ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 453

София, 07.07.2020 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1805 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Е. М“ ЕООД срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените срещу ответниците А. Х. и Р. Х. искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответниците оспорват жалбата като неоснователна.

1. Предявени са субективно съединени искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за солидарното заплащане на неустойка в размер на 29420 лв., уговорена в сключен между ищеца като наемател и третото лице „Далия инвест“ ЕООД като наемодател договор за наем на недвижим имот и на основание встъпването на ответниците като солидарни съдлъжници на страната на наемодателя. Исковете са обосновани с твърденията, че в нарушение на поетото с чл. 4, ал. 4 от договора задължение да не прехвърля наетия имот на трети лица, наемодателят на 28.11.2017 г. продал имота на третото лице „Е. Б“ ЕООД.

2. Извода си за неоснователност на исковете въззивният съд е обосновал с правните съображения, че разгледана във връзка със задължението, за което се отнася, клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Приел е, че задължението на наемодателя да не се разпорежда със собствеността върху имота е уговорено за гарантиране на интереса на наемателя срещу предсрочно прекратяване на наемното правоотношение от евентуалния собственик, но че същият интерес е гарантиран и от предвиденото в чл. 23 от договора (и действително извършено) вписване,...