Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13274/04.07.2019 г. на Ц. Р. В., подадена чрез процесуален представител адв. К. и по обща частна касационна жалба вх.№13275/04.07.2019 г. на А. Г. В., подадена чрез процесуален представител адв.С. и на Р. Ц. В., подадена чрез процесуален представител адв.К., против определение № 1682 от 23.05.2019 г. по в. ч.гр. д. № 2432/2019 г. на Софийски апелативен съд.

С обжалваното определение след отмяна на определение № 13043/08.05.2019 г. по гр. д. № 3406/2016 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на иска по гр. д. 3406/2016 г. по описа на Софийски градски съд, І-15 състав чрез налагане на запор на вземания на Ц. Р. В., А. Г. В., Р. Ц. В., „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, „БРОМАК“ ЕООД, „БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, „ЕВРОБИЛД 2003“ ЕООД, в несъстоятелност, „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, „КОНСУЛТ АВ“ ЕООД от „КО. Т. Б“ АД /в несъстоятелност/, включени в списък, изготвен от синдиците на „КО. Т. Б“ АД /в несъстоятелност/, одобрен от СГС по т. д. 7549/2014 г., ТО, VI-22 състав, съответно в размер на: 21 453, 94 лв., 28 411, 30 лв., 33 328, 70 лв., 5, 65 лв., 1 250 265, 03 лв., 1 363, 10 лв., 14, 29 лв., 16, 02 лв. и 10, 89 лв.

Ответникът по частните жалби КПКОНПИ, чрез процесуален представител ст. инспектор-юрист Д., оспорва частните жалби като процесуално недопустими – поради непредставяне на доказателства за подаването им в законния срок, евентуално като частично недопустими – срещу определението в частите на допуснато обезпечение по отношение на исковете срещу останалите ответници – юридически лица. В подадените писмени отговори се поддържа становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение, а по същество - че същото е правилно и законосъобразно.

Частните жалби са подадени в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и са процесуално допустими. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в производства по обезпечаване на искове, като единственото изключение е в хипотезата на посочената разпоредба, когато въззивният съд отменя отхвърлително първоинстанционно определение и за първи път допуска обезпечението. Именно такова, подлежащо на касационно обжалване е и обжалваното въззивно определение, с което са наложени допълнителни обезпечителни мерки по предявените искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ отм. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В този смисъл са и задължителните указания и разясненията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Горните изводи следват и от изричното препращане към разпоредбите на ГПК както с разпоредбата на чл. 56 ЗОПДНПИ отм. ;, така и с разпоредбата на чл. 135 от ЗПКОНПИ, като последният е приложимият към настоящия момент закон, съгласно разпоредбата на § 5, ал. 2 /ДВ, бр. 1/03.01.2019 г./ от ПЗР на ЗПКОНПИ. Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, който съгласно посочената разпоредба е едноседмичен и за ответника по молбата за допускане на обезпечение започва да тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. В случая, видно от представените от жалбоподателите в изпълнение на указанията на въззивния съд, администриращ частните касационни жалби, представените в заверени по реда на чл. 32 ЗАдв. преписи от процесуалните представители на жалбоподателите - от адв.С. /като процесуален представител и на жалбоподателя Ц. В., преупълномощен от адв.К./ и адв.К., съобщения за наложената обезпечителна мярка до Ц. В., Р. В. и А. В. /находящи се съответно на л. 124, 237 и 238 от настоящото дело/, по изп. д.№20191110400650 по описа на ДСИ при СИС на СРС, са им връчени на 25.06.2019г. Частите касационни жалби са изпратени по пощата на 02.07.202019г., видно пощенските клейма върху пощенските пликове, т. е. в законовия едноседмичен срок от връчването на съобщенията.

Частните жалби са частично недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане – в частите, с които Ц. Р. В., А. Г. В. и Р. Ц. В. обжалват въззивното определение в частите, с които след частична отмяна на първоинстанционното определение е допуснато обезпечение на иска по гр. д. 3406/2016 г. по описа на Софийски градски съд, І-15 състав чрез налагане на запор на вземания на „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, „БРОМАК“ ЕООД, „БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, „ЕВРОБИЛД 2003“ ЕООД, в несъстоятелност, „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, „КОНСУЛТ АВ“ ЕООД от „КО. Т. Б“ АД /в несъстоятелност/, включени в списък, изготвен от синдиците на „КО. Т. Б“ АД /в несъстоятелност/, одобрен от СГС по т. д. 7549/2014 г., ТО, VI-22 състав, съответно в размер на: 5, 65 лв., 1 250 265, 03 лв., 1 363, 10 лв., 14, 29 лв., 16, 02 лв. и 10, 89 лв. Тези обезпечителни мерки са допуснати за обезпечение на предявените искове срещу посочените дружества, а не за обезпечаване на предявените искове срещу ответниците Ц. Р. В., А. Г. В. и Р. Ц. В. В., поради което не могат да бъдат обжалвани от тях като страни-ответници по субективно съединените искове за разглеждане в общо производство с исковете срещу посочените дружества. Това е така защото функционалната връзка между исковия и обезпечителния процес обуславя приложното поле на обезпечителния процес и предопределя страните в него.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното:

