Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решението от 11.10.2019 год. по гр. д. № 239/2019 год. Бургаският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 16.05.2019 год. по гр. д. № 17/2019 год. на Ямболския окръжен съд и вместо него постановил друго, с което отхвърлил предявения от О. Я иск за признаване за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Ямбол, че общината е собственик на основание параграф 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА на недвижим имот в гр. Ямбол, представляващ дворно място с площ 20 000 кв. м., пл. № 7890 в кв. 152, парцел ІІІ, включен по действащата кадастрална карта на гр. Ямбол в поземлен имот с идентификатор 87374.519.36, при посочените в решението граници.

Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от О. Я, чрез временно изпълняващия длъжността кмет Ил. Б. и юрисконсулт Л. К., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за неговата отмяна.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като касаторът го обосновава с произнасянето на въззивния съд по формулираните въпроси, касаещи фактическия състав на придобивното основание в полза на общината: 1. Може ли и при какви условия недвижим имот, отреден по действащия регулационен и застроителен план за ТПК да премине в собственост на общината на основание параграф 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА? 2. Кои са критериите за извършване на преценка дали даден имот е предназначен за задоволяване на потребностите на общината от битови и комунални услуги? 3. Има ли значение за приложението на параграф 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА, че в спорния имот е построена сграда, собственост на правен субект, различен от държавата, включително видът и предназначението на същата? 4. Налице ли е изключението по параграф 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА, ако недвижимият имот е предоставен за управление на кооперация? 5. От значение ли е кооперативната собственост на сграда, при положение, че същата не е включена в предмета на спора, за правилната преценка дали теренът е част от общинската инфраструктура и дали е предназначен за задоволяване на потребностите на населението на общината от битови и комунални услуги? Липсват изложени съображения произнасянето по поставените въпроси как и дали ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на поддържаното основание за допускане на касацията.

Областният управител на област Ямбол, в качеството му на процесуален представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като представител на държавата, в представения писмен отговор е оспорил наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване, поради наличие на съдебна практика в смисъла на произнасянето на въззивния съд за липса на основание държавния имот да премине в общинска собственост.

Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение и тези на ответника по жалбата, намира следното:

За да отмени първоинстанционното решение, с което предявеният от общината против държавата установителен иск за собственост на процесния имот е бил уважен и вместо това е отхвърлил същия, въззивният съд приел, че не са налице предпоставките на Закон за преминаване на правото на собственост от държавата в общината след обособяването на видовете собственост с изменението на Конституцията през 1990 год. и последващата законова регламентация в ЗМСМА, ЗДС и ЗОбС, свързани с функционалната връзка на имота със съответната община, каквато не е налице в конкретния случай. Приел, че пречката да се направи този извод е обстоятелството, че в спорния терен е построена сграда, собственост на ТПКИ „Н.Ц”, за която е и отреждането на имота по действащия регулационен план. През 2001 год. е деактувана само административната сграда, а искането на кооперацията относно дворното място е отхвърлено поради това, че през 1983 год. същото е предоставено в нейно управление. Кооперативната собственост на сградата в имота, както и отреждането му за нуждите на ТПК изключва извод за предназначението на същия за задоволяване на административни потребности на общината, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, по смисъла на параграф 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА. Поради същото основание не може да се направи и извод, че теренът е част от общинската инфраструктура с местно значение, като система от всички необходими съоръжения и средства, обслужващи непряко икономиката и живота в общината. Видът и предназначението на сградата, притежанието й от самостоятелен правен субект, различен от държавата към момента на влизане в сила на ЗМСМА, суперфициарните му права върху предоставения му през 1983 год. терен и отреждането на имота по плана за нуждите на ТПК „Н.Ц” изключват преобразуване на държавната собственост в общинска на основание параграф 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА. Съдът приел, че за този извод са без значение планираните озеленителни мероприятия, вътрешни алеи и улици, тротоари и площи за паркиране, тъй като същите не могат да имат значение за предназначението му, съгласно съответното отреждане по плана. Не са налице и хипотезите по параграф 7, ал. 1, т. 4, тъй като липсва отреждане по плана за такива мероприятия. Въззивният съд приел, че отношенията между държавата и кооперацията относно собствеността на последната върху сградата в държавния имот, обосновават извод за приложението на чл. 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА.

Следователно, изводът за принадлежност на спорния имот в лицето на държавата е обоснован с липсата на предпоставките по параграф 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА, въз основа на които имотът да е преминал от държавата в общината по силата на самия закон.

Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените в изложението материалноправни въпроси са релевантни за изхода на делото, тъй като въззивният съд, за да отхвърли установителния иск на общината срещу държавата, е приел, че не са налице предпоставките на Закон за отделянето и преминаването на правото на собственост от държавата в лицето на общината, с оглед отреждането на имота по действуващия план за нуждите на кооперация – ТПКИ „Н.Ц”, което представлява факт, установен от събраните доказателства, както и този за собствеността върху построената от кооперацията сграда в имота. Това е и спорният въпрос, предмет на делото, по който съдът се е произнесъл в горната насока, като изложените от касатора доводи касаят оплаквания за неправилност при решаването му с оглед нарушение на материалния закон. Касае се за факти, подлежащи на установяване в производството, от страната, която твърди такива да са налице, а изводите на съда по отношение на установените въз основа на представените доказателства не могат да се обсъжда в настоящето производство.

Поради това и същите не представляват правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, който да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като основанията по чл. 280, ал. 1 и тези по чл. 281 ГПК са различни. В ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения какво се разбира под обуславящ изхода на делото правен въпрос, които обаче в случая не са съобразени с точно и конкретно формулиране на такъв в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

Извън горното, в изложението липсват съображения относно поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, в контекста на произнасяне по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. В случая не са изложени съображения и релевантни аргументи в горния смисъл, тъй като не се поддържа съществуващата по приложението на пар. 7 ПЗР на ЗМСМА съдебна практика, каквато е налице, вкл. и цитираната от ответника по касация, да е в резултат на неточно тълкуване на закона или наличие на необходимост от осъвременяване на тълкуването на закона. Така, по въпроса за критерия за разделянето на общинската от държавната собственост е прието, че това е предназначението на имота, както и използването му във връзка с това предназначение към датата на влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991 год. /така напр. решение № 313 от 5.03.2012 год. по гр. д. № 143/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., решение № 178 от 15.05.2010 год. по гр. д. № 68/2010 год. ІІ г. о. относно приложението на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на с. з./.В последното е посочено, че ако към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 год., имотът е задоволявал потребности от национално значение, няма да са налице предпоставки за трансформиране на държавната собственост в общинска. Прието е, че конкретната преценка дали мероприятието е от местно или национално значение се извършва въз основа на събраните по делото доказателства.

Като е направил фактическия извод, че към тази дата с оглед отреждането и предназначението на имота за нуждите на кооперацията, собственик на построената в него административна сграда, имотът не представлява обект на общинската инфраструктура, въззивният съд е приложил възприетия от съдебната практика критерий за разграничаване между общинската и държавната собственост – предназначението на имота с оглед отреждането му за кооперацията, установено въз основа на събраните доказателства. Обусловеният от тези факти правен извод за липса на предпоставки за трансформация на държавната собственост в общинска не може да бъде проверяван в настоящето производство, а същият не противоречи на съдебната практика /напр. решение № 88 от 16.06.2014 год. по гр. д. № 755/2014 год. на ВКС, ІІ г. о. относно вида на имота/.

Обосноваване наличието на основания за допускане на касационното обжалване е в тежест на касатора, като мотивира същите съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС, но не и с доводи за неправилност и необоснованост на извода за неоснователност на иска. В случая е налице формално позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на това основание.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 82 от 11.10.2019 год. по гр. д. № 239/2019 год. по описа на Бургаския апелативен съд, по подадената от О. Я касационна жалба против него.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: