Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. П. - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. против решение № 1360/19.07.2017 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 23/2017 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-03000316001353-091-001/10.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна и администрацията е осъдена за разноски.

Доводите на касационния жалбоподател са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до определянето на данъчната основа по ЗДДФЛ за ревизираните периоди на 2011 - 2014 г. и преценката на доказателствата по делото. Касаторът поддържа становище, че банковите извлечения не могат да служат за установяване на основанието за получаване, респективно внасяне на суми по банкови сметки на ревизираното лице. Твърди, че в ревизията не е извършен анализ и не е установяван недостиг на парични средства в брой. Извършена е съпоставка между установени разходи и установени постъпления (доходи и други имуществени постъпления), като паричните средства в началото и в края на периода (налични в брой или по банкови сметки) участват в справката в качеството им на конкретно имущество към определен момент. В тази връзка посочва, че за голяма част от ревизираните периоди не е установен недостиг на парични средства, но е установено получено имущество - парични постъпления и наличности, като основанието за получаването им не е удостоверено с годни доказателства. Счита, че събраните доказателства установяват обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Излага конкретни съображения, въз основа на които счита, че всяка от изключените от съда суми представлява доход на ревизираното лице, който е укрит.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът - Н. Л. Л., чрез пълномощника си адв. В. К. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Варна е бил ревизионен акт, с който на Н. Л. Л. са установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ както следва: за 2010 г. в размер на 5 181.50 лева, за 2011 г. в размер на 6 506.05 лева, за 2012 г. - 13 351.28 лева, за 2013 г. - 13 279.07 лева и за 2014 г. - 13 898.46 лева и съответните лихви. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Несъответствие на декларираните доходи на ревизираното физическо лице с имущественото му състояние е установено за периода 2010 г. За останалите периоди са констатирани данни за укрити доходи.

За 2010 г. е определена данъчна основа в размер на 51 815.04 лева, формирана от 29 997.22 лева несъответствие на имущественото състояние с разполагаемите средства и 21 817.82 лева приходи с неустановен произход, от които 649.34 лева получен превод по банкова сметка с основание "възстановени средства по решение на УС", 800 лева получен превод по банкова сметка от А. Р. и 20 368.48 лева, внесени суми по банкова сметка от Н. Л. или от сестра му, за негова сметка.

За 2011 г. е определена данъчна основа в размер на 65 060.46 лева, представляваща само доходи с неустановен произход, от които 63 272.45 лева получен превод по банкова сметка от [фирма] (с променено наименование [фирма]), 275 лева, получен превод по банкова сметка от Ч. Г., 113 лева получен превод от Р. П., 1 400 лева внесени суми от ревизираното лице Н. Л. или от сестра му за негова сметка.

За 2012 г. е определена данъчна основа в размер на 133 512.78 лева формирана изцяло от доходи с неустановен произход, от които 36 710 лева, получен превод от Н. И., 7 444.56 лева, получен превод от А. А., 175 лева, получен превод от В. Г., 215 лева получен превод от Р. П. и 88 968.22 лева внесени по банкова сметка от ревизираното лице или за негова сметка;

За 2013 г. формираната данъчна основа е в размер на 132 790.69 лева и представлява изцяло доходи с неустановен произход - 17 602.47 лева получен превод по банкова сметка от Н. Д., 1189.07 лева, превод от В. П. и 113999.15 лева, внесени от Л. или за негова сметка.

За 2014 г. е определена данъчна основа в размер на 124 823.86 лева, която включва - 28 321.30 лева доход от продажба на собствени недвижими имоти, обложени с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и 96 502.56 лева доход с неустановен произход, от които получени преводи в размер на 15 898 лева от В. П., в размер на 3 499 лева от Н. К., в размер на 36 697.60 лева от М. Д., в размер на 34 404.34 лева от С. С. П. - син и от С. И. П. - баща и 6003.62 лева, внесени от ревизираното лице .

