Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на началника на Военна академия [ЮЛ] срещу решение № 967 от 20.02.2017 г., постановено по адм. д. № 517/2016 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № СИ29-РД02-56 от 07.01.2016 г. в частта й по т. 3.2, с която на полковник И. М. М. на длъжност доцент в катедра [наименование] ([наименование]) на факултет [наименование] ([наименование]) е нареден в платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за 2015 г., считано от 08.01.2016 г. до 04.02.2016 г.
Касаторът счита решението за неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва нарушение на чл. 102 от Правилник за приложение на Закон за отбраната и въоръжените сили (ППЗОВС). Поддържа, че в конкретната хипотеза И. М. е ползвал отпуск след доклад на непосредствения му началник полк. Н. Х. – декан на факултет [наименование], тъй като длъжността началник катедра [наименование] била свободна. Излага, че с разрешения отпуск са охранени, както правата на служителя, така и на работодателя, тъй като през 2015 г. М. не спазил графика за ползване на отпуските, а в началото на 2016 г. нямал планирани занятия или други служебни ангажименти. Същевременно работодателят бил изненадан от подадената на 23.12.2015 г. молба за отлагане ползването на отпуска. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отхвърляне на оспорването.
Ответникът И. М. М. оспорва касационната жалба. Поддържа, че негов непосредствен началник е началникът на катедра [наименование] полк.С. С., назначен с устна заповед, който не го е докладвал за отпуск. Претендира за оставяне в сила на решението.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Административният съд е сезиран с жалба срещу заповед № СИ29-РД02-56 от 07.01.2016 г. на началника на Военна академия [ЮЛ] в частта й по т. 3.2, с която на полковник И. М. М. на длъжност доцент в катедра [наименование] на факултет [наименование] е нареден в платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за 2015 г., считано от 08.01.2016 г. до 04.02.2016 г.
Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в пълна липса на мотиви и при неправилно приложение на закона, конкретно чл. 102, ал. 1 от ППЗОВС. Съобразил е, че заповедта се основава на два рапорта на служителя, които не съдържат искане за разрешаване на отпуск за конкретен период, а само за отлагане ползването на отпуска за 2015 г., поради което органът дължал произнасяне по чл. 102а от ППЗОВС. Цитираният доклад № 47 на зам. деканът на факултет [наименование] не можел да бъде основание за издаване на акта, тъй като препращал към рапортите на служителя и нямал самостоятелно значение. В заповедта не били изложени причините, които налагат ползването на отпуск извън заявения от служителя период за 2016 г. Горното обосновавало неизпълнението на двете алтернативни хипотези на чл. 102, ал. 1 от ППЗОСВ. Не били изпълнени нормативнорегламентираните предпоставки и редът за принудително ползване на отпуск от военнослужещия в интерес на службата.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационните оплаквания съдържат основно доводи относно приложението на специалните материалноправни норми (ЗОВС и ППЗОВС), на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване.
По силата на чл. 198, ал. 1 ЗОВС (ред. Д.в. бр. 16/2010 г.) командирите и началниците са длъжни да осигуряват на военнослужещите ползването на платения годишен отпуск в съответната календарна година. Отлагането му за следващата календарна година се допуска по изключение, при невъзможност да се осигури ползването му през съответната календарна година, а основанията за това са посочени в чл. 102а, ал. 1 от ППЗОВС. Редът за ползването на отпуска е уреден в чл. 102, ал. 1 от ППЗОВС в два алтернативни варианта - след подаване на писмен рапорт по команден ред или след изготвяне на писмен доклад от непосредствения командир (началник) до длъжностното лице по чл. 101, което разрешава отпуска. Няма спор, че в случая длъжностно лице по чл. 101 ППЗОВС е началникът на Академията. Непосредствен началник на М. по смисъла на пар. 1, т. 17 от ДР на ЗОВС (първият пряк началник на военнослужещия) е началникът на катедра ОИ, а пряк началник – деканът на факултет [наименование]. При правилно приложение на закона административният съд е намерил, че в случая не са изпълнени и двете алтернативни хипотези по чл. 102, ал. 1 ППЗОСВ.
