Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. В., против решение № 48 от 07.07.2009 г., постановено по адм. дело № 6656/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 38-ми състав, с което е обявена нищожността на заповед № РД-46-1861 от 20.12.2000 г., издадена от заместник-министъра на земеделието и горите, при условията на делегиране на правомощия от министъра на земеделито и храните, към посочения момент министър на земеделието и горите.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението на съда поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда, изградени в пълно противоречие с представените по делото доказателства. Иска се отмяната му и да бъде оставена в сила като валидна оспорената заповед.

Ответниците - К. Д. А. и Д. П. К. в писмена защита от К. А. оспорват жалбата и молят да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че

макар и съдържащо неточност относно участието по делото на министъра на земеделието и храните и наличието на изразено от последния становище, съдебното решение е правилно относно имотите, с които жалбоподателката, като наследник на К. А. П., се легитимира като собственик. По отношение на останалата част от имотите – предмет на оспорената заповед, това лице няма правен интерес от оспорване. Това означава, че жалбата му в съответната част е била недопустима. Това е довело до недопустимост на съдебното решение в частта, с която заповедта е обявена изцяло за нищожна. По същество: От изготвената по делото техническа експертиза, при която е изследван статутът на имотите – предмет на процесната заповед, които са описани в Протокола от 08.12.2000 г. на специално назначената комисия,...