Докладвано от съдия ЗОЯ АТАНАСОВА

Тълкувателно дело № 1/2017 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, е образувано с разпореждане от 17.02.2017 г. на председателя на Върховния касационен съд за приемане на тълкувателно решение по въпроса: "може ли при предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес". С последващо разпореждане от 22.03.2017 г. на и. ф. председателя на ВКС е постановено гр. дело № 3502/2016 г. на ВКС, IV г. о., да се присъедини към тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК по въпроса: може ли съдът в производството по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ по възражение на насрещната страна да намали обезщетението за имуществени вреди, съставляващо разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

На проведено заседание на 11.05.2017 г. ОСГК на ВКС е прието решение за преформулиране на двата въпроса в един въпрос по тълкувателното дело както следва: "може ли съдът при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес."

Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд /ОСГК на ВКС/, за да се произнесе, съобрази следното:

По поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика на състави на ВКС, изразена в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Първото становище е, че при иск по чл. 2, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.

Второто становище е в обратен смисъл - при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът не...