ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257

София, 08. юли 2020 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Б.Б ч. гр. д. № 3351 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Обжалвано е определение № 355/25.06.2018 на Варненския апелативен съд по ч. гр. д. № 302/2018, с което е потвърдено определение № 171/09.05.2018 на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 139/2018 за прекратяване на производството по предявеният иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на основание чл. 71, ал. 1 ЗОПДНПИ отм..

Производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК с определение № 336/04.10.1918 до произнасянето на съда по ТД № 1/2018, ВКС, ОСГК по тълк. д. № 1/2018, в което е прието, че „Изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД отм., чл. 74 ЗОДНПИ отм. и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок“, намира, че производството по делото следва да бъде възобновено като касационното обжалване бъде допуснато по същия правен въпрос, поставен от касатора КПКОНПИ.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че срокът за извършване на проверката по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. е преклузивен. Започнал е да тече на 17.07.2015 г. и след продължаването му на 13.08.2016 г. с максимално допустимите шест месеца той е изтекъл на 17.01.2017 г. Взетото на 17.01.2018 г. – след изтичането на срока, от комисията решение за образуване на производство не може да постави начало на производство по отнемане, тъй като то е недопустимо. Недопустим е и предявеният иск.

Правилно въззивният съд е приел от фактическа страна, че срокът за извършването на проверката е започнал да тече на 17.07.2015 г. и след продължаването му на 13.08.2016 г. с максимално допустимите шест месеца той е изтекъл на 17.01.2017 г. Неправилно обаче съдът е приел, че този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на държавата да иска отнемане на имущество на основание чл. 71, ал. 1 ЗОПДНПИ отм..

Видно от изложеното обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск, след съобразяване на правното значение за решаването на делото на отправените с определение № 8181/02.04.2019 на Софийския градски съд по гр. д. № 704/2017 до Съда на Европейския съюз правни въпроси:

1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданскоправна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, ако:

A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;

B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1)цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице и (III) имуществени права на съконтрахентите на проверяваното и третите лица;

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

2. Следва ли установените в чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и член 6 от Директивата предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?

3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ отм. ;

• създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм. );

• размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;

• въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;

• размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;

• допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?

5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:

• въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ отм. );

• въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (чл. 65 ЗОПДНПИ отм. ) или

• ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на чл. 76, ал. 1 ЗОПДНПИ отм.?

7. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член 8, параграф 1-10 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 355/25.06.2018 на Варненския апелативен съд по ч. гр. д. № 302/2018.

ОТМЕНЯ определение № 355/25.06.2018 на Варненския апелативен съд по ч. гр. д. № 302/2018.

ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск съгласно горните указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.