Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община А. срещу Решение № 1273/14.07.2017 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 3056/2016 г., с което е отменена негова Заповед № А-1893/21.11.2016 г. за премахване на строеж „Пристройка към съществуващо кафе „[наименование]“, находящ се в поземлен имот на [улица], [населено място], като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Ответникът Б. Н. А. е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Правилен по резултата си е правният извод на административния съд за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения при издаването на заповедта.

1. А. е титуляр на Разрешение за строеж № [номер]/07.07.2003 г., издадено от главния архитект на общината, за разширение на търговската зала на кафе–аперитив съгласно скица–виза от 12.02.2003 г. Този юридически факт въобще не е припознат и обсъден от административния орган в противоречие с процесуалните му задължения по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК вр. чл. 225а, ал. 1 и чл. 213 ЗУТ, а правните последици от осъществяването му са обективно свързани с основанието да се нареди премахването на обекта.

2. Строежът, предмет на заповедта, се припокрива частично с допуснатото по РС разширение на заведението. Подобно заключение следва от констатациите на приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза, изследвала детайлно състоянието и параметрите на обекта.

а. При липсата на фактически установявания на органа относно разграничението между разрешеното и извършеното строителство, не би могла да се индивидуализира и евентуалната част от строежа, която би била незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 или т. 3 ЗУТ и подлежаща на премахване. Отделен е и въпросът, че по начина на формулиране на възложеното със заповедта задължение дори и вещото...