Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. А. И., подадена срещу решение № 508 от 26.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6305/2016 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлен искът на касатора, предявен против Министерство на вътрешните работи (МВР), за заплащане на обезщетение за времето, през което същият е недопуснат до работа след отмяна на уволнението му, за периода от 08.09.2015 г. до 25.04.2016 г. в размер на 11315.23 лева. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

Ответникът МВР, чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Безспорно е, че искът за обезщетение е предявен от И. на основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Съгласно тази разпоредба, когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

Обосновано е преценено от АССГ, че разпоредбата на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл в случая е неприложима, защото касаторът е служител на МВР, съгласно нормата на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) и неговият статут и служебно правоотношение се уреждат от ЗМВР - чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Съответно, за обезщетения на служител на МВР са предвидени специални норми в ЗМВР, изчерпателно...