Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], чрез пълномощник В. А., срещу решение № 7581 от 01.12.2016 г. на Административен съд София – град, по адм. дело № 8813/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27/31.07.2015г. на Комисия за енергийно и водно регулиране / КЕВР/, в частта му по раздел ІV, т. 5 и е осъдил същото да заплати на КЕВР разноски. Касаторът намира така постановеното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател първоинстанционния съд не е анализирал правилно фактическата обстановка, послужила за взимането на решение №Ц-27/31.07.2015г., същия не е анализирал подробно и в съвкупност ценообразуващите елементи, които служат за образуване на цената за достъп. На последващо място касационния жалбподател счита, че административния съд не е отчел, че цената за достъп по раздел IV, точка 5 от Решение №Ц-27 неправомерно включва разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по раздел IV, точка 1 от Решение №Ц-27. На последващо място касаторът счита, че е налице нарушения в материалния закон, изразяващо се в следното: дружеството е присъединено към електроразпределителна мрежа, а не към електропреносната, следователно се излагат доводи, че няма законово основание производителите, които не са присъединени към електропреносната мрежа да дължат цена за достъп до същата. На следващо място се релевират доводи, че неправилно КЕВР е определила цена за достъп до електропреносната мрежа за производител на енергия от ВЕИ, вече присъединен към ел. разпределителната мрежа.Нарушени са Регламент /ЕО/ №714/09г. и Регламент /ЕО/ №1228/03г., както и Директива № 2009/72. Нарушен е чл. 35 от АПК, като не са изяснени всички относими факти и обстоятелства, процесната цена поставя производителите на ел. енергия от слънчева и вятърна енергия в неравноправно положение спрямо всички останали производители на ел. енергия, като е нарушена и целта на ЗЕВИ.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) [населено място], чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна [фирма], не изразява становище по касационната жалба.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е подадена в срок, допустима е, но по същество е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила.

Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 7581 от 01.12.2016 г. на Административен съд София – град, по адм. дело № 8813/2015 г., е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Решение № Ц-27/31.07.2015г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта му по раздел ІV, т. 5 като неоснователна. Д. [] е осъдено да заплати на КЕВР сумата от 600 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката – чл. 10 от ЗЕ, а с чл. 21, т. 8 на КЕВР е предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят е посочил, че на регулиране от Комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи /чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ/. От дружествата, в частност [фирма], са постъпили заявления, назначена е работна група със заповед на Председателя на КЕВР, същата е изготвила доклад, приет на заседание на Комисията. Спазени са изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г., видно от изложеното във фактическата част на настоящото решение досежно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. По този начин е спазено изискването на чл. 26 от АПК, предвид факта, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация лицата са били надлежно уведомени. Становищата на заинтересованите страни са обсъдени в решението на КЕВР. Мотивите са подробни и изцяло обосновават решението на административния орган. Посочени са правни и фактически основания за издаване на административния акт, а в оспорената част подробно са изложени съображения, поради които цената за достъп е определена на 7.14лв. за разлика от предложената с приетия доклад 5.14лева. На следващо място съдът подробно е изследвал приложимите материалноправните разпоредби на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и Правилата за управление на електроенергийната система и Правилата за търговия с ел. енергия, като не е констатирал противоречие между съдържанието на Решение Ц-27 и приложимите материалноправни разпоредби на цитираните актове. Съдът е приел също, че не е налице и нарушение на принципите по чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от ЗЕ, тъй като равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия не означава еднакви цени за достъп, а равни възможности за участие на енергийния пазар, съобразени с вида на произвежданата енергия, като участието на една категория производители не следва да води до неоснователно обременяване на други дружества от електроенергийната система, в случая на [фирма], което следва да извърши допълнителни разходи за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с непостоянното производство на ел. енергия от ВИ. Следва да се има предвид, че разходите за закупуване на допълнителни мощности с цел да бъде осигурен пренос на енергия, произведена от ВИ, са различни от разходите за балансиране на електроенергийната система, които са свързани с количествата енергия, произведени от участниците в балансираща група и причинените в хода на производството небаланси съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗЕ, и които не се включват в състава на признатите от КЕВР разходи при формиране на цени съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2013 г., подробна регламентация за което се съдържа в ПТЕЕ.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон, следователно не са налице наведените в касационната жалба доводи.

Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение счита, че цената за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия - 7.14лв/MWh е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ, Наредбата/. В този смисъл процесната цена за достъп е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода „норма на възвръщаемост на капитала“ по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдът отчита, че обжалваната цена е определена само на база Наредбата, като не са използвани Указанията /приети с протоколно решение на ДКЕВР № 15/09.02.2012 г. съгл. чл. 5, ал. 8 от предходната Наредба за регулиране на цените на ел. енергия от 2004 г. /отменена//. К. У е бил разработен и електронен модел за изчисляване на заявените цени за достъп и пренос. К. действаща Наредба № 1 от 18.03.2013 г. не са одобрени Указания, съответно няма разработена и приета конкретна методика или механизъм /записан в Указания/, респ. няма разработен електронен модел, относно образуването на цена за достъп за производители от слънчева и вятърна енергия.

