Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс

Образувано е по касационни жалби на Г. В. П. – С., А. Г. Д. и на Административния ръководител - председателят на Районен съд [населено място] – Ц. Т.. Предмет на оспорване от касационните жалбоподатели е Решение № 322 от 20.09.2017 г. постановено по адм. дело № 411 от 2017 г. от Административен съд Враца, с което съдът е отменил заповед №РД-53/23.05.2017 г. на председателя на Районен съд [населено място], в частта, с която е наредено делата с участие на деца, да се разпределят на специализираните състави, в частта, в която е отменена заповед №РД-53/23.05.2017г. на Председателя на Районен съд [населено място], в частта с която е наредено в молбата за ползване на платен годишен отпуск, който съвпада с дежурството на съдията, същият да посочи съдия, който ще го замества през време на неговото отсъствие по отношение на администрирането и разпределението на делата, а при непредвидено отсъствие на дежурен съдия, същият да се замества по отношение на разпределянето на делата, от следващия дежурен съдия, съгласно утвърдения месечен оперативен план за работа на дежурните състави в съда и заповедта е потвърдена в останалата част.

По – конкретно касационният жалбоподател Г. В. П. – С. твърди, че Решение №322 от 20.09.2017 г. постановено адм. д.№411/2017 г. на Административен съд Враца, в частта, в която е потвърдена заповед № РД- 53/23.05.2017 г. на Административния ръководител - председател на Районен съд [населено място] е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че процесната заповед в частта, в която е потвърдена с решението на първоинстанционния съд, е немотивирана, тъй като липсват фактически установявания по спорния предмет. Отделно от това, заповедта противоречи и на чл. 9 от ЗСВ, който урежда принципа на случайно разпределение на делата в съда. В случая с нейното издаване този принцип не е спазен от председателя на Районния съд. Поради това същата следва да бъде отменена в частта, в която е разпоредено, разпределянето на делата да се осъществява от дежурния съдия съгласно утвърден месечен оперативен план за работата на дежурните състави и действащите Вътрешни правила при случайно разпределение на делата при натовареност, определена съгласно Правилата за оценка на натовареността на съдиите на ВСС - 91% за районните съдии и 64 % за административния ръководител. Жалбоподателят моли касационната инстанция да отмени Решение №322 от 20.09.2017 г. постановено адм. д.№411/2017 г. на Административен съд Враца в частта, в която е потвърдена заповед № РД- 53/23.05.2017 г. на Административния ръководител - председател на Районен съд [населено място] и реши въпроса по същество на правния спор.

Жалбоподателката А. Г. Д. обжалва Решение №322 от 20.09.2017 г. постановено по адм. д.№ 411/2017 г. на АС Враца в частта, с която е потвърдена заповед № РД- 53/23.05.2017 г. на Административния ръководител - председател на Районен съд [населено място], като неправилно, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводетвените правила и поради необоснованост. Излага съображения съответни на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК аналогични на тези на Г. В. П. – С.. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е разпоредено, разпределянето на делата да се осъществява от дежурния съдия съгласно утвърден месечен оперативен план за работата на дежурните състави и действащите Вътрешни правила при случайно разпределение на делата при натовареност, определена съгласно Правилата за оценка на натовареността на съдиите на ВСС - 91% за районните съдии и 64 % за административния ръководител.

Касационният жалбоподател - Административен ръководител - председател на Районен съд гр.[населено място] – Ц. Т., обжалва Решение № 322 от 20.09.2017 г. постановено по адм. дело № 411 от 2017 г. от Административен съд Враца в частта, в която съдът е отменил заповед №РД-53/23.05.2017 г. на председателя на Районен съд [населено място], в частта с която е наредено делата с участие на деца, да се разпределят на специализираните състави, както и в частта, в която е отменена заповед №РД-53/23.05.2017г. на Председателя на Районен съд [населено място], в частта, с която е наредено в молбата за ползване на платен годишен отпуск, който съвпада с дежурството на съдията, същият да посочи съдия, който ще го замества през време на неговото отсъствие по отношение на администрирането и разпределението на делата, а при непредвидено отсъствие на дежурен съдия, същият да се замества по отношение на разпределянето на делата, от следващия дежурен съдия, съгласно утвърдения месечен оперативен план за работа на дежурните състави в съда. Според него заповедта не подлежи на оспорване по съдебен ред, защото не е индивидуален административен акт, а касае организацията на съда и е адресирана до всички съдии, поради което първоинстанционното решение трябва да бъде обезсилено.

