Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

С определение № 51 от 04.03.2020 г. по ч. гр. д. № 374/2020 г. на ВКС, II-ро г. о., е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 10947/18.12.2019 г., подадена от М. И. Д. срещу определение № 210 от 06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 3652/2019 г. на ВКС, II-ро г. о., в частта, с която е потвърдено определение от 25.04.2019 г. по в. гр. д. № 1578/2019 г. на САС, в частта, с която е върната като процесуално недопустима подадената от „Графит 04“ ЕООД въззивна жалба вх. № 56601/23.04.2018 г. срещу решение № 1650/16.03.2018 г. по гр. д. № 14969/2016 г. на СГС, постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу М. И. Д..

П. състав на ВКС е приел, че определение № 210 от 06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 3652/2019 г. на ВКС, II-ро г. о., е окончателно в посочената част и не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ГПК на обжалване пред друг състав на ВКС подлежат тези определения, постановени от състав на същия съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или за които изрично е предвидена такава възможност. Обжалваното определение на ВКС не попада в нито една от тези две групи актове. Развитието на производството по т. нар. въззивна жалба на М. Д. е преградено с определението на САС от 25.04.2019 г. по в. гр. д. № 1578/2019 г., а атакуваното определение на ВКС е постановено в хипотеза на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. За произнесените на това основание актове не е предвиден по-нататъшен инстанционен контрол, поради което те влизат в сила от датата на обявяването им.

Частна жалба срещу определението на ВКС е подадена от М. И. Д.. Жалбоподателят счита, че предходният състав на ВКС е следвало да се произнесе по съществото на подадената от него частна жалба срещу определение № 210 от 06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 3652/2019 г. на ВКС, II-ро г. о., а не да я оставя без разглеждане. Излага доводи по съществото на спора, касаещи законосъобразността на акта на САС, с който е върната като просрочена въззивна жалба срещу решението на СГС по предявения срещу него иск по чл. 108 ЗС.Пва се на обстоятелството, че е потвърдил действията на адвокат Р. Т., пълномощник на другия ответник по иска с правно основание чл. 108 ЗС – „Графит-04“ ООД, с които е подадена и от негово име въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Счита, че съставът на САС не е имал основание да връща тази жалба като просрочена, след като има потвърждаване на извършените действия без представителна власт. Липсвал диспозитив, с който да се оставя без уважение молбата на жалбоподателя за потвърждаване на извършените действия от адвокат Т. или да се отменят действията на СГС по приемане и администриране на въззивната жалба. Не можело състав на СГС да приеме жалбата за редовна и да укаже внасянето на държавна такса по нея, а състав на САС да „отмени“ тези действия, без процесуален ред по ГПК за това. Счита, че следва да бъде разпоредено връщането на внесената държавна такса по жалбата в размер на 590 лв. Заявява, че е оттеглил искането по чл. 64 ГПК за възобновяване на срока за подаване на въззивната жалба именно поради обстоятелството, че СГС е приел наличието на валидно подадена жалба чрез потвърждаване действията на адв. Р. Т.. Счита, че след като СГС е дал възможност за потвърждаване на извършените действия от адвокат Т. по подаване на въззивна жалба, следващите инстанции следвало да приемат, че има валидно подадена жалба.

Ответницата в производството Д. Х. Т.-Т. /ищец по предявения иск по чл. 108 ЗС/, оспорва жалбата. Позовава се на обстоятелството, че въпреки потвърждаване на извършените процесуални действия на адв. Т., към момента на подаване от него на въззивната жалба на „Графит 04“ ЕООД е изтекъл срокът за подаване на въззивна жалба от М. Д.. Позовава се и на обстоятелството, че определението, с което СГС е прекратил производството по чл. 64 ГПК, не е било обжалвано от М. Д.. Счита, че определението на предходния тричленен състав на ВКС е правилно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Предмет на настоящото частно производство е единствено процесуалният въпрос дали подлежи на обжалване пред друг тричленен състав определение на ВКС, с което се потвърждава преграждащо определение на въззивния съд – в случая това е определение за връщане на въззивна жалба. По този въпрос жалбоподателят не е изразил никакво становище.

Настоящият състав на ВКС изцяло споделя мотивите в обжалваното определение № 51 от 04.03.2020 г. по ч. гр. д. № 374/2020 г. на ВКС, II-ро г. о., че определение № 210 от 06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 3652/2019 г. на ВКС, II-ро г. о., е окончателно и не подлежи на обжалване в частта, с която е потвърдено определението от 25.04.2019 г. по в. гр. д. № 1578/2019 г. на САС, с което е върната като процесуално недопустима подадената от „Графит 04“ ЕООД въззивна жалба вх. № 56601/23.04.2018 г. срещу решение № 1650/16.03.2018 г. по гр. д. № 14969/2016 г. на СГС, постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу М. И. Д.. П. състав на ВКС е приложил правилно процесуалния закон – чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ГПК, като е изложил подробни мотиви защо определение на ВКС, с което се потвърждава преграждащо определение на въззивния съд, не подлежи на контрол пред друг състав на ВКС, съответно – правилно е оставил без уважение недопустимата частна жалба, с която е бил сезиран.

Извън предмета на настоящото частно производство са всички онези въпроси, поставени в частната жалба на М. Д., които отново повдигат спора дали има подадена редовна въззивна жалба от Д. срещу решението на СГС по предявения срещу него иск по чл. 108 ЗС и дали правилно тази жалба е била върната от САС. Тези въпроси са били предмет на производството по ч. гр. д. № 3652/2019 г. на ВКС, II-ро г. о., съставът на ВКС се е произнесъл по тях с окончателен съдебен акт и той не подлежи на ревизия.

Доколкото в настоящата частна касационна жалба се съдържа искане на М. Д. за връщане на внесената от него държавна такса в размер на 590 лв. по въззивната жалба, по това искане следва да се произнесе Софийски градски съд, по чието указание е била внесена таксата. Ето защо след постановяване определението на ВКС делото следва да се върне на Софийски градски съд за произнасяне по молбата за връщане на недължимо внесена държавна такса по просрочена жалба на основание чл. 4б ЗДТ.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 51 от 04.03.2020 г. по ч. гр. д. № 374/2020 г. на ВКС, II-ро г. о.

Делото да се изпрати на Софийски градски съд за произнасяне по съдържащата се в частна жалба вх. № 2668/20.03.2020 г. на М. Д. молба за връщане на внесената държавна такса в размер на 590 лв. по въззивна жалба срещу решение № 1650/16.03.2018 г. по гр. д. № 14969/2016 г. на СГС, постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу М. И. Д..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: