Производството е по реда на чл. 18 ЗПП.

Образувано е по жалба на Й. Я. И., чрез процесуален пълномощник, в качеството му на заявител по ф. д.№ 771/2003 г. по описа на СГС, ТО, VІ-10 състав, срещу постановеното по делото решение от 27.12.2019 г., с което е оставено без уважение негово заявление с вх.№ 151352/06.12.2019 г. за вписване по партидата на ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА Р. О. М” на промени в регистрираните обстоятелства, а именно – заличаване на Й. Я. И. като член на Националния партиен съвет.

В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно. На първо място, с оглед легитимацията на заявителя се поддържа, че всяко лице, чиято правна сфера е засегната от промяна в обстоятелства, подлежащи на вписване, има интерес /следователно и право/ да поиска извършването му. Прави се оплакване, че уставът на партията е тълкуван буквално, без да се отчита взаимовръзката между членството в партията и възможността лицето да е член на ръководен орган. Поддържа се, че прекратяването на членството в партията неизбежно води и до освобождаването като член на съответния партиен орган. По-нататък се релевира неправилно извършеното от съдебния състав на СГС тълкуване на връзката между ЗПП и ЗЮЛНЦ, с оглед § 2 ПЗРЗПП, както и се излага, че не би следвало при липса на нормативна уредба в специалния закон единствените правила да се намират в устава на партията, тъй като така не може да се контролира законосъобразността му. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта – чл. 46 ЗНА. Поради това следва да са приложими правилата на ЗЮЛНЦ и ТЗ и да се даде възможност на член на управителен орган на политическа партия едностранно да прекрати както участието си в партията, така и да се освободи от задълженията си като член на неин орган. По тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което искането за заличаване на Й. Я. И. като член на Националния партиен съвет на[Фирма 2]” да бъде уважено.

Прокуратурата на РБ не представя писмен отговор срещу жалбата. Представителят на ВКП при разглеждането на делото в публичното съдебно заседание оспорва нейната основателност, а по същество намира решението за правилно и моли същото да бъде оставено в сила, тъй като заявлението за вписване на промяна в регистрираните обстоятелства изхожда от неоправомощено лице.

[Фирма 2]” не изразява становище по жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с оглед данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Депозираната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 18 ал. 1 ЗПП, но разгледана по същество се явява неоснователна.

За да остави без уважение искането на жалбоподателя по заявление вх.№ 151352/06.12.2019 г., съставът на Софийския градски съд е посочил на първо място, че той не притежава легитимация да сезира регистърния съд, с оглед нормата на чл. 600 ГПК, към която препраща тази на чл. 17 ал. 2 ЗПП. Й. И. е член на националния съвет на[Фирма 2]”, а съгласно чл. 12.2 от устава на партията, тя се представлява от нейния председател – И. Я. И..

На следващо място съдът не е споделил аргументите на заявителя, че тъй като съгласно чл. 22 ал. 1 т. 1 ЗЮЛНЦ вр. чл. 17.2 от устава на[Фирма 2]” членството в партията може да бъде прекратено с едностранно волеизявление, то поради загубване на качеството на член на партията и по аналогия с уредбата относно управителните органи на търговските дружества, лицето следва да бъде заличено и от управителните органи на партията.

Изложени са съображения, че самият ЗЮЛНЦ не включва разпоредба, предвиждаща възможност за членовете на управителните органи на юридическите лица с нестопанска цел сами да искат вписване на заличаването си по партидата на сдруженията или фондациите, поради което нормата на § 2 ПЗРЗПП /че за неуредените в този закон въпроси се прилага субсидиарно ЗЮЛНЦ/ не е относима в случая. Изведени са и изводи за неприложимост по аналогия на нормата на чл. 141 ал. 5 ТЗ.

На последно място е посочено, че съобразно устава на[Фирма 2]”, както избирането, така и освобождаването на членове на Националния съвет е от компетентността единствено на Националната конференция. Действително, с подаденото заявление от 02.12.2019 г. Й. Я. И. е прекратил членството си в[Фирма 2]”, но в устава не е предвидено автоматично отпадане и на членството му в Националния съвет. Всички изводи регистърният съд е подкрепил с относима практика на ВКС.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Обстоятелството, че заявлението за вписване на промени в регистрираните обстоятелства съгласно чл. 17 ал. 1 т. 8 ЗПП не изхожда от оправомощено лице /по смисъла на чл. 15 ал. 2 ЗПП вр. чл. 600 т. 1 ГПК това е органът, който съгласно устава представлява партията/ е достатъчна пречка същото да бъде уважено. В този смисъл е трайната практика на ВКС, намерила израз в решение № 194/07.01.2014 г. по т. д.№ 3971/2013 г. на І т. о. и решение № 93/21.05.2009 г. по т. д.№ 403/2009 г. на ІІ т. о. Жалбоподателят се позовава на практика на САС относно правото на член на управителния съвет на сдружение да прекрати членството си в съвета и да заяви за вписване промяната в обстоятелствата, по аналогия с разпоредбите на чл. 141 ал. 5 ТЗ и чл. 233 ал. 5 ТЗ. От нея не става ясно, дали заявителят /който е бил и президент на УС на сдружението/ притежава изискуемата активна легитимация. Независимо от горното следва да се посочи, че цитираните норми на ТЗ не са приложими по аналогия в настоящия казус. На първо място, те касаят изрично уредено изключение от общите правила, приложимо само при определени условия: 1. достатъчен срок /съответно от 1 и 6 месеца/, в който дружеството следва да заяви за вписване промените - заличаване на управител или член на съвет на АД; и 2. бездействие на дружеството. Едва при кумулативното наличие на горните предпоставки възниква правото на посочените лица сами да сезират службата по регистрация към Агенцията по вписванията. На следващо място в ТЗ са уредени и последиците от подобно заличаване – предвижда се прекратяване на дружеството по иск на прокурора, ако ООД остане без управител – чл. 155 т. 3 ТЗ или ако броят на членовете на съвет на АД спадне под законовия минимум - чл. 252 ал. 1 т. 6 ТЗ. Съответно на коментираната уредба в ТЗ, в нормата на чл. 15 ал. 1 т. 3 ЗТРРЮЛНЦ като легитимирани заявители освен лимитативно изброените са включени и други лица, в предвидените по закон случаи. Подобни норми не се съдържат в ЗПП, ЗЮЛНЦ или ГПК, чиито правила уреждат вписването в регистъра на политическите партии, поради което не може да се прави аналогия с реда за заличаване на членове на управителни органи на търговско дружество, съгласно чл. 46 ал. 2 ЗНА, а и това не би съответствало на целта на нормативния акт и охранителния характер на производството.

Тъй като заявлението по чл. 17 ал. 1 т. 8 ЗПП не е подадено от оправомощено лице, включително и съгласно чл. 12.2.2 от устава на[Фирма 2]”, липсва основание за преценка и тълкуване на устава на политическата партия в частта, касаеща прекратяването на членство в ръководния й орган.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.12.2019 г. по ф. д.№ 771/2003 г. по описа на СГС, ТО, VІ-10 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: