Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция “Миграция“ -МВР, подадена чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Т., срещу решение № 5372 от 11.09.2017 г., постановено по адм. дело № 993/2017 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което по жалба на Ю. М. М. е отменен отказ за издаване на карат за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС в Б. Б с № УРИ5364р-528/11.01.2017г., постановен от директора на Дирекция “Миграция" –МВР и е изпратил преписката на органа за произнасяне по заявлението на М. за издаване на карта по чл. 10 от Закон за влизането, пребиваването и напускането на Р. Б на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС).

Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Ю. М. М., чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата, излага доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че М. М. Ю., гражданка на Тунис, е подала на 05.10.2016г. до Директора на Дирекция „Миграция“ заявление за издаване на карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС....