Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Народно читалище„Пробуда - 1907“, с. Биково, общ.Сливен подадена чрез процесуален представител адв.С., срещу въззивно решение от 11.11.2019г., постановено по в. гр. д.№318/2019г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение от 25.06.2019г. по гр. д.№124/2019г. на Окръжен съд - Сливен за уважаване на предявения от Окръжна прокуратура - Сливен срещу Народно читалище„Пробуда - 1907“ иск с правно основание чл. 15, ал. 7 ЗНЧ..

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна по касационната жалба.

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което по иска с правно основание чл. 15, ал. 7 от от ЗНЧ (ЗАКОН ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА), предявен от Окръжна прокуратура – Сливен срещу Народно читалище„Пробуда - 1907“ са отменени всички решения, приети на Общото събрание на Народно читалище„Пробуда - 1907“, проведено на 08.02.2019 г. в с. Биково, поради нарушаване на процедурата по свикване и провеждане на събранието и като противоречащи на чл. 15 ЗНЧ и чл. 20, ал. 3 от Устава на читалището.

Прието е за установено от съда, че в Устава на Народно читалище „Пробуда - 1907“, в чл. 13, ал. 8 от същия, е предвидено, че членове се приемат въз основа на заявление, което се разглежда от Читалищното настоятелство, което от своя страна се произнася с решение за одобрение или отказ, приемано с явно гласуване с мнозинство 2/3 от присъстващите членове; че в случаите, в които ЧН не успее да вземе решение или откаже приемане на член, въпросът се отнася за решаване от ОС на читалището; че съобразно ал. 9 на чл. 13 от Устава членствените отношения възникват от датата на решението на ЧН за уважаване на заявлението, съответно от датата на решението на ОС, когато ЧН не е успяло да вземе решение или е отказало приемане на член. Въззивният съд е приел, че в случая, по отношение на всички посочени, подали заявления лица не е било необходимо саниране на членственото им правоотношение от ОС на читалището, тъй като то е възникнало /съгл. чл. 13, ал. 9 от устава/ с решенията на ЧН за приемането им за членове от датите съответно 28.01.2019 г. и 06.02.2019 г.

Въззивният съд е изложил съображения, че за процесното Общо събрание не са били редовно поканени всички действителни индивидуални членове на читалището, в частност на новоприетите членове. Съдът е приел, че нередовното свикване на Общото събрание рефлектира от своя страна и върху кворума за провеждане на събранието и за приемане на решения, и че изначалните нарушения в процедурата по свикване на редовното годишно Общо събрание опорочават изцяло последващото му провеждане и представляват основание за отмяна на приетите решения, поради което не е необходимо да бъдат разглеждани останалите сочени нарушения за незаконосъобразността му.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжаилване касаторът поставя следните въпроси: 1“Има ли правна възможност и основание по искова молба на Окръжна прокуратурапо реда на чл. 15, ал. 7 ЗНЧ да отменя прието решение на Общо събрание на Народното читалище, съобразено с Устава на Народното читалище и ЗНЧ – „Утвърждаване на новоприети членове“, тъй като тозди текст не противоречи на Устава на Народното читалище, на морала и на ЗНЧ и ЗЮЛНЦ и представлява ли подадената искова молба на това основание и съдържание за атакуване на приетото решение – защита на обществения интерес“; 2“Има ли характер на волеизявление решението на Читалищното настоятелство, че разгледаните документина кандидат за член на читалището не са приети с решение на Читалищното настоятелство и това решение е внесено за разглеждане на проведеното първо Общо събрание за произнасяне; Тези членове, които са подали документи и няма произнасяне от Читалищното настоятелство, считат ли се за приети членове и следва ли да им се връчва покана за участие в Общото събрание на Народното читалище и имат ли те статут на редовни членове, след като Устава на Народното читалище, вписан в Агенцията по вписванията, посочва в изричен текст, че предложените лица за членове се уетвърждават от Общото събрание“; 3“Представлява ли решението на заседанието на Читалищното настоятелство, с което са разгледани представените документи за членство, достатъчен акт за тяхното приемане, при условие, че в Устава на читалището е записано, че приемането се осъществява чрез утвърждаване на членовете от Общо събрание“. Според касатора въззивното решение е в противоречие на практиката на ВКС, без да се сочат канкретни съдебни актове, но също така сочи и че липсва съдебна практика по поставените въпроси.

Поставените от касатора въпроси според настоящия касационен състав не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосновава достъп до касационно обжалване. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В случая поставените от касатора въпроси предпоставят в себе си от съда да е приета по делото фактическа обстановка, че читалищното настоятелство не е постановило решение за приемане на подалите заявления лица за членове на читалището, респ. че няма подадени заявления, която фактическа обстановка е различна от приетата от въззивния съд /че читалищното настоятелство е взело решения за приемане на нови членове, по подадени от тях заявления/. Поставените въпроси предпоставят неправилност на изводите на съда, които не могат да бъдат проверявани в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Както се посочи, несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване, освен при очевидна неправилност, каквато не се сочи от касатора като основание за допускане на касационно обжалване, а и настоящият съдебен състав не намира да е налице такова.

Отделно от това, не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.11.2019г., постановено по в. гр. д.№318/2019г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: