липсват писмени доказателства, установяващи по категоричен начин отделянето и предаването на родово определените стоки от "ОАК – Интерагро – България" ЕООД на "Фиор ди лате" ООД – няма доказателства за осъществен превоз, тъй като пътният лист е издаден на по-ранна дата - 02.06.2015 г. и е платен с РКО от "Агри планет" ООД от същата дата, т. е., "Фиор ди лате" ООД не е плащало за транспорт; изминатият маршрут е [населено място] – [населено място], но липсват доказателства доставчикът "ОАК – Интерагро – България" ЕООД да притежава обект/склад в [населено място]; складовата разписка за приемане/предаване е от 10.08.2015 г. и не може да бъде обвързана с транспорта, осъществен на 02.06.2015 г., а приемащият стоките Е. А. според собствените му показания, дадени в съдебното заседание, е бил работник на "Агри планет" ООД; исканията за отпускане на материални ценности са от дати 02.08.2015 г., 11.07.2015 г., 04.07.2015 г. и 12.06.2015 г., т. е. издадени са преди получаването на стоките – 10.08.2015 г., поради което не е възможно в производството да са били вложени стоките, които дружеството-жалбоподател твърди да е получило по процесната фактура № 504 от 03.09.2015 г. Направен е краен извод, че при липса на реална доставка и издадено кредитно известие от доставчика, извършеното от органите по приходите при ревизията коригиране на ползвания данъчен кредит за м. 07. 2016 г. е законосъобразно.

На второ място, АС – Пловдив е обосновал правни изводи за законосъобразност на РА и в частта на начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС за период м.10.2019 г. в размер на 24 692,34 лева и лихви – 2 435,13 лева. Съдът е възприел фактическите установявания на органите по приходите и приел, че тези констатации не са оборени в хода на съдебното производство. Приел е, че представените при ревизията доказателства за двугодишния срок на годност на препаратите за растителна защита са недостатъчни и неубедителни за установяването на релевантния факт на бракуване, защото препаратите не са намерени при физическата проверка, извършена от органите по приходите, въпреки твърденията на управителя за тяхното съхранение в [населено място], поради което е направен извод, че извършеното допълнително начисляване на ДДС на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС е законосъобразно.

Оспореното съдебно решение е частично неправилно.

Първия спорен по делото въпрос е законосъобразно ли е извършена от органите по приходите корекция на ползван данъчен кредит по смисъла на чл. 78 ЗДДС в данъчен период м.07.2016 г. въз основа на издадено от доставчика кредитно известие № 100000001/12.01.2016г. по чл. 115, ал.1 ЗДДС към фактура № 504/03.09.2015г.

По аргумент от чл. 185, пар. 1 от директивата коригирането на данъчния кредит се извършва въз основа на обстоятелства, настъпили след изготвянето на справка – декларацията за ДДС, които обуславят настъпване на промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, като например анулиране на покупките или намаление на цените.

В националния закон в чл. 78, ал. 1 ЗДДС (в действащата за ревизирания период ред. от ДВ бр. 63/2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) е предвидено задължение за регистрираното лице да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Корекция се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата, с отразяването на документа по чл. 115 или по чл. 116, в дневника за покупките и в справка – декларацията за съответния период.

Изводите на първоинстанционният съд, че е настъпило посоченото в чл. 78, ал.1 ЗДДС основание за корекция на ползвания от „Фиор Ди Лате“ ООД данъчен кредит – разваляне на доставката, не се подкрепят от доказателствата по делото.

Фактите, които са установени са следните: „Фиор Ди Лате“ ООД, е упражнило право на данъчен кредит по фактура № 0000000504 от 03.09.2015 г., издадена от "ОАК – Интерагро – България" ЕООД, с предмет на доставката – препарат "Нимазал" и капани феромонови, и начислен ДДС в размер на 2 045, 14 лева. Фактурата не е за авансово плащане. Фактурата е отразена в дневника за покупки и в справка-декларацията по ЗДДС на "Фиор ди лате" ООД в периода м. 07.2016 г., а от страна на "ОАК – Интерагро – България" ЕООД е издадено кредитно известие № 1000000010 от 12.01.2016 г. за цялата стойност на фактурата, което кредитно известие не е отразено в дневника за покупките от "Фиор ди лате" ООД.

По делото не са събрани доказателства за изменение на данъчната основа или за разваляне на доставката по фактура № 0000000504 от 03.09.2015 г., като в хода на ревизията са коментирани единствено мотивите на решение № 14644 от 28.11.2018 г. по адм. дело № 6649/2018 г. на ВАС, І о, с което издадения РА на доставчика "ОАК – Интерагро – България" ЕООД е отменен, а съдът е приел, че с оглед издаденото от доставчика кредитно известие от 12.01.2016 г., се доказва наличие на основание по чл. 78, ал. 2 ЗДДС за извършване на корекция.

Настоящата инстанция, като отчита, че мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на присъдено нещо и със задължителна доказателствена сила, а доказването на материалноправното основание по чл.115 от ЗДДС за издаване на кредитно известие от доставчика се носи от административния орган, който следва да установи съществуването на фактическото основание за издаване на РА, счита, че приходната администрация не е доказала наличие на основание за издаване на кредитно известие № 1000000010 от 12.01.2016 г. от "ОАК – Интерагро – България" ЕООД.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че само издаването на кредитно известие от доставчика е достатъчно да обоснове задължение за корекция на данъчния кредит от получателя, при липса на каквито и да е доказателства за изменение на данъчната основа или разваляне на доставката, както и липса на доказателства за съобщаването на кредитното известие на получателя. В случая дори основанието, за издаване на кредитно известие № 1000000010 от 12.01.2016 г., издадено от "ОАК – Интерагро – България" ЕООД е нечетливо в издаденото кредитно известие и не е изискано и представено копие в четлив вариант. Но дори и да се установи, че посоченото в кредитно известие № 1000000010 от 12.01.2016 г. основание за издаването му е разваляне на доставката, то този релевантен факт следва да се докаже от органите по приходите, още повече, че е оспорен от РЛ, чрез обясненията дадени от управителя на дружеството/лист 328 гръб/.

Наред с изложеното, неправилно първоинстанционния съд е приел доводите на горестоящия административен орган, че при неправомерно ползван данъчен кредит по фактура № 504/03.09.2015г., издадена от "ОАК – Интерагро – България" ЕООД, която не обективира реална доставка на стоки, извършеното от органите по приходите при ревизията коригиране на ползвания данъчен кредит за м. 07. 2016 г. на основание чл.78, ал.1 ЗДДС е законосъобразно.

Липсата на доказателства за реална доставка по фактурата е основание за отказ на право на данъчен кредит на получателя по фактурата, но не за корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл.78 от ЗДДС.

Нормата на чл.115, ал.1 ЗДДС определя, при изменение на данъчната основа на доставка или при разваляне на доставка, за която е издаден фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. От тълкуването на разпоредбата следва извод, че за издаването на кредитно известие следва да са налице законосъобразно развили се отношения, при които счетоводното отразяване на стопанските операции отговаря на реално извършените такива, а нововъзникналите обстоятелства водят до разваляне на доставката. При това положение щом липсва реална доставка, то няма как същата да бъде развалена и да бъде издадено ДКИ. Знак на равенство между „разваляне на доставка” и „разваляне на договор” може да се постави само и единствено при наличието на реална доставка. В този смисъл е съдебната практика по решение № 13167/05.12.2016г. по адм. дело № 6885/2016г. на Върховния административен съд, първо отделение.

По изложените съображения, оспореното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на извършена корекция на ползван данъчния кредит на основание чл. 78 ЗДДС за периода м. 07.2016 г. със сумата 2 045,14 лева следва да се отмени и вместо него да се отмени РА, в посочената част.

Вторият спорен по делото въпрос е дали правилно органите по приходите са извършили корекция на данъчен кредит при бракуване на стоки на основание чл. 79, ал.1 от ЗДДС.

Даденият от първоинстанционния съд положителен отговор на този въпрос се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Съгласно чл.80, ал.2, т. 5 ЗДДС корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт;

Правилно първостепенният съд е приел, че в случая не е несъмнено установяването на бракуването на стоките, поради изтичане на срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт, поради което не е налице основание по чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, за да се изключи приложението на чл. 79 ЗДДС.

Неоснователен е довода в касационната жалба, че в случая бракуването е установено с представения при ревизията протокол за бракуване на материални запаси от 25.10.2019г., с който са бракувани препарати за растителна защита и части за капково напояване, защото именно отразените в протокола данни относно каква е годността/ трайността на бракуваните стоки подлежи на доказване с годни доказателства, каквито безспорно по делото не са ангажирани. Отделно от изложеното, в случая бракуването не е доказано и с оглед декларираното от управителя на дружеството обстоятелство (декларация от 21.07.2020 г. – л. 365), че материалните запаси се съхраняват в [населено място] и извършената проверка от ревизиращият екип на адреса на 14.09.2020 г., при която се е установило, че наличните в помещението стоки нямат нищо общо като видове и количества с бракуваните с протокола от 25.10.2019 г. препарати.

Неоснователен е и довода на касатора за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е уважено искането за отлагане на делото с депозирана молба от 06.07.2021г. Същото е неоснователно. Правилно съдът е анализирал разпоредбата на чл. 139, ал. 1 АПК, задължаваща го да отложи делото при наличието на две кумулативни предпоставки: първата е наличие на препятствие, което страната не може да отстрани. Втората е, както страната, така и пълномощникът й да не могат да се явят. В случая не е налице нито едно от двете обстоятелства. В настоящия случай само адвокат Маринов се е позовал на отсъствие от страната, което означава, че по отношение на законния представител на търговското дружество не е налице препятствие да се яви по делото. На второ място, към молбата за отлагане не са представени никакви доказателства за наличие на препятствие, което страната не може да отстрани. Едва в деня на постановяване на съдебното решение от адв. М. е представена бордна карти за полет 05.07.2021г. от София до Рим, но същите не са представени своевременно и не доказват препятствие, което страната не може да отстрани. По двете съображения, съдът квалифицира това възражение, като неоснователно.

От изложеното следва да се приеме, че оспореното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС за период м. 10.2019 г. в размер на 24 692,34 лева и лихви – 2 435,13 лева не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл.209 АПК, поради което следва да се остави в сила.

По отношение на подадената частна жалба на „Фиор Ди Лате“ ООД, срещу определение № 772/27.05.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 289/2021 г., настоящата инстанция намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 157, ал. 4 от ДОПК, във връзка с параграф 2 от ДР на ДОПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба на дружеството от 26 май 2021 год., с която е направено искане за спиране на изпълнението на РА № Р-16001620000223-091-001 от 03.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София.

С оспореното определение, съдът е отхвърлил искането за спиране на изпълнението на РА, приемайки, че липсват условията по чл. 153, ал. 3, във връзка с чл. 157, ал. 3 ДОПК, тъй като от страна на „Фиор Ди Лате“ ООД, не са представени доказателства за наложено обезпечение, в размер на главницата и лихвите по РА.

Така постановеното определение е правилно.

Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК предвижда, че обжалването на РА пред съда не спира неговото изпълнение. Според ал. 2, изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя за частта от РА, която се обжалва. Както правилно е приел първоинстанционният съд, ал. 3 изисква към искането да бъдат приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер, като в случая намират приложение разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5. Според чл. 153, ал. 4 вр. ал. 3, следва да е представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите към датата на искането. Алтернативно в ал. 4 е предвидена възможност да бъде предложено друго обезпечение, във връзка с което публичният изпълнител по разпореждане на съда в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното за обезпечение имущество. Разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ДОПК изисква ясно и недвусмислено с искането за спиране да се представят доказателства за наложено обезпечение, а алтернативно да има предложение за надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвата.

За да се спре изпълнението на РА от първоинстанционния съд, съгласно чл. 157, ал. 3 ДОПК, към искането за спиране се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Нито една от двете хипотези в случая не е налице.

В случая от доказателствата по делото се установява, че с постановление на публичния изпълнител от 05.02.2021г. е наложен запор върху налични и постъпващи банкови сметки за сумата 45 247,74 лева за обезпечаване на задължения, за които е възобновено ревизионното производство. Няма доказателства за наложено от публичен изпълнител обезпечение на задълженията по процесния РА за сумата 34 093 лв. и с искането не е направено предложение за обезпечаване на задълженията по порцесния РА. Налице е изявление, че с приложените 2 бр. вносни бележки от 21.05.2021г. за внасяне на суми от 23 893,80 лв. и от 10 200 лв. по сметка на „Фиор Ди Лате“ ООД, се гарантира събирането по процесния РА, което не се подкрепя от доказателствата по делото, при липса на наложено обезпечение за това вземане.

По изложените съображения, обжалваното определение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон и следва да се остави в сила.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на спора, обжалваното решение е неправилно и в частта на разноските, поради което следва да се отмени и в тази му част.

Настоящата инстанция като съобрази материалния интерес по делото от 29172,61 лева и уважената част от жалбата за 2 045,14 лв., счита че от действително направените от страна на жалбоподателя разноски за първоинстанционното производство в размер на 450 лв., следва да му се присъдят разноски в размер на 31,54 лв., а за касационно производство от действително направените разноски от 150 лв., следва да му се присъдят разноски в размер на 10,52 лв. или общо разноски в размер на 42,06 лв. поради което решението на АС - Пловдив, в частта на присъдените разноски над 371,70 лева до присъдения размер от 800 лева, следва да се отмени.

Наред с това, на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив се дължат разноски за две съдебни инстанции, съразмерно отхвърлената част от жалбата,. Съразмерно отхвърлената част от жалбата, от минималното възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив се дължат разноски за двете инстанции общо в размер на 2 613 лв.

Изчислени по компенсация, „Фиор Ди Лате“ ООД, [ЕИК] следва да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 2 241,30 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1573/27.07.2021 г., постановено по адм. дело № 289/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Фиор Ди Лате“ ООД срещу Ревизионен акт № Р-16001620000223-091-001 от 03.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 53 от 18.01.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която е извършена корекция на ползван данъчния кредит, на основание чл.78 от ЗДДС за периода м. 07.2016 г. със сумата 2 045,14 лева, както и в частта на разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001620000223-091-001 от 03.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 53 от 18.01.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която е извършена корекция на ползван данъчния кредит, на основание чл.78 от ЗДДС за периода м. 07.2016 г. със сумата 2 045,14 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 772/27.05.2021 г., постановено по адм. дело № 289/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „Фиор Ди Лате“ ООД, [ЕИК] да заплати на Национална агенция по приходите разноски за двете инстанции, изчислени по компенсация в размер на 2 241,30 (две хиляди двеста четиридесет и един лева и тридесет стотинки) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