Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х., гражданин на Ирак и подадена чрез адв. Д. срещу Решение № 7150 / 28. 11. 2017 г. по адм. д. № 11653 / 2017 г. по описа на Административен съд - София град .

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалноправните разпоредби-нарушение на административнопроизводствените правила по издаване акта, което прави същия незаконосъобразен, а съдебното решение неправилно - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Моли решението АССГ да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на председателя на ДАБ с произтичащите от това правни последици.Твърди, че към датата 14.06.2017г. когато му е насрочено интервю е бил непълнолетен и не е спазена разпоредбата на чл. 15 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и разпоредбата на чл. 63а, ал. 1 от ЗУБ,които нарушения на административната процедура допуснати от административния орган е сдъщесдтвено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на оспореното решение.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява лично, а чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа касационната жалба.

Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, чрез процесуалния си представител юриск. М.,оспорва касационната жалба и поддържа становища за липсата на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ по отношение на касатора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. А. Х., гражданин на Ирак, срещу Решение...