Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Б. Г., чрез адвокат А. И. Ж., срещу решение № IV-3 от 24. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 2467/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 244 от 31. 12. 2019 г., поправено с решение № 260040 от 24. 07. 2020 г., и двете постановени по гр. д. № 1148/2018 г. на РС – Несебър, и е уважен предявеният от А. В. Г. против О. Б. Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС, като е допусната делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], комплекс „Д. вита“ 2а, [жилищен адрес] представляващ апартамент №. .., с площ от 53, 42 кв. м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, санитарен възел с баня, тераса, нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор. ...на кадастралната карта, ведно с 2, 58 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата и със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор. ...по кадастралната карта на [населено място], между А. В. Г. и О. Б. Г., при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 43 и 44 КМЧП, изразяващо се неизпълнение задължението на съда да издири и събере съдебната практика на Р. Б, касаеща хипотезите на придобиване на недвижим имот през време на брака на основание покупко-продажба със средства лична собственост на единия съпруг, както и при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 23 и чл. 24 от Брачния и семеен кодекс на Р. Б и на чл. 259, т. 2, изр., от Гражданския кодекс на Р.Б.С се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението.

Не е подаден отговор на касационната жалба от ищцата А. В. Г..

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от А. В. Г. против О. Б. Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане съдебна делба на описания по-горе жилищен имот – апартамент, между ищцата и ответника, при равни дялове. Твърди се, че съсобствеността е възникнала на основание договор за покупко-продажба, сключен по време на гражданския брак на страните, и прекратена с развод съпружеска имуществена общност.

Ответникът е направил възражение за неоснователност на иска по съображения, че апартаментът е негова изключителна собственост, тъй като продажната цена е била изплатена изцяло със средства, получени от продажба на имот негова лична собственост (придобит по наследство от майка му).

За да уважи иска по чл. 34 ЗС и допусне съдебна делба на апартамента между ищцата и ответника при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки от тях, въззивният съд е приел за установено, че страните са граждани на Р. Б, нямащи постоянно пребиваване на територията на Р.Б.С са граждански брак в Беларус на 24. 08. 2014 г., прекратен с развод с решение от 11. 09. 2017 г. по дело № 2-1142/2017 на съда на Оршански район и [населено място], Витебска област, Беларус, влязло в сила на 22. 09. 2017 г. С н. а. №. ... г. по описа на нотариус С. А., О. Г. купува процесния апартамент в [населено място], България, за сумата 65194, 43 лв. без ДДС, изплатена изцяло по банков път от купувача на продавача.

От правна страна въззивният съд е приел, че тъй като се касае за предявен иск за делба на недвижим имот с местонахождение в Р. Б, то съгласно чл. 12, ал. 1 КМПЧ, вр. чл. 109 ГПК, българският съд е компетентен да разгледа иска за делба, като са приложими процесуалните норми на българския закон - 341 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Прието е, на основание чл. 79, ал. 3, вр. ал. 1 КМЧП, че приложимото материално право, уреждащо имуществените отношения между страните – бивши съпрузи относно процесния апартамент, е тяхното общо отечествено право и по-конкретно нормите на чл. 21 и следващите от Брачния семеен кодекс на Р. Б (БСКРБ) и на чл. 259 и следващите от Гражданския кодекс на Р. Б (ГКРБ).

Прието е, че съгласно чл. 23 БСКРБ имуществото придобито по време на брака, независимо от кой от съпрузите е придобито и кой от съпрузите е внесъл пари, е тяхна обща съвместна собственост, освен ако в брачния договор е предвидено друго. Съпрузите се ползват с равни права върху съвместно придобитото имущество, дори ако единият от тях по време на брака се е занимавал с домакинство, грижи за децата или по други уважителни причини не е имал независими доходи от работа, освен ако в брачния договор е предвидено друго. Прието е, че съгласно чл. 24 БСКРБ, в случай на разделяне на имуществото, което се явява обща съвместна собственост на съпрузите, техните дялове се признават за равни, освен ако в брачния договор не е предвидено друго. Предвидена е възможност делът на единия съпруг да бъде увеличен, ако другият съпруг избягва да упражнява трудова дейност или изразходва общото имущество в ущърб на интересите на семейството. Според разпоредбата на чл. 26 БСКРБ, лична собственост са имуществата, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по дарение и наследство.

Прието е, че аналогична е и уредбата на имуществените отношение между съпрузите в чл. 259, ал. 1 и ал. 2 ГКРБ - в алинея първа е предвидено, че имуществото, придобито от съпрузите по време на брака, е тяхна съвместна собственост, освен ако със споразумението между тях не е установен различен режим на това имущество, а в алинея втора – че лична собственост на всеки от съпрузите е придобитото преди брака, както и полученото по време на брака като дарение или по наследство. Предвидена е възможност имущество лична собственост на някой от съпрузите да бъде признато за общо имущество на двамата съпрузи, ако се установи, че по време на брака, за сметка на общото имущество на съпрузите или личното имущество на другия съпруг, са направени инвестиции (основен ремонт, реконструкция, преоборудване и др.), които значително увеличават стойността му.

