Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 10939 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция М. В. при А. М. подадена чрез процесуален представител гл. юрк. Л. Т., против решение № 1154 от 30.08.2021 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2383/2020 г., с което е отменено издадено от него решение с рег. № 32-259235/04.09.2020 г. към MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че доводите на съда за липсата на мотиви и обосновано становище въз основа, на които е приложен вторичният метод по чл. 74, 2, б. б и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС), са неоснователни. В тази връзка излага доводи, че за целите на митническата проверка са използвани освен данните в митническата информационна система MIS 3A и оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT, база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, предоставени на разположение чрез системата ТЕЗЕЙ (THESEUS). Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че процедурата по оспорване на митническата стойност е проведена, без да са допуснати процесуални нарушения от страна на митническите органи, предвид дадената възможност на дружеството да представи допълнителни документи, които да докажат по безспорен начин коректността на декларираната митническа стойност. По отношение на приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ) твърди, че същото е неотносимо към определянето на новата митническа стойност на процесните стоки, тъй като експертът установява единствено какво е отразено в счетоводството на дружеството, а не реалната митническа стойност. В допълнение посочва, че от ССчЕ не може да се обоснове категоричен извод, че платената сума в размер на 52 207,56 щ. д. погасява по всяка от посочените в основанието фактури, в това число и процесната. В този смисъл излага възражение, че съдът неправилно е приел, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с митническата декларация цена. За неоснователни намира и изводите на съда, че оспорения акт е немотивиран по отношение на тарифирането на стоките. По подробно изложени в касационната жалба доводи иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение. В условие на евентуалност прави особено искане за допускане, респ. отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) и спиране на производството по делото. Претендира присъждане на н разноските за двете съдебни инстанции. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
О. Г. ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. С. Ж. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Преди да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав съобрази, че инкорпорираното в касационната жалба особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и за спиране на съдебното производство е неоснователно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 628 ГПК. Не се сочи коя конкретна национална норма е в противоречие с тълкуването на посочените норми от Общностното право, поради което същото следва да се отхвърли. По съществото на спора:
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било Решение с рег. № 32-259235/04.09.2020 г. към MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г., издадено от директора на ТД Северна морска при А. М. с правоприемник ТД М. В. при А. М. с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 74, 2, б. б и чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140, чл. 141 и чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 29 във вр. с чл. 77, 1, б. а, вр. с чл. 85, 1, чл. 101, 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и 7 от ЗМ във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки по цитираната митническа декларация и е определена нова митническа стойност за внасяните от Гарван ЕООД стоки по същата декларация, като са определени за довнасяне държавни вземания - мито в размер на 1 250,92 лв. и ДДС в размер на 3 333,46 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че с митническа декларация MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г. Гарван ЕООД е декларирало за режим допускане за свободно обращение, 33 броя стоки, 567 колета, 12115 кг. бруто тегло общо, обща фактурна стойност 14 192,12 USD, при курс за митнически цели 1,714890 лева за 1 USD, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Нингбо. Към декларацията са приложени съпътстващи доставката документи. При извършена повторна проверка митническите органи са установили, че декларираната цена за четири от стоките е по-ниска от справедливата цена на ЕС, както следва: за стока № 9, представляваща работни ръкавици, топени в латекс 2 бр./к-т поз. 8; 46080 комплекта; РС=192; ; 4=UASU1007138, класирана в код по ТАРИК 6116102000; 4185,60 кг нето; фактурна стойност 7 372,80 USD; декларирана митническа стойност 13 132,39 лева или 0,28 лева за 1 комплект; декларирана стойност - 3,14 лв./кг., е посочено, че справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 11,97 лв./кг.; за стока № 10, представляваща калъфка за възглавница 15 броя поз. 35; чаршаф 2 бр./к-т 6 комплекта поз. 40; РС=2; 4-UASU1007138, класирана в код по ТАРИК 6302329000; 25,60 кг нето; фактурна стойност 9,00 USD; декларирана митническа стойност 18,53 лева или 0,69 лева за 1 брой; декларирана стойност 0,72 лв./кг., е посочено, че справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 9,49 лв./кг.; за стока № 11, представляваща завивка поз. 39 2 броя; РС=2;; 4=UASU1007138, класирана в код по ТАРИК 6304930090; 4,40 кг нето; фактурна стойност 2,60 USD; декларирана митническа стойност 5,12 лева или 2,56 лева за 1 бр.; декларирана стойност 1,16 лв./кг., е посочено, че справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 12,93 лв./кг., а на основание Правила 1 и 6 от Общите разпоредби за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН), както и текста на позиция 6301 от КН, митническите органи приемат, че стоката завивка следва да бъде класирана в код по КН 63014090, код по ТАРИК 6301409099 и след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия код по ТАРИК 6301409099 е 7,39 лв./кг.; за стока 12, представляваща градинска шатра от текстилни материали метална конструкция поз. 9 15 броя; класирана в код по ТАРИК 6306900090; 252,00 кг нето; фактурна стойност 270,00 USD; декларирана митническа стойност 492,91 лева или 32,86 лева за 1 бр.; декларирана стойност 1,96 лв./кг., е посочено, че справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 6,47 лв./кг.
