Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на П. Ц. от гр. С. срещу решение №3733/25.07.2011 г., по адм. д. № 1560/2011 г. на Административен съд – София град.В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици.

Ответникът – изпълнителния директор на АГКК,чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да се остави в сира като законосъобразно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, намира същата за основателна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед №РД-18-76/21.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК,с която са одобрени кадастрална карта и регистри за землището на с. К.,район „Панчарево”,в частта досежно имот с класификатор 37914.6843.552.Прието е, че процесния имот е заснет и нанесен в кад. карта с граници, много близки до реалните граници на имота, т.е. допуснатата грешка от няколко кв. м. е в рамките на допустимото по смисъла на чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18 от Наредба №3/2005г.Изложени са мотиви и за липсата на конститутивно действие на кад. карта, за възможността да се инициира отделно производство по реда на чл. 53 ЗКИР след евентуално решеване по съдебен ред на спора за граници.

Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените.

Производството пред административният съд е протекло при неправилно конституиране на страните в процеса по реда на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 182, ал....