С решението в обжалваната част, съдът е отменил ревизионния акт в частта, в която на Н. Л. е установен данък върху доходите за 2011 г. в размер над 38.80 лева до 6506.05 лева, за 2012 г. в размер над 39 лева до 13 351.28 лева, за 2013 г. за разликата над 118.91 лева до 13 279.07 лева и за 2014 г. за разликата над 4 248.20 лева до 13 898.46 лева и съответните лихви.

В останалата част жалбата е отхвърлена, по отношение на задълженията за 2010 г. изцяло и частично - по отношение на задълженията за периодите 2011 - 2014 г. В отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно.

За да отмени ревизионния акт в посочената част, съдът е приел, че конкретни суми не са облагаем доход на ревизираното лице и ги е изключил от годишната данъчна основа. По отношение на внесените от Л. (респективно от сестра му Ж. С. за негова сметка) суми по банкови сметки е прието, че неправилно са определени от органите по приходите като доход, поради липса на доказателства за произхода им и са налични. В тази връзка в решението са изложени подробни съображения, че вноските в лична банкова сметка са разход на лицето и участват в разходната част на извършената съпоставка на доходите и имущественото му състояние, като е съобразил, че за периодите на 2011 - 2014 г. при ревизията не е установено несъответствие по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК.

За 2011 г. съдът е установил, че постъпилата по банкова сметка на 18.01.2011 г. сума от 32 350.69 евро (63 272.45 лева) е получена от Н. Л. в качеството му на пълномощник на [фирма]. От фактическа страна е приел, че съгласно банковото извлечение основанието на получения превод е "връщане на заем". Според писмените обяснения на ревизираното лице и на дружеството - платец, основанието е сгрешено, а сумата е предназначена за връщане на вноски, получени от А. Й. и С. С. по предварителни договори за покупко - продажба на недвижими имоти, поради развалянето им.В мотивите си съдът е посочил, че А. Й. е заплатила по предварителен договор от 20.10.2008г. за построяването и въвеждането в експлоатация на апартамент №4 от вход Б в блок №3, построен в УПИ [номер] от кв.[номер] на ж. к. Възраждане 1 сума в размер на 13890 евро, като поради забава на строителя [фирма], тя едностранно е прекратила действието на предварителния договор и е поискала връщане на платената до момента сума. С. С. е заплатил на дружеството сума в размер на 16 500 евро по предварителен договор от 15.10.2008г. за построяването и въвеждането в експлоатация на апартамент № [номер] от вход [номер] в блок №[номер], построен в същото УПИ. Предварителният договор е прекратен едностранно от купувача, поради забава на строителя и невъзможността да изпълни задълженията си по договора, като е поискано връщане на платената до момента сума. Съдът е посочил, че са му възстановени 11 000 евро, а разликата от 5500 евро е задържана от продавача като неустойка. Разплащанията между дружеството и купувачите, както при получаването на сумите от дружеството, така и при връщането им, са извършвани в брой. Съдът е приел, Н. Л. е действал като пълномощник на дружеството и по тази причина последният е получил от [фирма] банковия превод от 32350.69 евро. От представените анекси от 20.01.2011 г. и 21.01.2011 г. са установени възстановените суми, а разликата от 7460.69 евро е възстановена от Л. на [фирма] в брой на 10.07.2015г., за което е съставен приходен касов ордер. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на Й. и С., които изрично са потвърдили, че са получили от представител на дружеството в брой сумите, които са платили по предварителните договори, съгласно сключените споразумения за разваляне на договорите.

С оглед на събраните доказателства, съдът е направил извод, че неправилно органът по приходите е приел постъпилата сума по сметка на жалбоподателя за негов облагаем доход. Нито посоченото основание в преводното нареждане, нито събраните доказателства обосноват извод, че сумата е получен доход за ревизираното лице. От съвкупния анализ на събраните доказателства е направен извод, че сумата е преведена за възстановяване на суми на трети лица, платени за закупуване на имоти от дружеството, които са развалени, като сумите са възстановени на Й. и С. в брой при подписване на споразуменията за разваляне на договорите, а разликата до внесения по сметката на жалбоподателя размер е възстановена на дружеството с ПКО. Вписванията в счетоводните книги на дружеството според съда не обосновават извод, че сумата е облагаем доход на ревизираното лице.

