Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. С. против решение № 133 / 31.03.2017 г. по адм. дело № 35 / 2017 г. на Административен съд гр. С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната по жалбата страна, МБАЛ [фирма], [населено място] – не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С решение № 133 / 31.03.2017 г. по адм. дело № 35/2017 г. Административният съд гр. С. е отменил заповед за налагане на санкции № 21/РД – 08-51/25.01.2017 г. на директора на РЗОК гр. С., с която на МБАЛ [фирма], [населено място], е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 200 лева на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО на НС на НЗОК (ДВ, бр. 25 от 2016 г.).

За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че наложената с тази заповед финансова неустойка е за същия случай – ИЗ № 1197, описан в същия протокол № 21/РД-11-100 от 16.09.2016 г., въз основа на който е...