Евентуално поддържа, че решението на първоинстанционния административен съд е неправилно и необосновано. Излага съображения, че проведеното Общо събрание на 11.05.2017 г. на съдиите в РС гр.[населено място] е взело решение за премахване на отделенията в съда, но не и на съставите, в случая на специализираните такива. Относно разпореденото в заповедта при ползването на платен годишен отпуск, съответният съдия да посочва лице, което да го замества твърди, че по същество с разпореждането не се вменяват задължения. Целта на издадената заповед е така да се организира работата на съда, че тя да не спира при отсъствие на съдията. При условията на евентуалност моли съдът да отмени решението на административния съд в обжалваните от него части.

Ответниците по касационната жалба на Административния ръководител - председателя на Районен съд [населено място] - Г. В. П. – С. и А. Г. Д., не изразяват становище по жалбата му.

Ответникът по касационните жалби на Г. В. П. – С. и А. Г. Д. - Административния ръководител - председателя на Районен съд [населено място] представя писмено становище по делото от 31.10.2017 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 322 от 20.09.2017 г. постановено по адм. дело № 411 от 2017 г. от Административен съд Враца, съдът е отменил заповед №РД-53/23.05.2017 г. на председателя на Районен съд [населено място], в частта с която е наредено делата с участие на деца, да се разпределят на специализираните състави, в частта, в която е отменена заповед №РД-53/23.05.2017г. на Председателя на Районен съд [населено място], в частта с която е наредено в молбата за ползване на платен годишен отпуск, който съвпада с дежурството на съдията, същият да посочи съдия, който ще го замества през време на неговото отсъствие по отношение на администрирането и разпределението на делата, а при непредвидено отсъствие на дежурен съдия, същият да се замества по отношение на разпределянето на делата, от следващия дежурен съдия, съгласно утвърдения месечен оперативен план за работа на дежурните състави в съда и заповедта е потвърдена в останалата част. Заповед №РД-53/23.05.2017 г. на председателя на Районен съд [населено място] е издадена на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ.

Видно от съдържанието й с нея административният ръководител на РС гр.[населено място] е отменил заповед № РД - 19/05.02.2015г., изменена със заповед № 73/14.06.2016г. считано от 29.05.2017г., с които са били обособени гражданско и наказателно отделения и съответните състави в тях. Разпоредил е всички постъпващи граждански и наказателни дела в Районен съд град [населено място] да се разпределят между всички съдии, като делата с участие на деца, да се разпределят на специализираните състави. Също така със заповедта е посочено, че разпределянето на делата се осъществява от дежурния съдия съгласно утвърден месечен оперативен план за работата на дежурните състави и действащите Вътрешни правила при случайно разпределение на делата при натовареност, определена съгласно Правилата за оценка на натовареността на съдиите на ВСС - 91% за районните съдии и 64 % за административния ръководител. Според заповедта в молбата за ползване на платен годишен отпуск, който съвпада с дежурството на съдията, последният трябва да посочи съдия, който ще го замества през време на неговото отсъствие по отношение администрирането и разпределянето на делата. При непредвидено отсъствие на дежурен съдия, същият да се замества по отношение на разпределянето на делата, от следващият дежурен съдия съгласно утвърдения месечен оперативен план за работата на дежурните състави в съда.

По – рано със заповед № РД – 113 от 18.09.2015г. на председателя на РС гр.[населено място] е наредено считано от 28.09.2015г. и след Решение на ОС на съдиите в РС гр.[населено място] взето по Протокол № 6 от 18.09.2015 г., да се обособят два граждански и два наказателни специализирани състави за разглеждане на дела с участие на деца.

С Решение на ОС по Протокол № 5 на съдиите от РС гр.[населено място] взето на заседание от 11.05.2017 г., е решено всички съдии от Районен съд гр.[населено място] да разглеждат всички видове дела. От първоинстанционният административен съд са приети и приобщени като доказателство по делото и Правила за случайно разпределение на делата – граждански и наказателни. Видно е от същите, че те са изготвени на база програмния продукт за случайно разпределение, одобрен от ВСС от 01.10.2015г. С Протокол №9 от Общото събрание от 10.11.2015 г, на съдиите в РС гр.[населено място] са приети Вътрешни правила за случайно разпределение на делата, които влизат в сила от 16.11.2015 г.