При извършване на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ на декларираната митническа стойност на процесните стоки и породилото се съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките от дружеството, са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В отговор, с писмо от 28.02.2020 г. деклараторът е посочил, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, че между дружеството и продавача съществуват търговски отношения, но не и форма на свързаност, като дружеството не връща част от прихода на продавача или на трето лице, а съобразно условието на доставка на стоките в него са приложени необходимите документи. Представено е извлечение от обслужващата банка за извършени плащания и документ за банков превод от 14.05.2019 г. към китайското дружество YIWU ZUOZHUANG IMPORT EXPORT CO., LTD в размер на 52 207,56 щатски долари, с посочено основание за превода 5 (пет) броя фактури, между които и приложената към митническата декларация фактура № YWS1812156A/07.12.2018 г. По отношение на представения превод е прието, че липсва печат и подпис от банков служител, поради което остава неизяснено обстоятелството дали е осъществено плащане.
След анализ на представените документи и обяснения митническите органи са приели, че в търговската фактура към процесната МД липсва информация относно условията и сроковете за разплащане по сделката, вносителят не е представил търговски договор, кореспонденция, заявка и други документи между контрагентите, които да удостоверяват цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Въз основа на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по - високи стойности, които съществено се отличават от декларираната стойност от дружеството. Приели са, че в тези случаи следва да се определи нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
След извършен анализ в митническата информационна система MIS 3A за оформяне митнически декларации за допускане на свободно обръщение на сходни стоки със стоките, декларирани под № 9 и под № 11 по процесната митническа декларация, митническите органи са намерили резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които са не са необичайно ниски. Поради това те са счели, че новата митническа стойност на тези стоки по процесната митническа декларация следва да се определи на основание чл. 74, 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Като база за определяне на новите митнически стойности на процесните стоки е взета декларираната митническа стойност по следните митнически декларации: за стока № 9 митническа декларация MRN 18BG002000H0012980/05.02.2018 г. 0,61 лв./компл.; за стока № 11 митническа декларация MRN 18BG005100H0631750/23.07.2018 г. 8,62 лв./бр.
По отношение на декларираните под № 10 и № 12 стоки по процесната митническа декларация, при направен анализ в митническата информационна система MIS 3А за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. В резултат, на което митническата стойност на процесните стоки е определена по метода по чл. 74 , 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
С писмо рег. № 32-137775/15.05.2020 г. от директора на ТД Северна морска при А. М. дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация.
Според изложените в акта мотиви, след извършената проверка на представените от вносителя документи, съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност на стоките не са отпаднали, поради което не е прието определянето й въз основа на договорния метод на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съмненията са обосновани с непредставянето на конкретно посочена информация от вносителя, както и с обстоятелството, че митническата стойност на процесните стоки е значително по - ниска от справедливите цени, валидни в ЕС, за стоки със същите кодове по ТАРИК с произход Китай. Въз основа на тези констатации е отхвърлена декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, в резултат на което по отношение на декларираните под № 9 и № 11 стоки е определена нова митническа стойност при прилагането на вторичните методи по чл. 74, 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013, а за стоки под № 10 и № 12 - по метода по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В хода на съдебния процес като доказателства по делото са приети и приложени представените от административния орган заверени за вярност копия на митническите декларации, ведно с придружаващите ги документи, послужили за база за определяне на митническата стойност съответно на стока по позиция № 9 и стока по позиция № 11 от процесната митническа декларация, справка за всички вносове на територията на Р. Б. за стоки с тарифен номер 6304930090 и 6301409099 с произход Китай за периода 24.10.2018 г. 24.01.2019 г., заверено за вярност копие на системата THESEUS относно средностатистическата стойност на стоки от вида на процесните в ЕС, както и Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020 г. на Министъра на финансите, с която се утвърждава списък на стоки с висок риск за финансовите интереси на ЕС, за които се извършва засилен митнически контрол (л. 22-66 от делото).