При така установените факти, съдът е намалил определената в ревизионния акт данъчна основа от 65 060.46 лева със сумата 63 272.45 лева, както и сумата от 1 400 лева внесени суми от ревизираното лице Н. Л. или от сестра му за негова сметка и е определил данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху разликата от 388 лева, представляваща получени преводи от Ч. Г. и Р. П..

За 2012 г. съдът от доказателствата по делото е приел, че банковите преводи постъпили на 11.05.2012 г. в размер на 11 742 лева и 27.12.2012 г. в размер на 24 968 лева с основание "покупко - продажба имот Д. С.", са получени от Н. Л. в качеството му на пълномощник, от името и за сметка на продавача Д. Р. С. по договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № [номер]/27.12.2012 г. Купувач на имота е Н. Р. И., а уговорената и платена по банков път цена е в размер на 36 710 лева. При насрещната проверка Д. С. е потвърдил упълномощаването на Л., но е посочил, че получената цена не е му предоставена. С оглед на това обстоятелство, органите по приходите са приели, че сумата е останала в патримониума на пълномощника и е негов облагаем доход. От представените в съдебното производство доказателства - споразумение от 06.04.2017 г. и вносни бележки от 10.05.2017 г. и 11.05.2017 г. сумата е предадена на упълномощителя, по посочена от него банкова сметка на името на майка му - Д. С. И.. При така установените факти, съдът е посочил, че получената цена от продажба на недвижим имот е доход на продавача, а не на ревизираното лице, което е действало като негов пълномощник.

По отношение на сумата от 4 970 щатски долара, получен превод по банкова сметка от А. И. А. съдът е приел, че не е доход на ревизираното лице, а е преведена по сметката му за трето лице, което е установено от писмените му обяснения, подкрепени с разписка за получаване на сумата 7450 лева от Н. И. В. - майка на А. А..

С тези мотиви съдът е изключил от данъчната основа по ЗДДФЛ за 2012 година посочените суми, както и сумата от 88 968.22 лева внесени по банкова сметка от ревизираното лице или за негова сметка и е определил данъчна основа в размер на 390 лева, представляващи получени преводи от В. Г. и Р. П. дължим данък от 39.00 лева и съответните лихви.

За 2013 г. е изключил от данъчната основа получен превод на 24.10.2013 г. в размер на 17 602.47 лева от Н. Д. с основание "първа вноска по предварителен договор за покупко - продажба". От събраните по делото писмени доказателства и писмени обяснения е приел, че е налице частично плащане на продажна цена по предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 24.10.2013 г. На 19.11.2013 г. сумата е преведена на Л. С.. Органите по приходите са приели, че е доход на ревизираното лице, титуляр на банковата сметка, тъй като не са представени доказателства за покупка на имота и не е установен получателя на сумата - С.. Според съда сумата не е доход на ревизираното лице, тъй като е постъпила по сметката с основание "продажба на ап. 44Б" и е преведена на трето лице. Според съда вписаното в превода основание следва да се счита за достоверно, до опровергаването му, като в тежест на органа по приходите е да установи, че сумата е от източник подлежащ на облагане.

От данъчната основа за 2013 г. са изключени и вноските по банкови сметки, направени от ревизираното лице или от сестра му за негова сметка в общ размер на 113 999.15 лева, по съображения идентични на изложените по - горе.

Данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е определен в размер 118.90 лева и съответните лихви върху данъчна основа от 1189.07 лева, получен превод от В. П..

За 2014 г. от данъчната основа са изключени следните суми:

- 36 697.60 лева, получен на 18.11.2014 г. превод от М. Д., съпруга на Н. Д., за която е установено, че е плащане (втора вноска) по предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот (ап. 44Б) от 24.10.2013 г. От представените в съдебното производство вноски бележки от 01.03.2017 г. и 28.02.2017 г. е установено, че сумата е внесена по сметка на Л. С. С.. Съображенията на съда са идентични с тези изложени по-горе относно първата вноска по този договор и изключването й от данъчната основа за 2013 г.

- 975 лева и 14 923 лева, вноски по банкова сметка на Н. Л., получени от В. П. съответно на 27.03.2014 г. и на 13.05.2014 г., за които съдът е установил, че представляват плащане по предварителен договор от 14.03.2014 г. за покупко - продажба на учредено право на строеж и задължение за строителство на ап. [номер], находящ се в [населено място], с продавачи Т. Т. и П. И.. Съдът е установил, че основанието за плащане, посочено във вноските бележки е "пл. по чл. 9 от договор от 14.03.2014 г." В чл. 11 от този договор страните Т. Т. и П. И. като продавачи и купувачът - В. П. са уговорили цената по договора да бъде платена по банкова сметка на Н. Л.. В писмените си обяснения, дадени в хода на ревизията П. И. потвърждава, че ревизираното лице е негов пълномощник по договор за покупко - продажба на учредено право на строеж за ап. [номер] и ап. [номер], както и уговорката сумите да бъдат превеждани по сметка на пълномощника. Тези обстоятелства са посочени и в писмените обяснения на Т. Т.. От представения нотариален акт № [номер]/14.03.2014 г. съдът е установил, че Т. Т., С. Т., П. В. И. и Х. С. Х., последните двама чрез пълномощника Н. Л. са продали на В. К. П. и И. Д. П., недвижим имот - ап. № [номер] за цена от 81 300 евро, която със съгласието на пълномощника е постъпила по сметката на С. Т..

От събраните доказателства, съдът е направил извод, че Л. е получил сумите по банковата си сметка от П., в качеството на пълномощник на собствениците на имота.

- 3 499 лева, получена по банковата сметка на ревизираното лице на 30.10.2014 г. с основание право на строеж и наредител Н. К.. И за тази сума съдът е установил, че е получена от Н. Л. като пълномощник на М. М. за продажбата на вещно право на строеж за ап. № [номер], находящ се в [населено място] с купувач Н. К.. В писмените си обяснения упълномощителят е посочил, че получената от тази продажба цена е послужила за закупуване на ап. [номер], находящ се във вх. А на същата сграда. От представените вписванията по партидата на М. М. и нотариален акт № [номер]/17.05.2017 г. съдът е установил, че е придобил вещно право на строеж за ап.[номер], от [фирма] (с управител Н. Л.). Плащането на сумата от 3 499 лева на Н. Л. в качеството му на пълномощник на продавача на ап. № [номер], е потвърдено и от писмените обяснения на наредителя Н. К..

- 8 788 евро (17 187.83 лева) с вносител С. П., внесена на 13.05.2014 г. и 8802.66 евро (17216.51 лева), внесени от С. И. П. (баща на С. П.), съдът е установил, че са вноски по предварителен договор от16.04.2014 г. за покупко - продажба на недвижим имот ап. [номер], находящ се в [населено място] в полза на продавача П. В. И., който е представляван по пълномощие от Н. Л. съгласно пълномощно рег. № 1532/14.03.2014 г. включително във връзка с получаването на цената. С оглед на изложеното съдът е обосновал извод, че сумите са получени от името и за сметка на продавачите.

С тези мотиви съдът е приел, че данъчната основа по ЗДДФЛ за 2014 г. се формира от доходите от покупко - продажба на недвижими имоти, собственост на Н. Л., които са обложени с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 4 248.20 лева и съответните лихви и е изключил изцяло от данъчната основа доходите с неустановен произход в размер на 96 502.56 лева, като е отменил установените задължения над тази сума до пълния определен размер на данъка в ревизионния акт 13 898.46 лева и съответните лихви.