По касационните жалби на Г. В. П. – С. и А. Г. Д., съдът намира следното:

В съответствие с данните по административната преписка Административен съд Враца е приел, че оспореният административен акт – заповед на председателя на Районен съд гр.[населено място] подлежи на съдебен контрол, като се е позовал на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. По същество заповедта е постановена в съответствие с правомощията, които председателят има на осн. чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ в релевантната към датата на издаването й редакция. Макар заповедта да носи белезите вътрешнослужебен акт, спорен е въпросът дали тя рефлектира неблагоприятно в правната сфера на жалбоподателите, поради което те имат правен интерес от търсената съдебна защита. Това е така, защото на осн. чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, Кодексът не се прилага за актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.

В настоящия случай оспорената от касационните жалбоподателки заповед в частта, в която е разпоредено, разпределянето на делата да се осъществява от дежурния съдия съгласно утвърден месечен оперативен план за работата на дежурните състави и действащите Вътрешни правила при случайно разпределение на делата при натовареност, определена съгласно Правилата за оценка на натовареността на съдиите на ВСС - 91% за районните съдии и 64 % за административния ръководител, е основана на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗСВ и е свързана с правомощието на председателя на съда да организира работата на съдиите и съдебните заседатели. С Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конст. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд, е прието, че разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията обхваща "всички административни актове" без оглед на техния характер и теоретична квалификация и че Конституцията не въздига в решаващ критерий конкретната квалификация на административния акт, която в редица случаи може да бъде и спорна. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица и от този критерий следва да се ръководят съдилищата, за да се приеме, че актът подлежи на съдебно обжалване, както е в процесния случай.

Следователно, с оглед характера на обжалваната заповед първоинстанционният административен съд обосновано приема, че в разглежданият случай приложение следва да намери общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл. 120, ал. 2 от КРБ.Уява се, че жалбоподателките са съдии в Районен съд [населено място], те са адресати на заповедта и поради това имат качеството на страни в административния процес съгласно чл. 15, ал. 1 от АПК във вр. с § 1, т. 2 от ДР на АПК. Със заповедта се засяга правото на оспорващите на равномерна натовареност в съда при прилагане на принципа на случайното разпределение, поради което тя подлежи на обжалване по реда на АПК (относно наличието на правния интерес в аналогична хипотеза са постановени Определение № 12433 от 16.11.2016 г. по адм. д. № 10526/2016 г., 5 чл. с-в на ВАС, Определение № 16591 от 28.12.2012 г. по адм. д. № 13882/2012 г., VІ отд. на ВАС, Определение № 14303 от 30.12.2015 г. по адм. д. № 10566/2015 г., VІ отд. на ВАС, определение № 10284 от 04.08.2017 г. по адм. д. № 7711/2017 г., VІ отд. на ВАС).

Възраженията, съдържащи се в касационните жалби за липса на фактически и правни основания за издаване на процесната заповед са неоснователни. Административният ръководител – председател на РС гр.[населено място] се е позовал при издаването й на Вътрешни правила при случайно разпределение на делата при натовареност, определена съгласно Правилата за оценка на натовареността на съдиите на ВСС. Отделно от това председателят на съда е аргументирал разпореденото в нея и с решението на ОС от 11.05.2017 г. на съдиите от Районен съд гр.[населено място], съобразно приложения по делото протокол от същата дата. В случая и на осн. чл. 79, ал. 2, т. 8 от ЗСВ Общото събрание има правомощие да приема вътрешни правила за организация за дейността си. В действащите и приети от ОС на съдиите в РС гр.[населено място], към момента на издаване на оспорената заповед Вътрешни правила за случайно разпределение на делата в РС- [населено място], е регламентиран реда за разпределение на делата на случаен принцип по т. 2.1 и т. 2.2. Разпределянето на делата е възложено на съответните председатели на гражданско и наказателно отделение.

