О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 467

София, 10.07.2020 година

В. К. С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

изслуша докладваното от съдия Е.С т. д.№72/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Константинос Анастасиу - 98“ ЕООД – [населено място], обл.С., срещу решение №220 от 17.10.2019г., постановено по в. т.д.№355/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта му, с която е потвърдено решение №7/15.02.2019г. по т. д.№95/2018г. на Окръжен съд – Търговище, за отхвърляне на предявените от „Константинос Анастасиу - 98“ ЕООД против „И. А“ ЕООД искове за заплащане на разликата над 9 367.84лв. до 29 717.66лв., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г. и за заплащане на сумата 4 586.16лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, равняващо се на пропусната възможност за получаване на субсидии за стопанските години 2014/2015г. и 2015/2016г.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваните му части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав неоснователно е дерогирал доказателствената сила на договора, сключен на 10.04.2014г. между касатора и земеделския производител Х. К.. Оспорват се изводите на съда, че в посочения договор не е конкретизиран състава на смеските от зърно и люцерна, както и че не е доказано по делото, че всичко произведено в процесните имоти ще бъде предмет на изкупуване на посочената в...