Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Т. Р. Членове: АНЕЛИЯ АНАНИ. Р. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 10882 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на А. А. за тълкуване на решение № 9999 от 08.11.2022 г., постановено по адм. дело № 10882/2021 г.

Ответникът – Дирекция за национален строителен контрол не изразява становище.

Върховният административен съд, второ отделение, приема направеното искане за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 4 във вр. с ал. 1 ГПК, приложима в съдебно - административното производство на основание чл. 144 АПК, при повдигнат спор по тълкуване на влязло в сила решение съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.

С оглед обстоятелствата по делото настоящият състав приема, че не е необходимо искането за тълкуване да се разглежда в открито съдебно заседание. Искането е неоснователно по следните съображения:

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат съдебни актове, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. В случая не се установяват основания за тълкуване на решение № 9999 от 08.11.2022 г.

С него е оставено в сила решение № 7173 от 27.09.2021 г., постановено по адм. дело № 1152/2020 г. на Административен съд София – град. С това решение е отхвърлено искането на А. А. за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на решение № 7233 от 14.12.2020 г. по същото дело, с което е отхвърлена исковата му молба с искане за прогласяване нищожността на определение № 9598 от 09.12.2019 г. и определение № 793 от 29.01.2020 г. по адм. дело № 9234/2019 г. на същия съд.

С решението, чието тълкуване се иска в настоящото производство, са приети за неоснователни доводите на касатора Андреев за нищожност и неправилност на обжалвания съдебен акт. Изложени са съображения за постановяване на решението на първата инстанция от законен състав и в рамките на правораздавателната му власт. Обоснован е извод за наличие на обективна невъзможност за постановилия първоинстанционното решение по съществото на спора съдия-докладчик да продължи произнасянето по последващите искания на страните поради избирането му за съдия във Върховния административен съд. Прието е, че постановяването на обжалваното пред касационната инстанция решение от съдия, който не е избран на принципа на случайното разпределяне на делата, не се отразява на неговата валидност доколкото с него не е налице произнасяне по съществото на спора, а е отхвърлено искане за тълкуване на предходно влязло в сила решение. От касационния състав са обсъдени всички направени от жалбоподателя доводи и възражения, вкл. относно отхвърленото искане за отвод на съдия З. Д. както и относно разглеждането на претенцията за тълкуване в закрито съдебно заседание. Изложени са ясни и конкретни съображения за законосъобразност на направения от първата инстанция извод за неоснователност на искането за тълкуване на влязлото в сила решение № 7233/14.12.2020 г. по адм. дело № № 1152/2020 г.

В постановеното по настоящото дело решение № 9999 от 08.11.2022 г. не е налице неяснота, която да подлежи на отстраняване по реда на чл. 251 ГПК. В мотивите на съдебния акт са изложени конкретни съображения за неоснователност на подадената от Андреев жалба, с подробни аргументи относно валидността, допустимостта и правилността на решението на Административен съд София – град, като с изричен диспозитив същото е оставено в сила.

В случая искането за тълкуване на съдебния акт се основава на несъгласие с изложените в него мотиви. Цитирани са отделни изрази и направени констатации в решението, които според искателя са неверни и пораждат спорове. Не се сочат конкретни обстоятелства, които съставляват неясноти в изразената от съда воля при формиране на правните му изводи. Тълкуването на съдебен акт не е средство за промяна на неговите мотиви, поради което несъгласието на искателя с тях не съставлява основание да се приеме изпълнение на условията по чл. 251 ГПК. Повторна преценка на направените от страната възражения, както и на данните по делото е недопустимо да се извършва по тълкувателен път. В случая волята на съда е недвусмислено формулирана, изразена точно в диспозитива на решението.

Предвид изложеното решение № 9999 от 08.11.2022 г. не се нуждае от тълкуване. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. А. за тълкуване на решение № 9999 от 08.11.2022 г., постановено по адм. дело № 10882/2021 г. по описа на Върховния административен съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