Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници"/АМ/, чрез процесуален представител, против решение № 7358 от 24.11.2016 г., постановено по адм. дело № 682/2015 г. на Административен съд София град/АССГ/, с което касаторът е о съден да заплати на П. В. А. сумата от 3 903, 12 лева - обезщетение с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)/ЗДСл/. Твърди се, че оспореното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът на А. бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Ответната страна П. В. А., чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Също претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по искова молба на П. В. А. против АМ за присъждане на обезщетение в размер на 3903, 12 лв. по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)/ЗДСл/, за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение със Заповед № 3300/03.09.2014 г. на директора на АМ за периода 05.09.2014 г. -05.03.2015 г.

Съдът е установил, че с решение № 5743/16.01.2016 г. по адм. д. № 5178/2015 г. на Върховен административен съд на РБ, е оставено в сила решение №1601/13.03.2015г.,постановено по адм. д. № 9930/2014г. по описа на АССГ, с което е...