Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 6664 от 14.11.2017г. по адм. д. № 8668/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в писмо изх. № 53-00-4559/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че след като жалбоподателят е инициирал производството по преиздаване на разрешението, не се налага уведомяване за началото на административното производство. Неправилно приел, че не са нарушени разпоредбите на чл. 26, чл. 27 и чл. 34, ал. 3 АПК. Оспореният пред съда акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 АПК - наименование на акта, фактически и правни основания за издаването му. Счита, че органът е следвало първо да уведоми заинтересованото лице, да му даде указания и срок да премести своето съоръжение, така, че да отговаря на новите изисквания, вместо да отказва преиздаване на разрешението.

Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. При издаване на разрешение за специално ползване следва да са изпълнени общите изисквания по чл. 26, ал. 7 от ЗП и специалните по гл. III от НСПП, което е предпоставка за изпълнение на правнорегламентираната дейност. В случая не са спазени изискванията на чл. 17б, ал. 2 от Наредбата във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента издаването му -26.06.2017 г. Към този момент е проверено...