Р Е Ш Е Н И Е

№ 108

[населено място], 30.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И. като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3982 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на ЧСИ З. Д., с рег. № 808 при Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) и район на действие – Окръжен съд – Варна, срещу решение от 10. 02. 2020г. на дисциплинарната комисия (ДК) на КЧСИ по дисц. дело № 3/2019г., с което на ЧСИ З. Д. са наложени следните дисциплинарни наказания: 1. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ за нарушение на чл. 80 ЗЧСИ – „порицание“; 2. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за нарушение на нормата на т. 20 ТТРЗЧСИ – „глоба“ в размер на 1 500 лв., 3. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за нарушение на нормата на чл. 455, ал. 2 ГПК – „глоба“ в размер на 1 500 лв., 4. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за нарушение на нормата на т. 26, заб. 1 ТТРЗЧСИ – „глоба“ в размер на 1 500 лв. и 5. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за нарушение на нормата на чл. 462, ал. 1 ГПК – „глоба“ в размер на 1 500 лв..

Жалбоподателят релевира неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че не е извършил дисциплинарните нарушения – предмет на дисциплинарното производство, както и че дори те да са извършени липсват данни за злоупотреба от негова страна и за умишлено несъбиране на дължимите такси по ТТРЗЧСИ с цел облагодетелстване, като се касае за малозначителност на случаите. Поддържа, че неправилно е протълкувана нормата на т. 20 ТТРЗЧСИ вр. с чл. 500, ал. 1 ГПК и на т. 26 ТТРЗЧСИ и че протоколите за разпределение са предявени на длъжниците по електронна поща, което е валидно връчване. Счита, че тъй като длъжникът е уведомен за присъединяването на държавата като взискател и за размера на публичното вземане и тъй като впоследствие страните не са оспорили разпределенията, а и изпълнителното производство към настоящия момент е прекратено, като на длъжниците са върнати останалите неразпределени суми, липсват причинени вреди, което е основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност, в който смисъл цитира решение № 75/14.05.2015г. по гр. д. № 662/2015г. на ВКС, ІІІ г. о.. В условията на евентуалност твърди, че наложените дисциплинарни наказания са явно несъразмерни и прекомерни с оглед конкретните обстоятелства – повечето нарушения са формални и малозначителни, липсата на наложени предходни дисциплинарни наказания на ЧСИ и отсъствието на настъпили вреди за участниците в процесното принудително изпълнение. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно поради отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 67 ЗЧСИ. Претендира заплащане на сторените разноски само за държавни такси пред ВКС.

КЧСИ и Министърът на правосъдието на РБ не подават отговор на жалбата на ЧСИ Д.. В депозираните писмени становища за насроченото открито съдебно заседание молят жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. КЧСИ претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВКС.

Жалбата на ЧСИ З. Д. е допустима като подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт по чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, вкл. материалите по процесното дисциплинарно производство, намира, че жалбата е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав на ДК на КЧСИ е счел за установено, че по образуваното пред ЧСИ З. Д., с рег. № 808 при КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Варна, изп. дело № 20168080401483, след прехвърлянето му от кантората на ЧСИ М. Ц., с рег. № 840, с взискател „ЦКБ“ ЕАД и солидарни длъжници Е. Г. Г., Н. И. Д. и С. Н. Г. Н.“, за вземания към 20.12.2016г.: главница в размер на 26 928.27лв. и законна лихва от 09.02.2016г. до 20.12.2016г. в размер на 1 237.04 лв., са извършени пет дисциплинарни нарушения, за които е наложил пет наказания – „порицание“ и четири глоби в размер от по 1 500 лв..

