Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Б. М. срещу решение № 38/13.10.2016г. на Административен съд гр. Р. по адм. д. № 87/2016г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 16 – 0275 – 000131/13.06.2016г. на Н. Г към ОД на МВР – Разград, РУ - Исперих. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Приема, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е кредитирал показанията на св. М., а отричайки същите, е дал вяра на събраните по делото докладни записки, без да разпита съставителите им – присъствалите по време на проверката полицаи в открито съдебно заседание. Твърди, че съдът е следвало да призове и разпита служебно като свидетели по делото поименно актосъставителя и свидетелите по съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Приема за неправилни изводите на първоинстанционния съд за противоречивост на показанията на разпитания по делото свидетел - съпруга на жалбоподателя. Твърди, че същите показания следва да се отнесат към показанията на жалбоподателя М., като съвкупният им анализ опровергавал констатациите в съставения АУАН. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16 – 0275 – 000131/13.06.2016г. на Н. Г към ОД на МВР – Разград, Сектор „Пътна полиция“.

Ответникът по касационната жалба, Н. Г към ОД на МВР – Разград, РУ - Исперих, не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратера дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1...