Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Г. против решение № 4405 от 24.06.2016 г. по адм. д. № 4753/2016 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 147 от 15.04.2016 г. по преписка № 399/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението не е съобразено с доказателствата по преписка № 399/2013 г. на КЗД и възраженията му. Претендира за отмяната му и постановяване на решение по същество на спора за отмяна на Решението на КЗД.
О. К за защита от дискриминация изразява становище за неоснователност на касационната жалба. О. [] и М. Д. Х. оспорват касационната жалба. Ответникът Л. В. Б. не взема становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното:
Производството пред КЗД е образувано по жалба вх.№ 44-00-4224 от 15.10.2013 г., подадена от К. С. Г. срещу туристическа фирма [фирма] с твърдения за дискриминация поради недопускането му до участие в организирана екскурзия.
С оспореното пред АССГ решение на КЗД на основание чл. 64, чл. 65, т. 5 и чл. 66 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр) е установено, че не е извършена дискриминация по признак „лично положение“ по отношение на К. Г. от управителя на [фирма] Л. В. Б., от [фирма] и от М. Д. Х. – екскурзовод в [фирма]. Безспорно е установено, че [фирма] е отказало да изпълни договор за туристическо пътуване с жалбоподателя заради натрупан лош опит от предишни пътувания с него като клиент, но това се дължало на личното поведение на лицето, установено въз основа на свидетелски показания. Описани са случаи на създадени неудобства от Г. по време на екскурзия в Гърция – Метеора и в [населено място], при които изчезнали две калъфки от автобуса или под въздействието на алкохол жалбоподателят взел микрофона от певицата в ресторанта и пял цяла вечер, което не се харесало на другите туристи. Това мотивирало органа да приеме, че не е налице неравно третиране в нарушение на разпоредби на ЗЗДискр.
За да отхвърли оспорването решаващият състав на АССГ е намерил, че решението е прието от компетентен орган, в установената форма, без нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел. Приел е, че от изложените от Г. факти в жалбата му до КЗД не може да се направи предположение за осъществена спрямо него дискриминация по признак „лично положение“, за съдържанието на който се е позовал на съдебна практика на ВАС. Ценил е на основание чл. 171, ал. 4 АПК показанията на разпитаните пред КЗД свидетели, въз основа на които е приел, че поведението на Г. по време на провеждани от [фирма] екскурзии е причината за последващия отказ на фирмата да се сключи договор за туристическа услуга.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационните оплаквания съдържат основно доводи относно приложението на специалния закон (ЗЗДискр), на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване.
Не е допусната твърдяната необоснованост и несъответствие на решението със събраните по преписка № 399/2013 г. доказателства. Касаторът цитира избрани откъси от показанията на част от свидетелите, но както административният орган, така и съдът, са направили съвкупна преценка на доказателствения материал по преписката, който навежда на категоричен извод за неприемливо поведение на Г. в част от организираните от [фирма] екскурзии.
Твърденията в касационната жалба, че жалбоподателят и съпругата му били принудени в продължение на два часа да чакат настаняване в хотел при екскурзията в Гърция не може да оправдае поведението му да вземе от хотела бутилка от зехтин, изложена за продажба без да я заплати. Тези обстоятелства категорично се установяват от показанията на екскурзовода на групата Ц. Т., които правилно са кредитирани от решаващия съд като обективни, тъй като възпроизвеждат съдържанието на прегледаните камери в хотела.
„Сценичните“ изяви на Г. под въздействието на алкохол се потвърждават от свидетелите Н. Д. и Н. К.. Логично е описаното поведение да предизвика отрицателна реакция на другите участници в екскурзията, както и на управителя на хотела в Гърция. Подобно поведение пряко влияе на доброто име на туристическата фирма от една страна и от друга – застрашава живота, здравето, спокойствието и имуществото на трети лица, които при равни условия с Г. са заплатили туристическата услуга. Именно това е причината за отказа на [фирма] да допусне до участие Г. и съпругата му в екскурзия до етно-село Т. в Р. М, на която се предлага неограничено количество алкохол. От доказателствата по преписка № 399/2013 г. категорично се установява твърдения лош опит на туристическата фирма при предишни пътувания на Г., голяма част от които под въздействието на алкохол. При тези данни становището на административния орган, че не е налице нарушение на разпоредбите на ЗЗДискр. за неравно третиране по признак „лично положение“, правилно е потвърдено с обжалваното решение на АССГ.
Решаващият съд е съобразил доказателствената тежест по чл. 9 ЗЗДискр и обосновано е изтъкнал липсата на наведени от Г. убедителни факти за неравно третиране при непосочване на лица в сходно положение. Изтъкнатата от жалбоподателя неяснота относно организатора на екскурзията в [населено място] не е достатъчна да обоснове противен извод при наличие на множество доказателства за поведението му в организирани от [фирма] екскурзии. Противно на твърденията на касатора показанията на съпругата му като свидетел следва да бъдат преценени с оглед евентуална нейна заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК, поради което не биха навели съда на различен извод.
Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд София град е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Присъдените от АССГ разноски са в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4, вр. пар. 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразени са с изхода на спора и заявеното искане на противната страна.
При този изход на касационното обжалване на ответника по касация следва да се присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4405 от 24.06.2016 г. по адм. д. № 4753/2016 г. на Административен съд София град.
ОСЪЖДА К. С. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Комисията за защита от дискриминация юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.