Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Дд против решение № 230/12.10.2016 г., постановено по адм. д. 193/2016 г. по описа на Административен съд-Хасково (АС-Хасково) и частна жалба на И. И. З. против определение от 02.11.2016 г., постановено по адм. д. 193/2016 г. по описа на АС-Хасково.

Касаторът – кметът на община Д.ад оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и иска да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата на И. З.. Подробни съображения в подкрепа на твърдението за допуснати нарушения на материалния закон и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Не претендира заплащане на разноски.

Ответникът по касационната жалба И. И. З. я оспорва по съображения в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски.

Частният жалбоподател И. И. З. иска да бъде отменено обжалваното определение като твърди, че е ползвал адвокатска помощ при разглеждане на спора пред първата инстанция, поради което има право на направените за това разноски.

Ответникът по частната жалба – кметът на О. Дд, редовно уведомен за това производство, не е изразил становище относно разноските по делото.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната и частната жалби като подадени от страни в производството, в срок са е процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

С обжалваното решение № 230/12.10.2016 г., постановено по адм. д. 193/2016 г. по описа на АС-Хасково отменено решение за предоставяне на достъп до обществена информация №ОК-10-26/01.04.2016 г. на кмета на О. Дд, в частта му на т. 2 (първи абзац) „Проект по част Пътна за извършване на СМР в подобекта или някъде другаде в зоната на кръстовището – отказан достъп от третото лице“; на т. 2 (пето тире) „Договор за строителство – заверено копие – 16 стр; застраховка и Удостоверение за ППП на проектанта – отказан достъп от третото лице“и на т. 3 (първи абзац) „Пътен проект по част ВОБД в обем и съдържание съгласно чл. 78 от Наредба №3 ВОБД – отказан достъп от третото лице; договор за авторски надзор; застраховка и Удостоверение за ППП на проектанта – отказан достъп от третото лице“ и е задължен кмета на О. Дд да предостави на И. З. достъп до информация, която е индивидуализирана в отменените части на неговото решение. Административният съд е приел, че кметът на О. Дд е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, а исканата информация е обществена информация, поради което достъпът до нея е свободен, по част от пунктовете липсват данни за конкретно трето лице, което да се е противопоставило на предоставянето на достъп, а в други части отказът не е по отношение на защитими лични данни. По тези съображения АС-Хасково приема, че не са налице законови пречки за предоставяне на исканата информация.

Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно.

На основание чл. 218 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението като е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон. В касационната жалба като касационно основание е посочено само нарушение на материалния закон, поради което не следва да бъдат обсъждани наличието на процесуални нарушения и необоснованост като основания за отмяна. С оглед на тези констатации и при приложение на чл. 220 от АПК преценката относно прилагането на материалния закон следва да бъде извършена само въз основа на фактите, установени от първоинстанционният съд в обжалваното решение. Доколко фактическите изводи на АС-Хасково са обосновани и подкрепени с доказателства, събрани без допуснати процесуални нарушения, не е предмет на касационен контрол.

АС-Хасково е приел за установено, че И. З. е поискало предоставяне на достъп до конкретно индивидуализирана информация, която по своя характер е обществена и се съхранява от кмета на О. Дд.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 37 от ЗДОИ с изложени аргументи за противопоставяне на засегнато трето лице. Детайлно АС-Хасково е разграничил наличието на отказ от страна на трето лице за предоставяне на информацията, респективно липса на индивидуализация на засегнато конкретно лице. Съдът изрично е посочил, че понятието „лични данни“, използвано в отмененото решение е относимо към физически лица, а противопоставянето е от [фирма].

Неоснователно е и позоваването на чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗАПСП (ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА), чиято хипотеза не е включена в основанията за отказ да бъде предоставена обществена информация, респективно не са събирани доказателства и извършвани фактически установявания за нея от първата инстанция. Приложението на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) като специален закон, регламентира достъпа до документи и информация на заинтересованите лица по смисъла на този закон, респективно участниците в процедурите по ЗУТ, но не и трети лица, каквото се явява И. З..

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС-Хасково е определил характера на исканата информация като обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и не е констатирал основания за отказ да бъде предоставена, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С обжалваното определение административният съд е оставил без уважение молбата на адв. Б. И. за допълване на съдебното решение в частта относно разноските като е приел, че по делото не е доказано съществуването на процесуално представителство и разноските не са поискани от страната в хода на производството. В откритото съдебно заседание И. З. се е явил лично и е представил договор за правна помощ и съдействие, както и списък на разноските, но липсва негово волеизявление, че иска да му бъдат присъдени разноски. Следователно АС-Хасково правилно не е присъдил направените по делото разноски, респективно не е изменил съдебното решение при условията на чл. 248 от ГПК, доколкото претенцията за тяхното присъждане е формулирана за първи път изрично с молбата от 18.10.2016 г. т. е. след постановяване на съдебното решение. Независимо, че този подход изглежда формалистичен, доколкото доказателствата за направените разноски са представени в откритото съдебно заседание, процесуалните действия на АС-Хасково са съобразени с обстоятелството, че претенцията за разноски е акцесорна, но е необходимо да бъде заявена, а определянето на разноските не е включено в служебното начало като принцип в административния процес.

По водене на делото пред касационната инстанция по касационната жалба И. З. е направил и доказал разноски в размер на 400 лв., които с оглед направеното искане, изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да му бъдат възстановени от бюджета на община Д.ад.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230/12.10.2016 г., постановено по адм. д. 193/2016 г. по описа на Административен съд-Хасково и определение от 02.11.2016 г., постановено по адм. д. 193/2016 г. по описа на Административен съд-Хасково.

ОСЪЖДА О. Дд, [населено място], [улица] да заплати на И. И. З., [населено място], [улица]-6, сумата от 400 (четиристотин) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.