За нарушението на нормата на чл. 80 ЗЧСИ (първото нарушение), изразяващо се в неизискване от ЧСИ на авансово заплащане от страна на взискателя на всички такси и разноски в изпълнителния процес, дисциплинарният състав на ДК на КЧСИ е счел нарушението за доказано досежно дължимата допълнителна такса в размер на 459. 34 лв. за опис, която не е била изискана авансово от взискателя и е събрана направо от длъжника Е. Г.. Посочил е че по процесното изпълнително дело ЧСИ е изисквал във връзка с всяка молба на взискателя за предприемане на изпълнителни действия и е начислявал съответните такси, предвидени в ТТРЗЧСИ за съответните изпълнителни действия, включително разноски по т. 31. Анализирал е, че такси и разноски са начислени по молбата на взискателя за запор на трудовото възнаграждение на един от длъжниците, поискани авансово с нарочно съобщение; че за всички проведени по процесното изпълнително дело № 20168080401483 публични продани, за изготвяне на актуална оценка от вещо лице също са начислявани и изисквани от взискателя дължимите такси. Всички разноски за вещо лице, авансовата такса по т. 20 ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв. и таксите за съобщения за насрочен опис на недвижимите имоти са заплатени от взискателя. ЧСИ не е изискал авансово заплащане на допълнителна такса опис по т. 20 ТТРЗЧСИ, като същата е събрана направо от длъжника Е. Г., от който са събрани и всички допълнителни разноски по т. 31. Дисциплинарният състав на ДК на КЧСИ е посочил, че съгласно чл. 80 ЗЧСИ за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с ТТРЗЧСИ по чл. 78, ал. 2, се внася авансово, който текст е възпроизведен в чл. 33 ТТРЗЧСИ, а съгласно чл. 34 от нея, таксите и разноските по изпълнителното дело се заплащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Заключил е, че в случая по отношение на неизисканата и незаплатена от взискателя авансово такса опис в пълен размер, приложение намират и задължителните разрешения в т. 11 от ТР № 2 от 26. 06. 2015г. на ОСГТК на ВКС, според които неизискването авансово от взискателя на таксите и разноските по изпълнението, а възлагането им направо върху длъжника, е противоправно поведение, съставляващо дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, освен по отношение на изпълнителни действия, които не търпят отлагане, каквито са разноските по т. 31 ТТРЗЧСИ за пощенски разходи, допълнителни такси и други, тъй като те се натрупат в хода на изпълнителния процес и непрекъснато се променят. Поради това дисциплинарният състав на ДК на КЧСИ е приел, че неизискването авансово от взискателя на таксите по т. 31 не съставлява дисциплинарно нарушение, каквото обаче съставлява неизискването авансово на допълнителната такса за опис на недвижимите имоти, която е възложена направо върху един от длъжниците. Посочил е, че няма данни в изпълнителното производство за изготвено и изпратено съобщение до взискателя за заплащане на тази допълнителна такса опис, като ЧСИ е събрал същата направо от длъжника Е. Г. от постъпващите суми от запор на трудовото й възнаграждение. Поради това е намерил, че е извършено дисциплинарно нарушение в горепосочения смисъл, за което с оглед инцидентния му характер, доколкото съдебният изпълнител от данните по конкретното изпълнително дело е начислявал такса за всяко друго поискано от взискателя изпълнително действие, изготвял е съобщение до него за начислените такси и му ги е връчвал, е преценил, че следва да бъде наложено най-лекото наказание по чл. 68, ал. 1 ЗЧСИ – „порицание“.

За второто нарушение на т. 20 ТТРЗЧСИ поради неправилно начисляване и събиране на пропорционална такса опис върху размера на паричното вземане от 28 852. 19 лв., вместо върху цената на описаните имоти, която е по - ниската стойност измежду двете, дисциплинарният състав на ДК на КЧСИ също е приел, че то е извършено от ЧСИ Д.. Съображенията за това са, че според т. 20 ТТРЗЧСИ при извършването на опис на движими или недвижими вещи се събира такса в размер на 1, 5% от по-малката сума измежду цената на описаната вещ и паричното вземане, подлежащо на принудително изпълнение, но не по-малко от 50 лв.. Дисциплинарният състав е посочил, че законодателят под цена на описаните имоти има впредвид тяхната пазарна стойност по отношение единствено на правата в съсобствеността на длъжника, когато изпълнението е насочено върху съсобствен имот, притежаван от длъжника и трети лица. При това положение ЧСИ не е съобразил, че пазарната стойност на 1668/ 3668 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 52 115. 501.274, само върху която е насочено принудителното изпълнение, възлиза на 22 737.19 лв., при което общият сбор от пазарните стойности на описаните имоти е в размер на 24 037.19лв., която стойност е по -малка от стойността на паричното вземане - предмет на принудителното изпълнение (28 852. 19 лв.). За това нарушение, счетено за по-тежко от първото, е определил наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв..

