№ 60053

[населено място],13.07.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

с участието на секретаря А. Й, като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 142/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юлен„ АД против решение № 2175/19.09.2019 г. по т. д.№ 443/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4762/23.10.2018 г. по т. д.№ 58/2017 г. на Благоевградски окръжен съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда / ПУДООС / суми, съставляващи 5 % върху размера на дължимото концесионно възнаграждение, по сключен на 21.12.2001 г. договор за предоставяне на концесия върху защитена територия – изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк „Пирин„, община Банско, област Благоевград, за изграждане и експлоатация на „Ски – зона с център Банско„, съответно за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с обезщетение за забава в изплащането на сумите, на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД и законната лихва върху всяка главница от датата на исковата молба, като за основание на дължимите главници е посочен чл. 74 ал. 1 т. 5 от ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ). Касаторът оспорва допустимостта, евентуално правилността на въззивното решение, като намира, че спорът не е подведомствен на граждански съд, тъй като нормата на чл. 74 ал. 1 т. 5 ЗЗТ, ако изобщо урежда самостоятелно основание за задължение на концесионера, урежда такова...