С определение от 21.05.2015г., допълнено с определение от 28.05.2015 г. по гр. д. № С -10/2015 г. по описа на СГС е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предмет на производството, в рамките на което се развива настоящото обезпечително производство, като пазарната стойност на имуществото, върху което е поискано обезпечение, е 598149855, 75 лв. при цена на бъдещите искове от 963047999, 87 лв.

С определение от 07.03.2016 г. по гр. д.№ С-4/2016 г. по описа на СГС е допуснато обезпечение чрез възбрани на недвижими имоти, запор на движими вещи, запор на дялове и на акции, както и запор на вземания по различни банкови сметки.

Въззивният съд е посочил, че в тези определения са изложени аргументи, че е налице обезпечителна нужда предвид наличието на предпоставките, при които се допуска обезпечаването на иск по чл. 62 вр. с чл. 74 ЗОПДНПИ отм. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва: 1/ без обезпечение ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото, и 2/ искането да е подкрепено с достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето притежава или контролира незаконно придобито имущество. Целта на специалния закон е да предотврати и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, като предотврати разпореждането с имущество, придобито от нея. Макар да не е иск за собственост, искът по чл. 62 вр. с чл. 74 ЗОПДНПИ цели получаване на незаконно придобитото имущество и едва когато това е невъзможно по посочените в закона причини – неговата парична равностойност. В тази връзка нуждата от запор/възбрана на активите е явна и не е необходимо да се доказва.

Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 56 от ЗОПДНПИ отм. за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК и следователно, искане за допускане на обезпечение е допустимо не само преди предявяване на иск, както изрично е предвидено в чл. 38, но и във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, дори и при спряло производство, какъвто е настоящият случай.

Въззивният съд е приел, че при наличие на обосновано предположение, че вземанията, чийто запор се иска, са част от имущество, за което е образувано исковото производство, както и при наличието на индивидуализация на вземанията, чийто запор се иска, следва да се приеме, че исканата мярка е подходяща; поисканите мерки от КПКОНПИ са допустими съгласно чл. 397 от ГПК и адекватни на охранявания интерес. Приел е, че е налице обезпечителна нужда, доколкото недопускането на исканото обезпечение би затруднило, респ. би направило невъзможно упражняването на правата на Комисията по евентуално съдебно решение в нейна полза, като се вземе предвид практически неограничената възможност за разпореждане с парите в случай че бъдат получени от включените в списъците кредитори на несъстоятелността, ответници по делото.

Доколкото в специалния закон не се съдържат изрични норми относно реда за обжалване, приложими са общите правила на чл. 396 ал. 2 изр. последно ГПК, обвързващ обжалването с преценка на допустимостта при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

В изложението си касаторът В. се позовава на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Счита и че постановеният акт е вероятно недопустим и очевидно неправилен, по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК. Според жалбоподателя актът е недопустим поради две причини. Първата: постановен е в хода на недопустимо производство, тъй като срокът по чл. 112 ЗПКОНПИ /чл. 27 от ЗОПДНПИ отм. е преклузивен. Проверката на имуществото на касатора е започнала на 04.08.2014г., а решението на Комисията за образуване на производство и за внасяне на искане в съда за допускане на обезпечение е от 26.02.2016г., т. е. след преклудиране на правото й. Втората е: противоречие с Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, която е с директен вертикален ефект. Твърди, че е налице лошо транспониране на посочената Директива, доколкото разпоредбите на ЗПКОНПИ са в противоречие с нея.

