Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. Н. А. против решение № 5905/20.10.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 4281/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221015008349-091-001/30.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, в оспорената част, потвърдена с решение № 376/16.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София.

Доводите са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, а част от тях са неправилно преценени. Оспорва основните аргументи на съда за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит, поради липса на данни за назначени лица, стопанисвани обекти и наличие на ресурс у доставчиците за изпълнение на доставките. Счита, че тези съображения са в противоречие с тълкуването на правото на ЕС относно условията за признаване на правото на приспадане и в частност с решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. Оспорва като неправилна и преценката на съда, че подписите на управителите на конкретно посочени доставчици са неавтентични, поради което не кредитира подписаните от тях документи. Посочва, че тази констатация е направена от ревизиращия екип, без надлежно събрани доказателствени средства, изискващи специални знания на вещи лица по смисъла на чл. 60 ДОПК. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото, според касатора са опорочили крайните му изводи относно законосъобразността на акта. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", [населено място], чрез процесуалния си...