Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/-гр. П., подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. Д.-Г. против решение № 92 от 23.02.2017 г. по адм. дело № 934/2016 г. на Административен съд Пазарджик, в частта, с която е отменена заповед № 13/РД-09-1312 от 09.11.2016 г. на директора на РЗОК Пазарджик, в частта с която на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Л. Д. е наложена санкция „Финансова неустойка“, както следва: по т. 1.1 – 200 лв. на основание чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК, по т. 2.2 – 500 лв. на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и т. 2.3 – 500 лв. на основание чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването на здравното заведение срещу наложените санкции-„финансови неустойки“. Претендират се разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът– [фирма], чрез пълномощника си адвокат С. изразява становище за неоснователност на касационните оплакания. Претендира присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна по следните съображения:...