Третото нарушение извършено от ЧСИ според дисциплинарния състав на ДК на КЧСИ е нарушение на чл. 455, ал. 2 ГПК поради изплащане на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми по разпределението извън предвидения 7-дневен срок от влизане в сила на изготвените разпределения. Дисциплинарният състав е установил, че ЧСИ е разпределял постъпилите суми в деня на постъпването им според изготвените протоколи за разпределение, но тези суми са превеждани на взискателите със значителни закъснения, като са превеждани натрупани суми от няколко разпределения. Това противоправно поведение на съдебния изпълнител е счетено за противоречащо на разпоредбите на ГПК и водещо до несвоевременно погасяване на вземанията на взискателите, без да е установена обективна причина за това поведение. Определеното наказание за третото дисциплинарно нарушение е „глоба“ в размер на 1 500 лв..

Четвъртото нарушение на т. 26 ТТРЗЧСИ за начислена и събрана пропорционална такса в по-висок размер от реално дължимата също е прието за установено и извършено от ЧСИ Д.. По отношение на таксата по т. 26 за вземането на взискателя „ЦКБ“ ЕАД в размер на 10 106. 55 лв., неправилно е определена в размер на 2 032. 70 лв., вместо дължимата съгласно т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ такса в размер на 1 003. 67 лв.. Приел е, че при събиране на пропорционалната такса по т. 26 за погасеното вземане на банката - взискател е налице противоправно поведение на съдебния изпълнител, защото при частично събиране на парично вземане, какъвто е случая, и според множеството постъпили суми за погасяване на дълга, таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, а в конкретния случай ЧСИ е начислил такса по т. 26, която не съответства на събраната сума. Съобразил е също така последващото поведение на съдебния изпълнител, който съобразно представените доказателства при разпределение на постъпили след извършената финансова проверка, нарушенията по която са послужили за основание на дисциплинарното производство, не е събирал пропорционална такса по т. 26 при следващите изпълнителни действия, за да не ощети длъжниците. Счел е за справедливо наказание и за това нарушение – „глоба“ в размер на 1 500 лв..

За петото, последно, нарушение на чл. 462, ал. 1 вр. с чл. 460, ал. 1 ГПК, изразяващо се в това, че изготвените по процесното изпълнително дело разпределения не са предявявани на страните, дисциплинарният състав на ДК на КЧСИ е приел същото за извършено. Посочил е, че реално 8 броя протоколи за разпределения, в които са погасени вземанията на НАП, не са предявени на страните след изготвянето им. Съобразил е, че съдебният изпълнител е представил допълнителни писмени доказателства, от които се установява, че е връчвал на страните протоколите за разпределение в един по-късен момент, а именно след образуваната финансова проверка. Действително страните не са оспорили разпределенията, а самият длъжник е бил надлежно уведомен за присъединяването на държавата като взискател и за размера на публичното й вземане, няма данни да са събрани такси за самите разпределения и предявявания, с което евентуално би било възможно настъпването на вреда. Поради последните обстоятелства дисциплинарният състав е счел нарушението за извършено, което от своя страна е и обективна причина постъпилите суми по разпределенията да не се изплащат своевременно в предвидения 7-дневен срок, поради това нарушението е счетено за немалозначително и за него е определено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв..

Дисциплинарната отговорност има санкционен характер, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъдат съобразени с вида и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, наличието на други провинения и нарушения на наказваното лице, както и професионалната му дейност в нейната цялост, с оглед принципа за съразмерност на санкцията към нарушението. Съдът приема, че дисциплинарният състав на ДК на КЧСИ правилно е установил релевантните факти, относими към дисциплинарната отговорност на ЧСИ Д. по процесното изпълнително производство, констатирайки извършените множество нарушения на процесуалния закон, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ. Всички констатирани дисциплинарни нарушения и според настоящия състав на ВКС са извършени от съдебния изпълнител и показват последователно и системно незачитане на приложимите правни норми.

