Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Е. А. Р. с адрес на местоживеене в [населено място] срещу решение № 467 от 16.10.2017 г., постановено по адм. д. № 311/2017 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението, ведно със законните последици и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. П., не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Пазарджик е отхвърлил оспорването на Е. А. Р. против решение № 1012-12-21#1 от 3.04.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 2140-12-433 от 23.12.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ гр. П..

По първоинстанционното дело са били спорни периодите 11.12.1978 г. до 28.02.1985 г., от 21.08.1985 г. до 29.02. 1992 г., за които жалбоподателят е твърдял, че е работил като заварчик в „[фирма]“ [населено място] и от 1.03.1992 г. до 30.06.1995 г. - на същата длъжност в правоприемника на цитираното предприятие - [фирма]. За цитираните периоди Р. счита, че неправилно са зачетени от органите по социално осигуряване като труд, положен при условията от III категория, вместо от II категория.

На лист 46 от първоначалното дело се съдържа заверена извадка от трудова книжка, в която е отразено, че през периода 11.12.1978 г. – 1.11.1979 г. лицето...