Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ф. Р. А. срещу решение № 1752/09.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1629 /2016 г. по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед или евентуално да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Не претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Ответникът - началник на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - [населено място], редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение № 1752/09.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1629 /2016 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена жалбата на Ф. Р. А. против заповед № 819з-121/2016 г., издадена от началник на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на закони и съобразяване с целта на закона.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Описание на извършеното от служителя и посочване на нарушените разпоредби се съдържа и в представената справка УРИ [номер]/23.03.2016 г. с резултатите от извършената проверка по писмо УРИ №[номер]/24.01.2016 г. на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, УРИ №[номер]/27.01.2016 г на ОД на МВР – [населено място]. Документът е цитиран в заповедта за налагане на наказание, поради което изложеното в него следва да се приеме за част от мотивите, обосновали постановяване на оспорената заповед. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. След постъпило писмо рег.№[номер]/27.01.2016г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР до директора на ОД на МВР – [населено място] с данни за нарушения на служебната дисциплина от страна на полицейски служители на ОД на МВР – [населено място], е извършена проверка. Резултатите от нея са обобщени в справка УРИ [номер]/23.03.2016 г., в която е описано допуснатото от младши инспектор Ф. А. – младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор „Пътна полиция”, към отдел „Охранителна полиция”, при ОД на МВР – [населено място], нарушение.
Наказанието е наложено след събиране на доказателствата и отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР. В съответствие с чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на наказанието са приети и писмените обяснения на служителя. Смисълът на последния текст е да осигури възможност на служителя да се запознае с твърдяното нарушение, да изрази отношението си към него, да обясни поведението си и евентуално да представи доказателства. В случая целта на закона е постигната – на А. е осигурена възможност да обясни позицията си по случая (обяснение УРИ[номер] от 08.03.2016 г.), както и да изрази становище след запознаване с резултатите от проверката (обяснение от 24.03.2016 г. и обяснение от 29.03.2016 г. ). По този начин изискванията на закона се изпълнени и правото на защита на служителя не е накърнено. По изложените съображения касационната инстанция намира, че правилно АС-Варна е приел, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.
Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 6, предл. 4 от ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Цитираните текстове квалифицират като дисциплинарно нарушение забавено или лошо изпълнение на заповед и неуплътняване на работното време. В конкретния случай е установено, че за времето от 19.00 ч. на 19.12.2015 г. до 07.00 ч. на 20.12.2015 г. младши инспектор Ф. Р. А. - младши антоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” на сектор „Пътна полиция”, към отдел „Охранителна полиция”, при ОД на МВР – [населено място] е бил назначен в патрул за пътен контрол в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – [населено място], съгласно месечен график рег. №819р-21642/30.11.2015 г. със служебен автомобил „О. А” с рег. [рег. номер на МПС] /видно от ежедневна форма на отчет на наряд/, като за времевия период от 02:00 часа до 03:25 часа на 20.12.2015 г. младши инспектор Ф. А. не е изпълнил служебните си задължения да осъществява дейности по пътен контрол, чрез използване на формите и методите на пътен контрол, определени в чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 3, ал. 2 и ал. 4 от раздел VII на глава Втора от Инструкция № 8121з – 749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, като по този начин и не е уплътнил работното си време, видно от преглед на файл с видеоинформация [файл] от служебен автомобил „О. А” с рег. [рег. номер на МПС], предоставен /файл/ с писмо рег. №7855р-1313/15.02.2016г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР, във връзка с писмо рег.№ [номер]/24.01.2016г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР. С деянието си младши инспектор Ф. Р. А. виновно е нарушил чл. 80. ал. 1 от Инструкция № 8121з – 749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а именно "Основна задача на служителя, осъществяващ дейност по пътен контрол, е да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред, чрез използване на формите и методите на пътен контрол, определени в чл. 39, ал. 1, т. 1 и т .3, ал. 2 и ал. 4 от раздел VII на глава Втора от Инструкция № 8121з-749/20.10.20.14 година. Това поведение правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 6, предл. 4 от ЗМВР. Спрямо служителя е осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на този вид наказание, а именно извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "писмено предупреждение", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. Установено е, че дисциплинарното нарушение е извършено в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, наложено със заповед № 819з-167/01.12.2015 г. на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – [населено място], поради което и на основание чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с оспорената заповед на Ф. А. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. По изложените съображения касационната инстанция намира, че правилно първоинстанционният приема, че поведението на служителя осъществява предпоставките на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност.
Неоснователно е направеното оплакване в касационната жалба от пълномощника на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че е разгледал делото в отсъствие на страната и нейния адвокат, при наличие на обективни причини за това. Видно от приложените по делото два броя адвокатско пълномощно, касаторът е упълномощил двама адвокати - адв. Г. и адв. Б.. Представянето на служебна бележка за ползване на законоустановен отпуск само за единия от тях не е основание за отлагане на делото, при липса на причини за неявяването на втория адвокат и на самия жалбоподател.
Не представлява съществено процесуално нарушение и обстоятелството, че не е първоинстанционният съд не е възприел лично видео файла, чието съдържание е пресъздадено в писмените доказателства, приети като част от административната преписка без оспорване в съдебната фаза на поризводството.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила.
Ответната страна не претендира разноски, поради което и с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1752/09.08.2016 г., постановено по адм. дело № 1629/2016 г. по описа на Административен съд – Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.