По делото е допуснато изготвянето на ССчЕ, от заключението по която се установява, че в счетоводството на Гарван ЕООД е отразено пълно погасяване на левовата равностойност на процесната фактура 24 410,73 лева, и по партидата на доставчика YIWU ZUOZHUANG IMPORT EXPORT CO., LTD не се води задължение в лева конкретно по тази фактура. Вещото лице посочва, че плащането е извършено по банков път с платежно нареждане за валутен превод от 14.05.2019 г. за извършен превод в размер 52 207,56 щ. д. от сметка на Гарван ЕООД по банкова сметка на YIWU ZUOZHUANG IMPORT EXPORT CO., LTD, Китай. Експертът констатира, че като основание за плащане са посочени следните фактури: YWS1901501D, YWS1808115-1, YWS1808414-1, YWS1812156A, YWS1812495A. Установено е, че в счетоводството на дружеството плащането е отразено на датата на извършването му, като представените счетоводни записвания са само в лева без количественото отразяване на валутата. По представените счетоводни записвания според вещото лице е налице идентичност в левовата равностойност на платената цена на стоките по процесната фактура (24 410,73 лева = 14 192,12 щ. д. при курс на БНБ към 07.12.2018 г. от 1,72002 лева за 1 щ. д.) и декларираната им левова стойност в процесната митническа декларация, като същевременно не е налице идентичност във валутното количество по процесната фактура (14 192,12 щ. д.) и погасяването й със сумата 24 410,73 лева (14 011,20 щ. д. по курс на БНБ към датата на плащане 1,74223 лева за 1 щ. д.). При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че констатираното несъответствие от 180,92 щ. д. представлява разлика между валутната стойност на фактурата и валутната стойност на плащането по курса към деня на плащането. Според експерта така, както е остойностена първоначално фактурата в левове към датата на нейното първо записване в счетоводството, сумата изцяло е погасена. Посочва, че на датата на плащането е отразено левово погасяване, съответстващо точно на левовата сума на фактурата така, както тя първоначално е заприходена.
Като доказателство по делото е прието и приложено дневно извлечение от банковата сметка на Гарван ЕООД във Банка ДСК ЕАД в щатски долари за дата 14.05.2019 г. (л. 148 от делото), видно от което дружеството е направило превод в размер на 52 2017,56 щ. д към YIWU ZUOZHUANG IMPORT EXPORT CO., LTD.
За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен административен орган, но е постановен при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези на правото на ЕС, и целта на закона. Съдът излага в мотивите си, че от страна на митническите органи е нарушена процедурата по прилагането на чл. 140 и чл. 141 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, 2 и 3 от МКС, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на Гарван ЕООД правото да бъде изслушан, но не и за релевантните към процедурата обстоятелства. В тази връзка счита, че от дружеството е изискана единствено допълнителна информация, като искането е за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Това искане според състава по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, 3 от МКС, но няма нужното съдържанието във връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения. В допълнение посочва, че в изпратеното на Гарван ЕООД съобщение по реда на чл. 22, 6, приложим по препращане от чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност и е нарушено правото на защита на дружеството, което, макар да е уведомено за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията, в това число за ползваните от органа други митнически декларации (такива на трети лица) за допускане до свободно обращение на сходни стоки, които са били анализирани и от които са ползвани данните за най-ниската декларирана митническа стойност.
В решението са изложени подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Според съда, прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод, а именно метода на договорната стойност. В тази връзка е обоснован извод, че при определяне на новата митническа стойност на стоки под № 9 и № 11 от процесната митническа декларация по реда на чл. 74, 2, б. б от МКС, не става ясно по какви причини за процесните стоки е приложен методът за сходни стоки, тъй като определената митническа стойност на процесните стоки е изчислена въз основа на съответно посочените в обжалваното решение митнически декларации на трети лица и при липса на обосновка и доказателства, че именно в тези митнически декларации на трети лица се съдържа най-ниската митническа стойност, каквото изискване е въведено в чл. 141, 3 от Регламент за изпълнение № 2015/2447. Съдът приема, че не е извършен анализ и на условията по доставка по процесната митническа декларация и по митническите декларации на третите лица. Конкретно посочва, че при определяне на по-висока митническа стойност на описаните по позиция № 11 от процесната митническа декларация стоки, митническият орган не е съобразил, че в митническата стойност на стоките, декларирани по приложената по делото митническа декларация, послужила като основание за определяне на нова митническа стойност на стоките, са договорени различни условия на доставка. В митническа декларация MRN 18BG005100H0631750/23.07.2018 г. (л. 57-58 от делото) са договорени условия за доставка DAP София, включващи транспортиране на стоките до уговорен адрес във вътрешността на страната, т. е. вносът е съпътстван с допълнителни транспортни разходи, каквито не са включени по приложената фактура към процесната митническа декларация, съдържаща данни за условия на доставката FOB Франко борд, Нингбо, Китай. Видно от приложената към митническа декларация MRN 18BG002000H0012980/05.02.2018 г. (л. 25-32 от делото), послужила за база за определяне на митническата стойност на стока по позиция № 9 по процесната митническа декларация, фактура № 1000071346/25.01.2018 г. (л. 39 от делото), във връзка с вноса по сравняваната декларация са извършени разходи за международен транспорт, терминални разходи в България, товаро-разтоварни дейности и документална обработка, за извършването на каквито няма данни във връзка с процесния внос. Така договорените условия според решаващия състав не са отчетени от митническия орган при определяне на стойността на стоките, като същата е определена, без да са извършени съответните корекции съобразно чл. 141, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В допълнение съдът е посочил, че не е налице и обосновка относно сходството на стоките, което да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност.
По отношение на стоки с № 10 и № 12, съдът е приел, че в обжалвания административен акт се съдържа обща констатация и формално посочване, че поради липсата на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на стоките по реда на член 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Липсата на обосноваване относно неприложимостта на всички последователно уредени хипотези в чл. 74, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 според състава е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, 3 от същия Регламент, тъй като хипотезата на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност, и именно заради това основната предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. В тази връзка първоинстанционният съд се мотивира, че тази предпоставка в разглеждания случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. Съдът намира, че митническият орган не е обосновал въз основа на какъв конкретен метод е определил митническа стойност на въпросните стоки в посочените в решението размери и този извод не се опровергава и от направеното в обстоятелствената част на обжалваното решение позоваване на справедлива цена на килограм за ЕС за стоки със същия тарифен код, като липсва описание на процедура, методика, по която приетата справедлива цена, валидна за стоката в ЕС за килограм, е съотнесена към митническа стойност за единица брой от съответната стока.
С оглед изложеното съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 и чл. 141 във връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоките по процесната митническа декларация и е определил нова такава, директорът на ТД С. М. към А. М. е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна в тази част.
За незаконосъобразна съдът е приел и преценката на митническите органи за промяна на тарифния код на стоката по позиция № 11 по митническа декларация MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г. В тази връзка и след анализ на относимите норми на Общностното право се е мотивирал, че във всеки случай, при който митническите органи считат, че дадена стока следва да бъде класирана в различна от декларираната подпозиция, съответно в различен от посочения в митническата декларация код по ТАРИК, е необходимо мотивирано да обосноват принадлежността на стоката именно към посочените от тях подпозиция и код по ТАРИК, а не към декларираните от вносителя, което в настоящия случай не е сторено.
Обоснован е краен извод за незаконосъобразно определяне на нова митническа стойност на стоките по позиции № 9, 10, 11 и 12 по митническа декларация MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г. и оспореният акт като незаконосъобразен е отменен.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение.
Правилно съдът е формулирал спора между страните, концентриран върху въпроса налице ли са основанията за определяне на митническа стойност на стоки под № 9 и № 11 от процесната декларация (Единен административен документ ЕАД) по реда на чл. 74, 2, б. б и съответно, на стоки под № 10 и № 12 - по реда на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 . В тази връзка съдът обосновано е съобразил, че съгласно чл. 70, 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите, визирани в чл. 74, 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140, 1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.
Правилно съдът е приел, че съмненията, свързани с конкретната доставка, не са обосновани от страна на митническия орган. Според т. 44 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft, допустима е практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки - метод, който фигурира в член 30 от Митническия кодекс, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки.
Във връзка с определянето на митническа стойност на стоките под № 9 и № 11 по процесния внос въз основа на договорната стойност на сходни стоки, митническият орган е съобразил само по два ЕАД при наличието на данни за много повече, без да изложи мотиви защо приема именно митническата стойност по тези митнически декларации.
Съгласно постоянната практика на СЕС, методите за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29 31 от Митническия кодекс (отм.) , съответстващи на чл. 70 и чл. 74 от сега действащия митнически кодекс, се намират в отношение на субсидиарност помежду си. Само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност. Митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 70 и 74, 2, б. а от Регламент № 952/2013 г. методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага следващия метод /в случая този по чл. 74, 2, б. б от Регламент № 952/2013 г. договорна стойност на сходни стоки/, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи /виж решението на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, т. 43, т. 44, т. 45, т. 46 и т. 47/.
В случая, както правилно е приел административният съд, посочените изисквания за мотивираност на решението на митническия орган не са изпълнени. Само констатацията, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, 2, буква а от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че ся ясни причините, поради които митническият орган преминава към метода, регламентиран в чл. 74, 2, б. б за определяне на митническата стойност.
Обстоятелството, че в административната преписка се съдържа служебна справка от информационната система MIS 3A, без данните в нея да са анализирани, не може да санира порока немотивираност. Както основателно сочи и първоинстанционния съд няма как от изложените в акта статистически данни за количества и цени на стоките по митническите декларации, послужили за база за определяне на новите митнически стойности на процесните стоки, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки - липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.
Правилен е и изводът на съда за липса на мотиви в решението на митническия орган за определяне на митническата стойност на декларираните под № 10 и № 12 стоки по метода, посочен в чл. 73, 3 от МКС. Прилагането на 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В конкретния случай формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, 2, не обосновава приложението на чл. 74, 3 от Регламент № 952/2013. При издаване на решението си директорът на ТД Северна морска при А. М. и в тази си част е допуснал нарушение на материалния закон, поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая е предоставена допълнителна информация дружеството е представило фактура, платежни документи за заплащане на цената на стоките, документи във връзка с осъществения транспорт на процесните стоки, в това число опаковъчен лист, линеен коносамент/морска товарителница, спедиторски коносамент № WMS18I20078A/15.12.2018 г. (л. 123 и сл. от делото), фактура № 1000047232/22.01.2019 г., фактура № 100008149/ 24.01.2019 г. (л. 80-86 от преписката), сертификат за произход сериен номер C174200A14810235/20.12.2017 г. (л. 132от делото), въз основа на които документи следва да се приеме, че в действителност е извършено плащане по фактурата, което съвпада с декларираната стойност на процесния внос. Това обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ. Предвид тези данни следва да се приеме, че декларираната от дружеството стойност на стоките по процесния внос е реално заплатената договорена стойност на същите. Липсата на търговски договор и кореспонденция между страните по сделката не може да обоснове извод, че декларираната от вносителя митническа стойност не е договорената стойност, действително платената или подлежаща на плащане, каквито доводи излага касатора. При липсата на доказателства за бизнес отношенията на страните по доставката митническият орган, чиято е доказателствента тежест в процеса, не е освободен от задължението да докаже и обоснове възникналите у него основателни съмнения относно декларираната стойност на стоките, което в случая не е сторено.
По отношение на преценката на митническите органи за промяна на тарифния код на стоката по позиция № 11 по митническа декларация MRN 19BG002002001199R3/24.01.2019 г., на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящият съдебен акт препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение.
Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че отменяйки като незаконосъобразен обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на Гарван ЕООД следва да се присъдят разноските за касационното производство, но с оглед непредставянето на доказателства, че същите са сторени, такива не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на директора на Териториална дирекция М. В. при А. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1154 от 30.08.2021 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2383/2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА
/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА