Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма] - Кипър чрез Застрахователна компания [ЮЛ] със седалище в [населено място] и чрез пълномощника на дружеството срещу решение №767/19.01.2018 г. по адм. д. №5353/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба заместник-председателят на Комисия за финансов надзор ръководещ управление "Застрахователен надзор" чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение №120-ОЗ/ 23.01. 2017 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което е приложил спрямо ЗК [ЮЛ] чрез ЗК [ЮЛ] принудителна административна мярка, а именно: в срок от 7 работни дни от датата на получаване на съобщението да заплати застрахователно обезщетение по писмена застрахователна претенция на С. Р. С. с вх.№ЗК-3741/ 27.07.2016 г. по описа на застрахователната компания; да представи в КФН заверено копие на писмени доказателства за изпълнение на задължението. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Решението е издадено на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР), чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 595, ал. 1, вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с чл. 587, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането. С оглед...