Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение № 1152 от 27.06.2017 г. по адм. д. № 729 по описа за 2016 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана № 162318 от 16.02.2016 г. на Директора на РЗОК Пловдив.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2011 г. (отм.) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Районната здравноосигурителна каса, гр. П., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е писмена покана № 162318 от 16.02.2016 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. П. на основание чл. 76а от ЗЗО, с която "Медицински център [фирма] – изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по договор с НЗОК № 162318 / 10.02.2011 г. и споразумение № 11 / 17.05.2016 г., е задължен да възстанови сума с общ размер 25 338.98 лв., представляваща превишение на определените регулативни стандарти за специализирани медицински дейности (СМД - бл. МЗ-НЗОК № 3), високоспециализирани медицински дейности (ВСМД - бл. МЗ-НЗОК №3А) и медико-диагностични дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) за първо, второ, трето и четвърто тримесечия на 2011 година.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пловдив е обосновал извод за издаване на оспорената писмена...