Цената за достъп е определена съгл. чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като „възвръщаемост на капитала“ е изчислена като произведение на „регулаторна база на активите“ и одобрената „средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала“ /съгл. относимата част от формулата по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. КЕВР е определила „възвръщаемост на капитала“ - 36 хил. лв., като е умножила „регулаторна база на активите“ – 1095 хил. лв. със „средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала“ - 3.33%. „Регулаторна база на активите“ е формирана /съгл. формулата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./ само от стойността на „необходимия оборотен капитал“ - 1095 хил. лв. /определен като 1/8 от одобрените „парични разходи“ съгл. чл. 13, ал. 8 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г./. “Паричните разходи“ от своя страна са формирани само от „разходите за допълнителен резерв“ - 8760 хил. лв., тъй като включените „разходи за компенсиране“ не са парични за разглеждания период, а са разходи през предходни периоди, които не са били възстановени на оператора. КЕВР е приела „средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала“ - 3.33% преди данъчно облагане /изчислена на база „норма на възвръщаемост на собствения капитал“ от 3% след данъчно облагане, при дял на собствения капитал 100% - няма привлечен капитал/ и е равна по размер на одобрената и включена в цената за достъп по т. ІV.1 от решението. Натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., са двата фактора, които водят до съществената разлика между цената, определена с решение № Ц-6 и цената – предмет на процесното решение № Ц-27.

В случая, цената за достъп включва именно разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г. и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъла на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Крайният извод на съда е, че „възвръщаемост на капитала“ е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че дружествата като не са присъединени към електропреносната мрежа, не дължат цена за достъп на [фирма]. Според чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ в релевантната му редакция, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и чл. 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на [фирма], въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределителното предприятие.

Неоснователни, разгледани по същество, са и възраженията на касатора за нарушение на чл. 35 АПК и съответно допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от представените по делото доказателства производството пред КЕВР е образувано по заявление на [фирма] от 31.03.2015 г. На 27.05.2015 г. е изготвен доклад от работната група назначена със заповед от 20.04.2015 г. Докладът е приет от КЕВР на 28.05.2015 г. на закрито заседание, видно от протокол № 104 от същата дата. На 04.06.2015 г. е проведено открито заседание, на което е разгледан процесният доклад и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение относно утвърждаването на цени в сектор Електроенергетика. На закрито заседание на 08.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. В съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилник за дейността на КЕВР и нейната администрация същите са били надлежно уведомени. В тази връзка, правилен е изводът на съда, че дори и да са били налице нарушения на административно-производствените правила/за което се пледира/, то те не са били съществени и не биха могли да доведат до незаконосъобразност и отмяна на решението в обжалваната част. Тъй като според правната теория съществени са нарушения, които ако не са били допуснати, биха довели до издаването на административен акт с друго, различно от обжалваното съдържание В този смисъл изводът на настоящата инстанция е, че Комисия за енергийно и водно регулиране не е допуснала съществени нарушения в процедурата по приемане на Решение № Ц-27/31.07.2015г. на Комисия за енергийно и водно регулиране.

Обосновано е приел първоинстанционният съд, че не е налице и нарушение на принципите по чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 от ЗЕ, тъй като равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия не означава еднакви цени за достъп, а равни възможности за участие на енергийния пазар, съобразени с вида на произвежданата енергия, като участието на една категория производители не следва да води до неоснователно обременяване на други дружества от електроенергийната система, в случая на [фирма], което следва да извърши допълнителни разходи за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с непостоянното производство на ел. енергия от ВИ. Следва да се има предвид, че разходите за закупуване на допълнителни мощности с цел да бъде осигурен пренос на енергия, произведена от ВИ, са различни от разходите за балансиране на електроенергийната система, които са свързани с количествата енергия, произведени от участниците в балансираща група и причинените в хода на производството небаланси съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗЕ, и които не се включват в състава на признатите от КЕВР разходи при формиране на цени съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2013 г., подробна регламентация за което се съдържа в ПТЕЕ. Цената за достъп се дължи от производителите на ел. енергия от ВИ, за разлика от преференциалната цена за продажба на ел. енергия, която не се дължи, а се получава от ВЕИ, и има съвсем различен характер в сравнение с процесната цена. Обстоятелството, че законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергията от ВИ, т. е. е поставил тези производители в по-благоприятно положение от другите, при това в дългосрочен план – чл. 31 от ЗЕВИ, не означава, че тези производители имат само права. Те имат и задължения и това следва от характера на електроенергийната система, постигането на баланс на която е основна цел на законодателя, видно от Мотивите на ЗИДЗЕ от 07.07.2015 г.

Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Напротив – изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Следва да бъде посочено, че наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е неоснователно. С. То решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., с което Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е приело, че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Видно от представеното по делото пълномощно, ответника е представляван от правоспособен юрист, която заема длъжност "старши експерт" в дирекция „Правна“ на КЕВР, поради и което не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7581 от 01.12.2016 г. на Административен съд София – град, по адм. дело № 8813/2015 година. Решението е окончателно.