Първото нарушение, изразяващо се в неизискване на авансово заплащане от взискателя на допълнителната такса опис за недвижимите имоти, върху които е насочено принудителното изпълнение, и събирането й направо от длъжника, съставлява противоправно виновно поведение и основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност съгласно т. 11 ТР № 2/26.06.2016г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Че се касае за виновно поведение на ЧСИ спрямо това нарушение, извод може да бъде направен и от съдържанието на настоящата жалба, според което ЧСИ Д. не намира за укоримо своето поведение, тъй като счита, че в крайна сметка, съобразно нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Цитираното от жалбоподателя решение № 75/14.05.2015г. по гр. д. № 662/2015г. на ВКС, ІІІ г. о. не може да намери приложение по настоящия случай, тъй като конкретиката му е различна. Освен това то е постановено преди ТР № 2/26.06.2016г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а разрешенията на последното са задължителни за съдилищата. Правилно дисциплинарният състав на ДК на КЧСИ е съобразил инцидентния характер на първото нарушение, при което въпреки виновното противоправно поведение на ЧСИ, е наложил най – лекото наказание по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – „порицание“.

Второто и четвъртото нарушения, изразяващи се в начисляване и събиране на по – високи пропорционални такси по т. 20 и т. 26 ТТРЗЧСИ, са по – тежки дисциплинарни нарушения от първото, за които правилно е наложено наказание „глоба“ в размер по на 1 500лв.. Съдебният изпълнител продължава да настоява в жалбата си, че таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ при опис на недвижими имоти се начислява върху пазарната стойност на целия имот, когато длъжникът го притежава в съсобственост с трето лице. Това поведение показва и непознаване на приложимите към принудителното изпълнение правни норми, което въпреки отсъствието на вредни последици за страните по процесното изпълнително дело, предотвратени по-скоро от проведената преди дисциплинарното производство финансова проверка, съставлява сериозно нарушение. Същото се отнася и за определената в двойно по -висок размер пропорционална такса по т. 26, заб. 1 ТТРЗЧСИ. Определените наказания са съразмерни на извършените дисциплинарни нарушения, които не касаят малозначителни счучаи, и съответстват на целите на личната превенция (да възпира извършването на дисциплинарни нарушения в бъдещата дейност на ЧСИ) и на генералната превенция (да предупреждава и възпира и останалите съдебни изпълнители от дисциплинарни нарушения).

Третото и петото нарушения, визирани в атакуваното решение на дисциплинарния състав на ДК на КЧСИ, съставляват също сериозни и системни дисциплинарни нарушения, изразяващи се в несъобщаване и непредявяване на страните по принудителното изпълнение на протоколите за разпределение (част от тях) и в неизплащане на сумите по разпределенията на взискателите в 7-дневния законен срок (за предявените и влезли в сила протоколи за разпределения). Обстоятелството, че по конкретното изпълнително дело не са настъпили вредни последици за страните, респективно че ЧСИ не се е облагодетелствал, поради последващото му коригиращо поведение, не може да е основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност, именно с оглед постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция на наказанието, посочени по-горе и заради системния, многократно повтарящ се, характер на извършените нарушения.

Спрямо всички извършени нарушения дисциплинарно наказващият орган е съобразил отсъствието на вредни последици за участниците в принудителното изпълнение, както и последващото поведение на ЧСИ, при което той е върнал надвзетите вповече такси и останалите неразпределени суми по разпределенията, като е наложил най-лекото наказание за първото нарушение с инцидентен характер и „глоба“ към минималния законов размер от 1 500 лв. – за останалите по-тежки нарушения, които наказания са справедливи и съответстват на извършените нарушения, при съобразяване с всички относими обстоятелства на конкретния случай, посочени по-горе, вкл. чистото дисциплинарно минало на съдебния изпълнител.

На основание гореизложеното атакуваното решение на дисциплинарния състав на ДК на КЧСИ е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на производството, ЧСИ Д. следва да бъде осъден да заплати на КЧСИ сумата 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10. 02. 2020г. на дисциплинарния състав на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 3/2019г..

ОСЪЖДА ЧСИ З. Д., с рег. № 808 при КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Варна, да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители, сумата 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: