Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Ш. Р. М. А., лично и като законен представител на малолетната С. М. И., граждани на Ирак, против Решение № 842 от 14.02.2017 г., постановено по адм. дело № 575/2017 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност за процесното решение, като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му.

Ответникът - Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 842 от 14.02.2017 г., постановено по адм. дело № 575/2017 г. по описа на Административен съд София-град e отхвърлена жалбата на Ш. Р. М. А., граждани на Ирак, действащ лично и като законен представител на малолетната С. М. И., срещу Решение № 14344 от 30.12.2016 г. на зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е прекратено производството за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 77, ал. 3, предл. второ вр. чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).

За да постанови този резултат съдът е установил, че с молба вх. № 3623 от 12.12.2016 г. от Ш. Р. М. А., е открито производство за предоставяне на международна закрила. На същата дата е попълнен регистрационен лист, като са й връчени указания, декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, декларация за обработка на лични данни и на 19.12.2016 г. е връчена покана за провеждане на интервю на 22.12.2016 г. в 09.00 часа. Установява се още, че с молба до ДАБ, рег. № УП 19387 от 27.12.2016 г. (стр. 11) чужденката е заявила, че се отказва от подадената молба за закрила и желае да се завърне доброволно в страната си по произход.

Във връзка с искането на чужденката, зам.-председателят на Държавната агенция за бежанците е издал Решение № 14344 от 30.12.2016 г., с което на основание чл. 77, ал. 3, пред. второ вр. чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ е прекратил производството за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е връчено на чужденката на 05.06.2015 г. и е запозната с текста му на език, който владее.

Съдът е установил, че към момента на постановяване на обжалваното решение административният орган е бил сезиран с изрична молба от чужденката за отказ от предоставяне на международна закрила и заявено желание за завръщане в страната й по произход, като в случая компетентният орган се е произнесъл в съответствие с приложимите правни норми на чл. 77, ал. 3, пред. второ вр. чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ. Първостепенният съд е приел, че настъпването на нови, последващи обстоятелства е ирелевантно за законосъобразността на решението на председателя на ДАБ, като е направил извод, че съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

На следващо място, административния съд е отхвърлил като неоснователни доводите, че молбата за прекратяване не е подписана от нея, тъй като не са представени доказателства за това твърдение. Съдът от първата инстанция е отхвърлил като неоснователно и твърдението, че след като е подала молбата за прекратяване на производството е размислила и е поискала същото да продължи, тъй като и такива доказателства не са представени.

При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че прекратяването на производството е законосъобразно, тъй като органът се е позовал на волята на чужденката, изразена ясно в подадената от нея молба, и въз основа на нея е издал процесното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на представените доказателства по делото съдът е направил обосновани изводи като е приложил правилно материалния закон.

Административният съд правилно е посочил, че законосъобразността на оспорения акт следва да се преценява с оглед наличието на материалноправните предпоставки за прекратяване на производството за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Оттеглянето на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предприето от Ш. Р. М. А. на 27.12.2016 г., е основание за прекратяване на производството съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). При оттегляне на молбата за предоставяне на статут, председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е длъжен да прекрати производството. Мотивите, с които лицата извършват действия с правни последици, са без значение за крайния резултат. Кандидатката за статут е била наясно с предприетото от нея процесуално действие, тъй като решението й е връчено и съобщено в присъствието на преводач, на разбираем за нея език.

При положение, че са налице предпоставките на чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ административният орган действа в условията на обвързана компетентност и прекратява производството. Оттеглянето на заявеното искане е едностранно волеизявление на чуждата гражданка, действаща за себе си и като законен представител на детето си, което не може да бъде редактирано своеволно от административния орган.

Изявлението на касатора за "устно" оттегляне на молбата от 27.12.2016 г. не е удостоверено по надлежния ред от административния орган, поради което не следва да се обсъжда.

В случая са спазени предвидените в закона материалноправни предпоставки за издаване на оспорения акт, както правилно е приел решаващият съд, който е постановил решението си обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила,

С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 842 от 14.02.2017 г., постановено по адм. дело № 575/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.