Решението е неправилно в частта, в която са изключени от данъчната основа по ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. вноските по банкови сметки направени от самото ревизирано лице или от сестра му, за негова сметка. Неправилно съдът е приел, че имущественото състояние, съответно облагаемия доход на ревизираното лице следва да се преценява само въз основа на установените приходи и разходи в брой. Видно от мотивите на ревизионния акт имущественото му състояние е определено въз основа на фактически констатации за наличности по банкови сметки, постъпления и разходи по банкови сметки, а не само от получените и извършени плащания в брой. В случая основанието за облагане по особения ред и данъчната основа по ЗДДФЛ за спорните периоди на 2011 г. - 2014 г. са формирани от парични доходи с неустановен произход, които в решението на директора на дирекция ОДОП - Варна са квалифицирани като укрити доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. По силата на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Нормата на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ определя, че не е доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по ред на нормативен акт. Съгласно чл. 16, ал. 2 ЗДДФЛ (ред. ДВ бр. 113/2006, в сила от 01.01.2007 г. и приложима за процесните периоди) при определяне на облагаемия доход не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на този закон или по реда на ЗКПО, както и доходите подлежащи на облагане с патентен данък по ЗМДТ.

В конкретния случай по делото няма спор, че паричните средства, предмет на вноските по банкови сметки са получени от ревизираното лице и са внесени от него или за негова сметка в съответната банкова сметка през ревизираните периоди. От ревизираното лице не е посочен източник за получаването им, нито доказателства, че се касае за доходи от категорията на визираните в чл. 13 или чл. 16, ал. 2 ЗДДФЛ, поради което тези парични средства, се явяват облагаем доход, който не е деклариран.

С оглед на изложеното определената от съда данъчна основа за 2011 г. следва да се увеличи със сумата от 1 400 лева внесени суми от ревизираното лице Н. Л. или от сестра му за негова сметка - общо 1738 лева. Дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер на 173.80 лева и съответните лихви. За разликата над 38.80 лева и съответните лихви до 173.80 лева и съответните лихви, за която ревизионният акт е отменен, решението е неправилно постановено.

За 2012 г. определената от съда данъчна основа 390 лева следва да се увеличи със сумата 88 968.22 лева внесени по банкова сметка от ревизираното лице или за негова сметка или общо 89 358.22 лева. Дължимият данък е 8 935.82 лева, при определен в ревизионния акт 13 351.28 лева. За разликата над 39 лева и съответните лихви до 8 935.32 лева и съответните лихви, неправилно съдът е отменил оспорения акт.

За 2013 г. определената от съда данъчна основа в размер на 1189.07 лева следва да се увеличи със сумата 113 999.15 лева, внесени парични средства по банкови сметки от ревизираното лице или от сестра му, за негова сметка - общо 115 188.22 лева. Дължимият данък е 11 518.82 лева, при определен в ревизионния акт - 13 279.07 лева. За разликата над 118.90 лева до 11 518.82 лева и съответните лихви, решението, което актът е отменен е неправилно постановено.

В останалата част законосъобразно съдът е изключил конкретни суми от данъчната основа за ревизираните периоди на 2001 г. -2014 г., за които от доказателствата по делото е установил, че са постъпили по банкови сметки на ревизираното лице в качеството му на пълномощник на трети лица. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД правните последици от действията на представителя по пълномощие възникват направо за представлявания. Следователно приетото плащане по банкова сметка по силата на пълномощие е от името и за сметка на упълномощителя. Доводите в касационната жалба са за липса на доказателства, че получените суми са предадени на упълномощителите. Това обстоятелство е ирелевантно за спорния по делото въпрос относно получен доход от ревизираното лице, тъй като е установено, че тези средства за получени от името и за сметка на трети лица. При прякото представителство по силата на чл. 36, ал. 2 ЗЗД не се изисква отчетна сделка между пълномощника и представлявания, тъй като правните последици, в случая получаването на продажната цена за недвижими имоти настъпват пряко в патримониума на упълномощителя. С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че сумите платени от Н. И. в размер на 36 710 лева през 2012 г., от Н. К. в размер на 3 499 лева, от С. П. и С. П. в размер съответно на 8 788 евро и 8802.66 евро, като и от В. П. в размер на 975 лева и 14 923 лева през 2014 г., не са доход на ревизираното лице Н. Л..

Възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата относно основанието за получаване на банков превод през 2011 г. от [фирма] (с променено наименование [фирма]), са неоснователни. Независимо от неотразяването на първичните счетоводни документи в счетоводството на платеца, за което дружеството в писмените си обяснения признава, че е поради грешка, от събраните доказателства не се установява, че получената сума представлява доход на ревизираното лице по смисъла на чл. 12 ЗДДФЛ. От представеното пълномощно е установено, че Н. Л. е разполагал с представителна власт по пълномощие спрямо [фирма]. Пълномощното е общо - за водене на преговори и сключване на предварителни договори от името и за сметка на дружеството, поради което липсата на изрично упълномощаване за представителство при прекратяване действието на сключените предварителни договори с А. Й. и С. С. не обосновава извод за липса на представителна власт. Още повече, че [фирма] в писмените си обяснения, дадени в хода на ревизията, потвърждава действията на Н. Л. и извършените плащания от името на дружеството.

По отношение на сумата от 4 970 щатски долара, от лицето е доказано, че е получена от името и за сметка на трето лице. Обстоятелството, че сума в същия размер е разходена от ревизираното лице не е основание да се приеме, че полученият банков превод съставлява укрит доход.

По отношение на плащанията по предварителен договор от 24.10.2013 г. извършени от Н. Д. през м. 10.2013 г. и от М. Д. през м. 11.2014 г. в хода на ревизията органите по приходите са установили, че имотът, предмет на този договор не е собственост на ревизираното лице, макар и то да го е сключило от свое име като продавач. От представените по делото доказателства е установено, че получените плащания са предоставени на трето лице Л. С. - чрез банков превод през м. 11.2013 г., съответно чрез вноски по банкова сметка от 28.02.2017 г. и 01.03.2017 г. При тези доказателства не може да се приеме, че така получените суми са част от патримониума на ревизираното лице.

С оглед на изложеното решението в обжалваната част, в която е отменен ревизионния акт следва да се отмени по отношение на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. - за разликата над 38.80 лева и съответните лихви до 173.80 лева и съответните лихви; за 2012 г. - за разликата над 39 лева и съответните лихви до 8 935.32 лева и съответните лихви и за 2013 г. - за разликата над 118.91 лева и съответните лихви до 11 518.82 лева и съответните лихви и да се постанови друго по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на Н. Л. Л. в тази част. В останалата обжалвана част решението е правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски по компенсация. Вместо него следва да се постанови друго, с което разноските да се определят, като се съобрази частичната отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Н. Л. Л. е направил разноски само в първата инстанция в общ размер на 2774 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. С оглед материалния интерес, за който е отменен ревизионния акт, му се дължат разноски в размер на 1177.18 лева.

На директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика, град Варна се дължи юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размера на 1 431.73 лева. За касационното производство се дължи юрисконсултско възнаграждение, съобразно размера по уважената част от касационната жалба в размер на 1 142.94 лева. Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски в настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се определят.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1360/19.07.2017 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 23/2017 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-03000316001353-091-001/10.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна относно установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. - за разликата над 38.80 лева и съответните лихви до 173.80 лева и съответните лихви; за 2012 г. - за разликата над 39 лева и съответните лихви до 8 935.32 лева и съответните лихви и за 2013 г. - за разликата над 118.91 лева и съответните лихви до 11 518.82 лева и съответните лихви, както и в частта на присъдените разноски и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Л. Л. против ревизионен акт № Р-03000316001353-091-001/10.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна в частта на установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. - за разликата над 38.80 лева и съответните лихви до 173.80 лева и съответните лихви; за 2012 г. - за разликата над 39 лева и съответните лихви до 8 935.32 лева и съответните лихви и за 2013 г. - за разликата над 118.91 лева и съответните лихви до 11 518.82 лева и съответните лихви.

ОСЪЖДА Н. Л. Л. да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна сумата от 2 574.67 лева съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна да заплати на Н. Л. Л. сумата от 1 177.18 лева съдебни разноски.

Решението е окончателно.