Подадените от военнослужещият два рапорта рег. № 9926 от 23.12.2015 г. и рег. №ВА-29 от 04.01.2016 г. не съдържат искане за ползване на платен годищен отпуск, а за неговото отлагане. По каква причина служителят не е ползвал отпуска си през 2015 г. съобразно изготвения план-график по чл. 100 ППЗОВС или извън него, но в рамките на календарната година по чл. 101 ППЗОВС, както и дали молбата на М. от 23.12.2015 г. е била изненадваща за касатора, е без значение за спора. Представена е заповед от 04.01.2016 г. относно утвърден списък на военнослужещите в Академията с отложен платен годишен отпуск от предходни години, в който са посочени 95 служители, в по-голямата си част с по-дълъг отложен отпуск от М., който е отложил 9 дни от 2009 г. и 20 дни от 2015 г. Същото свидетелства, че отлагане ползването на отпуск е практика в администрацията на органа, поради което това възражение на касатора е неоснователно.
Правилно първостепенният съд е изследвал изпълнението и на втората хипотеза на чл. 102, ал. 1 ППЗОВС – наличие на писмен доклад от непосредствения командир за ползване на отпуска. Върху рапорта от 23.12.2015 г. началникът на Академията е положил резолюция „Да, считано от 06.01.2016 г.“. Узнавайки за нея М. пуснал рапорт от 04.01.2016 г. с изрично несъгласие да ползва отпуск. 01.2016 г. Този рапорт съдържа отбелязване „запознах се“ на началник катедра ОИ полк. С. С. и на декана на факултет [наименование] полк. Н. Х.. Резолюцията на началника на Академията върху рапорта от 04.01.2016 г. е, че отпуската е на разположение, за да се използва за възстановяване на работната сила. Обоснован е изводът на решаващия съд, че нито една от тези резолюции не отговаря на изискването по чл. 102, ал. 1, предл. 2 от ППЗОВС за писмен доклад от непосредствения командир. Правилно, във връзка с позоваването в заповедта на доклад № 47, съдът е изследвал формата и съдържанието му. Същият е изготвен от зам. декана на факултет [наименование] и съдържа искане, в съответствие с рапортите от 23.12.2015 г. и 04.01.2016 г. и положените върху тях резолюции на началника на Академията, на полк. И. М. да бъде разрешен 20 дни отпуск, считано от 08.01. до 04.02.2016 г. Този доклад не отговаря на изискването да е изготвен от непосредствения началник на служителя. Изготвен е от заместник декана на факултет [наименование] при липса на данни, твърдения и доказателства за отсъствие на декана на факултета и неговото заместване.
Посочи се от друга страна, че съгласно легалното определение по пар. 1, т. 17 от ДР на ЗОВС непосредствен началник на служителя е този на катедра ОИ към факултет [наименование]. Доказателствата по делото сочат, че към датата на оспорената заповед тази длъжност е била заета. Рапортите от 04.01.2016 г. и от 07.01.2016 г. съдържат резолюции и подписи на доц. С. С. за началник на катедра ОИ. Представеното копие на част от докладната книга на факултета съдържа рапорт № 713/23.12.2015 г. на началник катедра ОИ. Жалбоподателят е представил писмо рег. № 6802 от 29.09.2015 г. на началника на ВА до министъра на отбраната, уведомяващ го относно броя на жалбите и сигналите на И. М., в което е посочено, че за началник на катедра ОИ по устна заповед на началника на ВА е назначен полк. С. С.. Налице са данни за висящо производство по избор на полк.С. на тази длъжност – решение на Катедрен съвет при катедра [наименование] по протокол № 130/10.072015 г. и решение на Факултетен съвет на факултет [наименование] по протокол № 28 от 14.07.2015 г. Действително, не е завършен фактическият състав чрез издаване на заповед и сключване на договор по чл. 54, ал. 1 от Устройствения правилник на Военната академия, но от друга страна доклад № 47 не е изготвен от прекия началник - декан на факултет [наименование]. В оспорената заповед липсва позоваване на доклад № 46/07.01.2016 г. на декана на факултет [наименование] и на рапорта на служителя от същата дата, поради което правилно първостепенният съд е приел, че тези доказателства са неотносими и не са послужили като фактическо основание за издаване на оспорената заповед.
Касационните доводи за необходимост от охраняване интересите и на работодателя, който имал право да откаже прехвърляне на отпуск и да осигури свободно време на лицето да се занимава с писане на жалби и сигнали, не могат да бъдат основание за ограничаване на основно право на служителя по смисъла на чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Р. Б.
По изложените съображения и като е съобразил мотивите на акта, съдържащи позоваване на рапортите на служителя от 23.12.2015 г. и 04.01.2016 г. и на доклад № 47, правилно и обосновано решаващият съд е приел, че заповедта е издадена при липса двете алтернативно посочени основания по чл. 102, ал. 1 от ППЗОВС, поради което е материалноправно неказоносъобразна. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 967 от 20.02.2017 г., постановено по адм. д. № 517/2016 г. по описа на Административен съд София град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.