Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

София, 20.07.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ф.

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря А. Д.

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 3617 по описа за 2020 година

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на С. Х. И., Б.И. И., Х. И. Х. и Б. Г. Х. на въззивно решение № 4269/16.07.2020 г. по в. гр. д. № 15633/2019 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 260533/13.10.2020 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено решение № 233247/03.10.2019 г. по гр. д. № 15815/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени, предявените от касаторите против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, искове по чл. 238, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са присъдени съдебни разноски.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос – „Следва ли починалият по време на работа от общо заболяване служител на МВР, на основание § 1, т. 8 от ДР на ЗМВР, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗМВР и § l, т. 6 от ДР на ЗМВР да се счита, че е загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения”

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

Отговорът на поставения материалноправен въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 238, ал. 2 ЗМВР, опредметена в решения по чл. 290 ГПК,според която за уважаване на иска следва да се установи наличието на кумулативните предпоставки: че починалото лице е държавен служител в МВР; че е загинал при и по повод изпълнение на служебните си задължения; че е налице причинна връзка между смъртта и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал. В § 1, т. 4 ЗМВР е дадена легална дефиниция на понятието „загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения”. Това е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т. 2 и т. 3 на § 1 от закона. Съгласно § 1, т. 2 „действия при изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, а съгласно § 1, т. 3 „действия по повод изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях“.

По касационните основания

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда относно липсата на причинна връзка между смъртта на наследодателя на касаторите /ищци и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняваната длъжност. Твърди се, че смъртта на наследодателя им е настъпила по време и по повод изпълнение на функциите му на държавен служител от органите на МВР,поради което е без значение обстоятелството, че смъртта е вследствие общо заболяване.Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.Претендират разноски за всички инстанции.

Ответната страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР,счита касационната жалба за неоснователна, тъй като въззивният съд не е нарушил императивни правни норми и изводите му за липсата на предпоставките за присъждане на еднократно обезщетение по чл. 238, ал. 2 ЗМВР са правилни и законосъобразни.Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Релевираните касационни доводи са основателни.

Въззивният съд, за да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 238, ал. 2 ЗМВР в размер на по 17 253, 60 лв. за всеки от ищците и с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на по 421, 76 лв., за периода 21.12.2018 г. до 18.03.2019 г. като неоснователни е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между смъртта на наследодателя на ищците и конкретната изпълнявана от починалия работа по служебното правоотношение, тъй като смъртта му е настъпила в резултат на общо заболяване – белодробен оток, вследствие притърпяна сърдечна операция.

Установено е, че към момента на смъртта – 21.12.2017 г., починалият е работил по служебно правоотношение с ответника на длъжност „началник на група“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, [населено място] при Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, [населено място] на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. На 21.12.2017 г. И. Х. И. се явил на работното си място, след което около 9 часа му прилошало и бил откаран в болница, където по-късно починал. Установено е, че И. е бил на работа редовна смяна, облечен в униформеното облекло за пожарникар. Независимо, че смъртта му е естествена, а не е в резултат на травматични причинители, тя е настъпила по време и по повод изпълнение на функциите му като пожарникар, поради което на основание § 1, т. 4 от ДР на ЗМВР следва да се приеме, че е загинал по повод изпълнение на служебните си задължения.

Предвид дадения по-горе отговор на поставеният въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото решено по същество от касационната инстанция съгласно чл. 293 ГПК.

По делото е установено, че жалбоподателите С. Х. И. - съпруга, Б. И. И. - дъщеря, Х. И. Х. - баща и Б. Г. Х. – майка са от кръга на лицата по чл. 238, ал. 2 ЗМВР,на които се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер на 12 месечни възнаграждения. От представената служебна бележка от 18.04.2019 г. на МВР – Регионална дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението –С. З. се установява, че брутното трудово възнаграждение на И. Х. И. за месец ноември 2017 г. възлиза на сумата от 1 437, 80 лв., а размерът на претендираното обезщетение на всеки един от тях възлиза на сумата 17 253, 60 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане. Безспорно е, че жалбоподателите са депозирали заявление на 21.11.2018 год. до ГД „ПБЗН“ – МВР за изплащане на полагащото им се еднократно обезщетение по чл. 238, ал. 2 ЗМВР в едномесечен срок, но по делото липсват твърдения и доказателства, че дължимото обезщетение е изплатено, поради което им се дължи и лихва за забава/изчислено по компютърна програма/ в размер на 421, 76 лв. за всеки от тях, за периода 21.12.2018 г.- 18.03.2019 г.

Посочените основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение и уважаване на предявените искове в пълен размер.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по исковете следва да заплати на ищците/касатори – С. Х. И. и Б. И. И. действително направените и доказани разноските в общ размер на 7 400 лв./по 3 700 лв. на всяка/,а на ищците /касатори - Х. И. Х. и Б. Г. Х. в общ размер на 5 400 лв./по 2 700 лв. на всеки от тях/.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 4269/16.07.2020 г. по в. гр. д. № 15633/2019 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 260533/13.10.2020 г., постановено по същото дело, с което са отхвърлени, предявените от С. Х. И., Б. И. И., Х. И. Х. и Б. Г. Х. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, искове по чл. 238, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са присъдени съдебни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР,гр.София, [улица] да заплати на С. Х. И., ЕГН [ЕГН], Б.И. И., ЕГН [ЕГН], Х. И. Х., ЕГН [ЕГН] и Б. Г. Х., ЕГН [ЕГН], сумата от по 17 253, 60 лв. на всеки един от тях – обезщетение по чл. 238, ал. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от по 421, 76 лв. за всеки от тях, за периода 21.12.2018 г.- 18.03.2019 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР,гр.София, [улица] да заплати на С. Х. И., ЕГН [ЕГН] и Б. И. И., ЕГН [ЕГН] разноски в общ размер 7 400 лв.,а на Х. И. Х., ЕГН [ЕГН] и Б. Г. Х., ЕГН [ЕГН] разноски в общ размер на 5 400 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: