Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район [район], Столична община против решение № 7433 от 07. 12. 2017 г. по адм. дело № 9993/ 2017 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на същия административен орган против заповед № ДК-10-ЮЗР-55/ 15.06.2017 г., издадена от началника на РДНСК- [район]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът– началникът на РДНСК - [район] оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.
Ответницата – Б. Б. Б.- Н. също оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Обжалваната заповед е постановена от началника на РДНСК – [район] в съответствие с правомощията на органа по чл. 216, ал. 2 ЗУТ, норма която следва да се приложи съгласно разпоредбата на § 127, ал. 11 от ПЗР към ЗИДЗУТ, която изрично предвижда, че актовете за узаконяване, заедно с инвестиционните проекти – заснемане на узаконяване, както и отказите за това подлежат на оспорване по реда на чл. 216 ЗУТ. В случая предмет на оспорване е писмо на главния архитект на район [район] Столична община, което по своето съдържание и правни последици представлява отказ за узаконяване на жилищна сграда и което съгласно изложеното по-горе подлежи на оспорване по реда на чл. 216 ЗУТ пред началника на съответната регионална дирекция за национален строителен контрол. Правилно е преценено, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Актът е писмен, съдържа фактическите и правни основания за постановяването му, издаден е след изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Ето защо подробните съображения на решаващия съд в този смисъл следва да бъдат споделени, а доводите на касационния жалбоподател за постановяване на оспорената заповед в отклонение от правомощията на органа по чл. 216 ЗУТ и за несъответствие между мотивите и разпоредителната част на акта - приети за неоснователни.
Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед на началника на РДНСК- [район] е постановена при наличие на материалноправните предпоставки за това. С акта е осъществен контрол за законосъобразност на писмо с изх. № РВР16-АП00-52/ 01.04.2016 г. на главния архитект на район [район], Столична община, сега жалбоподател, с което ответницата в настоящото производство Б. Б. е уведомена, че съгласно изискванията на §127, ал. 2 и ал. 3 ПЗР на ЗИДЗУТ процедурата по искането й за издаване на акт за узаконяване на жилищна сграда, находяща се в УПИ [номер], кв. [номер] м. [местност], [населено място] е приключила на 26.11.2014 г. В производството пред административния орган е установено, че процедурата по узаконяване на жилищната сграда, посочена в писмото, започва през 2004 г. по заявление на наследодателя на ответницата Б. по реда § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ и продължава по изрично заявление на последната от 2012 г. След няколкократни указания за представяне на доказателства, които са изпълнени от ответницата, главният архитект на район [район] изпраща до заявителката писмото, цитирано по - горе.
При тези факти правилно началникът на РДНСК - [район] приема, че независимо от формата си, по своята същност писмото представлява отказ за узаконяване на жилищната сграда, тъй като същото слага край на процедурата по узаконяване, като оставя искането на заявителката фактически неудовлетворено. Следователно писмото засяга негативно правната сфера на заявителката Б., същото е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на §127, ал. 11 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Ето защо доводите на жалбоподателя, че писмото е с уведомителен характер правилно са приети от административния орган и от съда за неоснователни.
С оглед установеното по – горе в съответствие със закона са и изводите на административния съд за отхвърляне на жалбата на главния архитект против оспорената заповед на началника на РДНСК – [район], с която цитираното писмо е отменено. Решаващият състав правилно приема, че двугодишният срок, предвиден с разпоредбата на §127, ал. 14 ПЗР на ЗИДЗУТ, за приключване на производствата, образувани по заявления за узаконяване по реда на §127, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗУТ и на §184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ е с инструктивен, а не с преклузивен характер, поради което изтичането му не преклудира правото на органа да се произнесе по постъпилото заявление, като съответно издаде акт за узаконяване или постанови мотивиран отказ да направи това (§127, ал. 5 ПЗР на ЗИДЗУТ). Следователно, като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата на главния архитект против заповедта на началника на РДНСК- [район], с което писмото на първия орган е отменено, съставът на Административен съд София - град постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона.
Възражението на касатора, че оспорената заповед на началника на РДНСК – [район] е постановена в противоречие с изискванията на чл. 216, ал. 6 ЗУТ е неоснователно. В този смисъл правилно първоинстанционният съд приема, че с оглед характера на писмото, началникът на РДНСК не би могъл да се произнесе по същество, а постановяването на изричен акт със съдържанието на предвидените в § 127, ал. 5 или ал. 8 от ПЗР от ЗИДЗУТ по заявлението на Б. е в правомощията на главния архитект.
Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също неоснователен.
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания.
Представените по делото доказателства са анализирани и обсъдени в съвкупност. Изложени са и подробни съображения по всички доводи и възражения на жалбоподателя.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след обсъждане на изложените от страните аргументи, съдът изгражда изводите си за отсъствие на основания за отмяна на административния акт, като издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и след осъществяване на предпоставките, предвидени в материалноправните разпоредби.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, Столична община следва да заплати на ответницата Б. сумата 600.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7433 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 9993/2017 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Б. Б. Б.- Н. сумата 600.00 (шестстотин) лева разноски по делото. Решението е окончателно.