Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС).

Образувано е по касационна жалба на Началника на М. С, представлявано от процесуалния си представител юрк. Н., срещу решение № 6212 от 02.11.2017г., постановено по адм. № 8824/2017г. на Административен съд София – град, 26 състав, с което е отменено Решение № РЗАДС – 5800 – 919/32 - 190663 от 11.07.2017г. на Началника на М. С, с която е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на [фирма] със седалище [населено място], обл. Софийска и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в решението, както и с което М. С е осъдена да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 24 ал. 2 т. 4 от ЗАДС за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител. Поради това твърди, че законосъобразно е отказано издаването на такова удостоверение. Иска оспореното решение на АССГ да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава решениета на Началника на М.С.П разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на отметника.

О. [] с представен по делото отговор и чрез процесуалния си представител в открито съддебно заседание твърди неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК,...