Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 7424 от 25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7231/2016 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 234/15.06.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията).

С това решение петчленен разширен заседателен състав на Комисията е приел следното: 1. На основание чл. 47, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) установява, че забраната за сключване на договори за мобилни услуги с физически лица чрез представител (изискване за лично сключване на договори с физически лица), прилагана в практиката на [фирма], поставя в неблагоприятно положение лицата с увреждане - евентуални потребители на мобилна услуга, което представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. и нарушение на чл. 37, ал. 1 от с. з.; 2. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗЗДискр. предписва на дружеството незабавно преустановяване на горепосочената практика, имаща и за потенциален резултат несъразмерно засягане на лица с увреждания - евентуални потребители на мобилна услуга; 3. Препоръчва да бъдат предприети изменение в ОУ, в които изрично да се предвиди възможността сключването на договорите с ФЛ да се извършва и чрез представител по упълномощаване съгласно действащото българско законодателство; 4. На основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. налага имуществена санкция на дружеството в размер на 2500 лева и 5. Указан е срок от 1 месец, в който дружеството дължи уведомяване на КЗД за предприетите мерки по преустановяване на нарушението, неспазването на което е основание да се приложи чл. 82, ал. 1 от ЗЗДискр.

Поддържа се в касационната жалба, че първоинстанционното съдебно решение е направилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му, както...