Във връзка с наведеното основание за недопустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси, които счита, че са разрешени в противоречие с установената практика: 1. Преклузивен ли е срокът /с евентуалното му продължение/ за приключване на проверката по чл. 112 ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ /чл. 27 от ЗОПДНПИ отм., по който счита, че е налице противоречие с ТР №4/2016г. на ОСГК на ВКС, 2. Подлежат ли на отнемане доходи, приходи и разходи на проверяваното лице по реда на ЗПКОНПИ /респ. ЗОПДНПИ отм.? Има ли значение за преценката на несъответствието началното и крайното салдо през проверявания период? Позовава се на противоречие с гр. д.№ 3224/2017г. на ВКС, ІV г. о. Във връзка с посоченото основание за недопустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, касаторът твърди и противоречие с Решение № 13 от 13.10.2012г. по к. д.№ 6/2012г. на КС, доколкото не е изследвано имуществото в началото и края на проверявания период, както и противоречие с Решения на СЕС по делата Commission v Belgique /от 1979г./ и Von Colson y Marleasing, във връзка с изпълнителните мерки и задължението на националния съд да тълкува правото си в съответствие с общия смисъл и целта на акта, също и делото Becker.

Жалбоподателят сочи и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: Кой е приложимия закон – ЗПКОНПИ, ЗОПДНПИ отм. или ЗОПДИППД отм. за производства, които са образувани при действието на ЗОПДНПИ отм.? Когато в ПЗР на един закон /в случая ЗОПДНПИ/ е предвидено, че неприключилите проверки и производства пред съда, се довършват по реда на новия закон, това за процесуалноправните норми, съдържащи се в този закон ли се отнася или и до тези с материалноправен характер?

В изложението към частната си касационна жалба касаторите А. В. и Р. В. се позовават на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Считат и че постановеният акт е вероятно недопустим и очевидно неправилен, по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК. Според жалбоподателите актът е недопустим поради това, че е постановен в хода на недопустимо производство, тъй като срокът по чл. 112 ЗПКОНПИ /чл. 27 от ЗОПДНПИ отм. е преклузивен. Проверката на имуществото на касатора е започнала на 04.08.2014г., а решението на Комисията за образуване на производство и за внасяне на искане в съда за допускане на обезпечение е от 26.02.2016г., т. е. след преклудиране на правото й. Според жалбоподателите актът е недопустим и поради противоречие с Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, която е с директен вертикален ефект.

Производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателно решение по т. д. №1/18 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение по т. д. №1/18 г. е постановено на 04.06.2020 г., с което е отпаднала пречката за движение на делото. На основание чл. 230, ал. 1 и 3 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено. С тълкувателното решение е прието, че: Изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД отм., чл. 74 ЗОДНПИ отм. и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед на даденото разрешение с тълкувателното решение по поставения въпрос, въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси.

Доводите на жалбоподателите за несъответствието на ЗОПДНПИ, отм. и ЗПКОНПИ с разпоредбите и смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3.04.14 г. за обезпечаване на конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС и че при такова несъответствие прилагането на разпоредби от законите може да бъде отказано и да се прибегне до пряко приложение на директивата, предполагат тълкуване на акт на ЕС, което е от компетенциите на СЕС. С оглед на това съдилищата по същество могат, по своя инициатива, да отправят преюдициални запитвания до СЕС, за съответствие на разпоредби от ЗОПДНПИ отм. ; и ЗПКОНПИ с Директива 2014/42/ЕС на Европейският парламент и на Съвета от 3.04.2014 година за обезпечаване на конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, или да съобразят вече направените запитвания, като спрат производството пред себе си, до постановяване на решение на СЕС, по тези запитвания. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - определение по ч. гр. д. № 1321/19 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 99 от 12.03.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 648/2020 г., IV г. о., определение № 72 от 5.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 143/2020 г., III г. о., определение № 187 от 3.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 411/2017 г., IV г. о. и др., която настоящият съдебен състав споделя. Що се отнася до релевантните разпоредби на ЗПКОНПИ, касаещи обезпечението не могат да се приемат за противоречащи, а следва да се разглеждат като част от „необходимите мерки”, съгласно чл. 7 от Директива 2014/42/ЕС, които биха позволили „обезпечаване на имуществото с оглед евентуална последваща конфискация”.

Останалите поставени въпроси настоящият касационен състав намира, че не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, с оглед разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Дали подлежат на отнемане доходите, приходите и разходите на проверяваното лице и в какъв размер, както и какво е значението за преценката на несъответствието на началното и крайното салдо през проверявания период, са въпроси, които касаят съществото на спора по образуваното дело, въз основа на искането на Комисията по чл. 74 ЗОПДНПИ отм., На тези въпроси в обжалваното въззивно определение не е дадено разрешение. Процесуалната теория и съдебната практика са единни в становището, че в производството по допускане на обезпечаването на иска се извършва непълно доказване. За да бъде допуснато обезпечение, съдът следва да формира извод за вероятна основателност, а не доказаност на исковата претенция. Преценката на сезирания съд за вероятната основателност на иска въз основа на писмените доказателства в негова подкрепа се извършва в рамките на очертаните от чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК предели и следва да е най-обща, без да се навлиза в подробното им обсъждане. Конкретната преценка на представените писмени доказателства, доказателствените и правни изводи, следващи се от тях, са в правомощията на съда, разглеждащ материалноправния спор по същество. Отделно от това, в случая съдът вече се е произнесъл положително относно наличието на кумулативните предпоставки за съществуване правото на ищеца на обезпечение на иска и допускането му, поради което в производството по допускане на обезпечение на иска чрез налагане на допълнителни обезпечителни мерки, съдът може да се позове на направената преценка за наличието на положителната предпоставка за допускане на обезпечението - вероятно основателен иск, както е процедирал въззивният съд в настоящия случай при данните по делото.

Несъотносими са и поставените въпроси досежно приложимия закон и дали нормата на §5 от ПРЗ на закона визира процесуалноправни или материалноправните норми. В случая проверката е образувана с протокол от 04.08.2014г. и решението на Комисията за образуване на производство за отнемане на имуществото е от 14.05.2015г., т. е. при действието на ЗОПДНПИ отм., Процесуалните норми досежно релевантната материя за наложените обезпечителните мерки по чл. 397, ал. 1 ГПК в двата посочени закона са идентични / чл. 39-40 ЗОПДНПИ отм. и чл. 118-119 ЗПКОНПИ/. В този смисъл, не може да съществува спор по въпросите за приложимия закон и за вида на нормите досежно релевантната материя, касаеща обезпечението.

Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Според касатора въззивното определение е очевидно неправилно, тъй като е постановено по недопустим иск и поради това, че в него „липсват конкретни и ясни мотиви, които да обосноват наличието на всички предпоставки за налагане на обезпечение“. Становището на жалбоподателя за очевидна неправилност на въззивното определение е несъстоятелно и е налице отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Отделно от това, въззивният съд е изложил мотиви за наличието на предпоставките за допускане на обезпечение, а несъгласието на касатора с изводите на съда не е обосновава достъп до касационно обжалване. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на делото, доколкото въввръзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение:

ОПРЕДЕЛИ:ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 3978/2019 г. на Върховния касационен съд, III г. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 23.05.2019 г. по възз. ч.гр. д. № 2432/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на определение № 13043/08.05.2019 г. по гр. д. № 3406/2016 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на иска по гр. д. 3406/2016 г. по описа на Софийски градски съд, І-15 състав чрез налагане на запор на вземания на Ц. Р. В., А. Г. В., Р. Ц. В. включени в списък, изготвен от синдиците на „КО. Т. Б“ АД /в несъстоятелност/, одобрен от СГС по т. д. 7549/2014 г., ТО, VI-22 състав, съответно в размер на: 21 453, 94 лв., 28 411, 30 лв. и 33 328, 70 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 13274/04.07.2019 г. на Ц. Р. В., подадена чрез процесуален представител адв. К. и по обща частна касационна жалба вх.№13275/04.07.2019 г. на А. Г. В., подадена чрез процесуален представител адв.С. и на Р. Ц. В., подадена чрез процесуален представител адв.К., против определение № 1682 от 23.05.2019 г. по в. ч.гр. д. № 2432/2019 г. на Софийски апелативен съд в останалата част, с която след отмяна на определение № 13043/08.05.2019 г. по гр. д. № 3406/2016 г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на иска по гр. д. 3406/2016 г. по описа на Софийски градски съд, І-15 състав чрез налагане на запор на вземания на „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, „БРОМАК“ ЕООД, „БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, „ЕВРОБИЛД 2003“ ЕООД, в несъстоятелност, „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, „КОНСУЛТ АВ“ ЕООД от „КО. Т. Б“ АД /в несъстоятелност/, включени в списък, изготвен от синдиците на „КО. Т. Б“ АД /в несъстоятелност/, одобрен от СГС по т. д. 7549/2014 г., ТО, VI-22 състав, съответно в размер на: 5, 65 лв., 1 250 265, 03 лв., 1 363, 10 лв., 14, 29 лв., 16, 02 лв. и 10, 89 лв.

Определението за недопускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.

Определението за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: