Р Е Ш Е Н И Е

№ 220

София, 01.12.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. К

ЧЛЕНОВЕ: М. Ф

Г. Ми участието на секретаря Д. Ц

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 2292 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Х. Л. и В. Д. В. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 23.02.2016г. по в. гр. д.№895/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. В. и И. Х. Л. срещу Г. Д. Д. и Х. И. Д. иск за делба на дворно място от 934 кв. м., представляващо УПИ III-649 в кв. 65 по плана на [населено място], [община].

С определение №382/20.06.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса представлява ли валидно завещателно разпореждане документ, наименован „разписка“, с който наследодателят е заявил, че е получил сума от едно лице, която счита за достатъчна за покриване нуждите му от издръжка до края на живота му, както и че завещана свой недвижим имот на лицето, което е дало сумата, както и на друго лице, както и по въпроса налице ли е хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК, ако страната поддържа, че в срока за произнасяне на първоинстанционното решение се е снабдила с нов сравнителен материал, който е полагала усилия да издири и в хода на първоинстанционното производство, поради...