Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по жалба, подадена от А. В. П., с адрес в [населено място], срещу заповед № РД - 15 - 994/18.08.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 и чл. 108 ЗДСл. във връзка с негова заповед № РД - 15 - 989/18.08.2017 г. е прекратено служебното правоотношение с А. В. П., главен експерт в дирекция "[наименование]" в Министерство на здравеопазването, с придобит ранг III младши, считано от 18.08.2017 г. поради определяне на длъжността за заемане на пълно работно време.

В жалбата освен искане за отмяна на заповедта са формулирани и искания да бъде осъдено Министерство на здравеопазването да заплати парично обезщетение за времето, през което жалбоподателят не е бил на служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение за срок от шест месеца в размер на 9 000 лева и да бъде извършена поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, като в частта по втория и трети петитум жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено с определение от 23.04.2018 г., което към настоящия момент е влязло в сила като необжалвано.

Жалбоподателят поддържа в жалбата, в съдебно заседние и в писмена защита, чрез процесуален представител, че оспорената заповед е издадена от материално некомпетентен орган, незаконосъобразна е и навежда доводи за противоречие с целта на закона, иска отмяната й.

Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е назначен със заповед № РД -15 - 921/21.12.2016 г. на министъра на здравеопазването на основание чл. 16а и чл. 12 ЗДСл....