Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Касаторът Т. О. Х. от [населено място] обжалва Решение № 69 от 03.11.2017 г. постановено по адм. д. № 118/2017 г. на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение №1012-16-34/1 от 06.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане №2139-16-33/08.06.2017 г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ –Разград. Твърди, че решението е неправилно, защото пенсионният орган не преизчислил пенсията му за периода 1991 г. – 1993 г., съобразно действащата материалноправна уредба.

Моли съдът да отмени обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК.

Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Разград не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура сочи, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че постановеното съдебно решение е в съответствие с материалния закон. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 70, ал. 14 от КСО (в приложимата към случая редакция), според която заинтересованите лица могат да поискат преизчисляване на пенсия в 12 месечен срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията. В §52 от ПЗР към ЗИДКСО (ДВ бр. 61 от 2015 г.) изрично е посочено, че лицата, на които е отпусната пенсия с разпореждане, влязло в сила до 31.12.2015 г., могат да поискат до 31.12.2016 г. преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. Заявлението на касационният жалбоподател е подадено на 10.05.2017 г., т. е. след като е изтекъл предвиденият от закона срок. Съобразявайки горното, съдът обосновано е приел, че не са налице предпоставките за преизчисляване на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. О. Х..

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Касационната жалба разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил оспорването на Решение №1012-16-34/1 от 06.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане №2139-16-33/08.06.2017 г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ –Разград.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заявление вх.№2110-16-24/10.05.2017г. касаторът е поискал да му се преизчисли отпусната вече пенсия на основание чл. 21, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), като се отчете друг тригодишен период до 1 януари 1997 г. Позовал се е на нормата на чл. 70, ал. 14 от КСО, ред. ДВ, бр. 61 от 2015 г. в сила от 1.01.2016 г.

Видно е от установените по делото пред Административен съд Разград правнорелевантни факти, че на касационният жалбоподател с Разпореждане №[ЕГН] от 16.12.2009 г. на ръководител на „ПО” при ТП на НОИ - Разград, вече е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Последното разпореждане на органа по пенсионно осигуряване е влязло в законна сила. До датата на последващото заявление - 10.05.2017 г., правилно е констатирано от ответника по касация, че са изтекли предвидените 12 месеца, посочени като относим период за исканата промяна на придобитото субективно право, визирани и в хипотезата на чл. 70, ал. 14 от КСО, ред. ДВ, бр. 61 от 2015 г. в сила от 1.01.2016 г.(сега ал. 17 на чл. 70 от КСО).

Решението на Административен съд Разград, с което жалбата до него отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и норми. Налице са фактическите и правни основания визирани в него, поради което той се явява постановен в съответствие с материалния закон, и преследваната от него цел.

Първоинстанционният административен съд е подложил на вярна преценка поотделно и в своята съвкупност събраните по делото доказателства и в хода на издаване на оспорения административен акт. Установени са доказателствените факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията. Поради това и решаващият съд извежда обоснован извод, че правилно е отказано преизчисляване пенсията на Т. О. Х., тъй като претендираното от него право е ограничено със срок от 12 месеца от влизане в сила на изменението на чл. 70, ал. 14 от КСО, ред. ДВ бр. 61 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г.

Съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, правоимащите могат да поискат преизчисляване на пенсията, което се извършва по начина на изчисление на първоначалната пенсия – чл. 70 от КСО. С приемането на новата разпоредба на чл. 70, ал. 14 от КСО, ред. ДВ бр. 61 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г., лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г., но в 12-месечен срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията.

С преходна разпоредба на § 52 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване (ред. ДВ, бр. 61 от 2015 г.) лицата, които имат отпусната пенсия с разпореждане, влязло в сила до 31 декември 2015 г., какъвто се явява Т. О. Х., могат да поискат до 31 декември 2016 г. преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г.

В случая заявлението за преизчисляване на пенсията на това основание е подадено на 10.05.2017 г., т. е. след като е изтекъл предвиденият законов срок, в който лицето е било длъжно да упражни своето материално субективно право, ако иска да се ползва от неговите последици. Както правилно е постановил първоинстанционният съд, на жалбоподателя поради това не следва да се определи пенсия за осигурителен стаж и възраст след преразглеждането й съобразно изложените в решението мотиви за неприложимост на хипотезата на чл. 70, ал. 14 от КСО. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд Разград, че лицето не е доказало причина, която да е извинителна и да сочи на обективна невъзможност да подаде искане за изменение на пенсията в законния за това срок. Ирелеванти и неотносими към настоящия правен спор са доводите на касационния жалбоподател, че причина за невъзможността да подаде заявление в срок са действията на упълномощения от него адвокат.

При това положение правилно от пенсионният орган е извършена преценка по реда на чл. 70, ал. 14 (сега, ал. 17) от КСО във връзка с § 52 от ПЗРКСО, ред.ДВ бр. 61 от 2015 г., за наличие на предпоставките за изчисляване на нов индивидуален коефициент и е установено, че една от тези предпоставки не е налице, а именно искането да е направено в рамките на 12 месеца от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 03.11.2017 г. постановено по адм. д. № 118/2017 г. на Административен съд Разград. Решението не подлежи на обжалване.