Също така разпределянето на делата се регламентира и от Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределяне на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища (приета с Решение на ВСС по Протокол № 57/04.12.2014 г. от заседание на ВСС, с изменения от 2015г. и 2017 г.). Съгласно тази Методика, която е била действаща и към датата на издаване на обжалваната заповед № РД – 53 ОТ 23.05.2017 г., Административните ръководители на органите на съдебната власт извършват компютърното разпределение на делата. Административният ръководител може да възлага тази дейност със заповед на председателите на отделенията или на други съдии.

При тези фактически изводи, настоящата касационна инстанция споделя доводите на първоинстанционния административен съд, че обжалваната заповед в частта, в която е разпоредено, разпределянето на делата да се осъществява от дежурния съдия съгласно утвърден месечен оперативен план за работата на дежурните състави и действащите Вътрешни правила при случайно разпределение на делата при натовареност, е съответна на материалния закон. Няма законова пречка председателят на съда да възложи вмененото му правомощие да организира дейността на съдиите посредством разпределение на постъпващите в съда дела и преписки, като възложи тази дейност на дежурен съдия.

По касационната жалба на Административния ръководител - председателя на Районен съд [населено място], съдът намира следното:

С обжалваното първоинстанционно решение Административен съд Враца, е отменил като незаконосъобразна заповед № РД – 53 от 23.05.2017 г. в частта, в която е наредено делата с участие на деца, да се разпределят на специализираните състави, както и в частта, в която е наредено в молбата за ползване на платен годишен отпуск, който съвпада с дежурството на съдията, същият да посочи съдия, който ще го замества през време на неговото отсъствие по отношение на администрирането и разпределението на делата, а при непредвидено отсъствие на дежурен съдия, същият да се замества по отношение на разпределянето на делата, от следващия дежурен съдия, съгласно утвърдения месечен оперативен план за работа на дежурните състави в съда.Видно е от приетия като писмено доказателство Протокол от 11.05.2017г. от проведено Общо събрание на съдиите от Районен съд гр.[населено място], че по т. 1 от дневния ред е решено, че съдиите ще разглеждат всички видове дела, без обособяване на отделения.

В конкретната хипотеза и видно от решението взето по т. 1 от дневния ред от заседанието на ОС на 11.05.2017 г., никой от съдиите не е изключен от разглеждането на дела с участие на деца. След като Общото събрание е взело тава решение, то не може председателят на съда със своя заповед да изключва делата с участие на деца да се разпределят на специализирани състави. Още повече, че Общото събрание вече е приело решение, че няма да има специализирани състави що се касае до разпределяне на делата на граждански и наказателни. Общото събрание на съдиите е орган на самоуправлението, а не е административноорганизационна структура на съда и затова дейността му е извън административните правомощия на председателя на съда, вкл. и в обжалваните от заповедта части от председателя на РС гр.[населено място].

Правилно и в съответствие с относимите, и обсъдени доказателства по делото пред първата инстанция, съдът е достигнал до извод, че заповедта е незаконосъобразна и в частта, в която се посочва, че в молбата за ползване на платен годишен отпуск, който съвпада с дежурството на съдията, същият да посочи съдия, който ще го замества през време на неговото отсъствие. По същество така разпореденото в заповедта представлява ограничение свързано с полагането на труд от страна на жалбоподателите. Административният ръководител на съда следва да обезпечи правилното и регулярно разглеждане на делата, вкл. и по време на дежурство на отделния съдия. В противен случай се засяга правото на професионална дейност при нормативно регламентираните условия, нарушава се и основното право на труд прогласено в чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Р.Б.З е констатирано от първоинстанционния съд и, че нито в ЗСВ, нито в КТ е предвидено, че при ползването на платен отпуск съответният съдия е длъжен да посочва лице, което да го замества. Това е задължение на председателя на съда, тъй като същият организира и ръководи дейността на съответния орган на съдебната власт.

По изложените по – горе съображения, касационната инстанция счита, че жалбите на Г. В. П. – С., А. Г. Д. и на Административния ръководител - председателят на Районен съд [населено място] – Ц. Т. са неоснователни. Обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 322 от 20.09.2017 г. постановено по адм. дело № 411 от 2017 г. от Административен съд Враца.

Решението е окончателно.