След обсъждане на описаната материалноправна уредба е направен извод, че съгласно беларуското законодателство, всяко имущество, придобито възмездно по време на брака, без значение на името на кого от съпрузите и без значение кой от тях е внесъл средствата за придобиването му, се счита за обща съвместна собственост и на двамата съпрузи, освен ако с брачен договор се предвиди нещо различно, за което по настоящото дело липсват данни. Прието е, че Брачният семеен кодекс на Р. Б и Гражданският кодекс на Р. Б не съдържат правна уредба, аналогична на чл. 23 от българския Семеен кодекс, предвиждаща възможност за придобиване в лична собственост от един от съпрузите, през време на брака, на възмездно основание, на вещни права или идеална част от вещни права, ако при придобиването им е вложено лично имущество на този съпруг. Прието е, че от разпоредбата на чл. 259, т. 2, изр. 3 ГКРБ не следва различен извод, тъй като тази норма касае съвсем различен случай – възникване на семейна собственост на двамата съпрузи върху имот лична собственост на единия, ако през време на брака в същия са извършени инвестиции значително увеличаващи стойността му със семейни средства или с лични средства на единия съпруг.

В обобщение е направен извод, че процесният апартамент е обща съвместна собственост и на двамата съпрузи и след прекратяването й с развод дяловете на бившите съпрузи в съсобствеността са равни, съгласно чл. 24 БСКРБ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да издири служебно съдържанието на чуждото право, относимо към фактическата обстановка, както и съдебната практика относима към конкретната правна норма.

2. Следва ли съдът, след като не е открил в законодателството на Р. Б разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 23 от Семейния кодекс на Р. Б, да приложи българското законодателство, на основание чл. 45, ал. 3 КМЧП.

Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с решение № 156 от 21. 01. 2020 г. по гр. д. № 336/2019 г. на ВКС, 2 г. о. и се иска допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Относно втория въпрос се твърди, че обсъждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, изразяваща се в очевидна необоснованост на извода на съда за липса на трансформация на лично имущество.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, тъй като същият не е разрешен в противоречие с посоченото и приложено от касатора решение № 156 от 21. 01. 2020 г. по гр. д. № 336/2019 г. на ВКС, 2 г. о. В решението и цитираните в него актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е даден положителен отговор на поставения въпрос – прието е, че съгласно чл. 44, ал. 1 и ал. 2 КМПЧ съдът е длъжен да установи служебно съдържанието на приложимото чуждо право, както и тълкуването и съдебната практика по приложението на съответната правна норма.

Обективираните по делото действия на въззивната инстанция съответстват напълно на формираната по въпроса практика, а именно:

- С постановеното от въззивния съд определение № IV-260620 от 21. 10. 2020 г. по гр. д. № 2467/2020 г. на БОС е изискано, чрез Министерство на правосъдието на Р. Б, предоставяне на информация за действащото в Р. Б законодателство, уреждащо имуществените отношения между съпрузи, придобиването на недвижими имоти по време на брака в режим на общност, режим на придобитото имущество, ако придобиването е станало изцяло или отчасти с лично имущество на единия съпруг, прекратяването на общността с развод, към момента на сключване на брака – 24. 08. 2007 г., към придобиване на имота в България – 21. 07. 2014 г. и към прекратяване на брака – 22. 09. 2017 г.

- Със същото определение са дадени указания на страните да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредбите на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин окажат съдействие на съда.

- Министерството на правосъдието на Р. Б е изпратило извлечение от правните норми от Гражданския кодекс на Р. Б от 7. 12. 1998 г. и от Кодекса на брака и семейството на Р. Б от 9 юли 1999 г., уреждащи имуществените отношения между съпрузите в релевантния за спора период. В писмото не се съдържа информация за наличие на съдебна практика, според която се счита за лична собственост на единия съпруг имуществото, придобито през време на брака, на възмездно основание, с лични средства на този съпруг.

- С протоколно определение от 30. 11. 2020 г., постановено в открито съдебно заседание, в присъствие на пълномощниците на касатора – адв. Ж. И. и адв. А. Ж., съдът е докладвал изпратените от МП на Беларус извлечения от ГКРБ и КБСРБ, уреждащи имуществените отношение между съпрузите, в превод на български език, и е предоставил възможност на страните за запознаване със същите.

- В проведеното на 18. 01. 2021 г. открито съдебно заседание съдът е докладвал писменото становище на адв. К. О., пълномощник на А. Г., според което законодателството на Беларус няма норми, уреждащи хипотези, свързани с трансформация на лично имущество, каквито има в Семейния кодекс на Р.Б.П на ответника по иска адв. И. и адв. Ж. не са възразили срещу това становище, нито са въвели твърдения за наличие на съдебна практика на съдилищата в Беларус, признаваща за лична собственост на единия съпруг придобитото през време на брака, на възмездно основание, със средства лична собственост на този съпруг, имущество. Заявили са, че са се запознали с представените в превод на български език извлечения от Гражданския кодекс на Р. Б и от Кодекса на брака и семейството на Р. Б, както и че считат за приложими представените в превод на български език редакции от нормативните актове.

- Въззивният съд, с оглед на така изразените становище на страните, изрично е уведомил страните, че по отношение на спорното правоотношение ще приложи разпоредбите на чл. 21 и следващите от Брачния семеен кодекс на Р. Б, както и разпоредбите на чл. 259 и следващите от Гражданския кодекс на Р. Б.

При тези данни не би могло да се приеме, че въззивният съд не е предприел необходимите действия за служебно установяване съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка, че не е предоставил възможност и на страните да участват в процеса на установяване съдържанието на приложимото чуждо право и тълкуването му, че не е осигурил възможност на страните в хода на съдебното дирене и преди даване ход на устните състезания да се уведомят за резултата от предприетите във връзка с установяване съдържанието на чуждото право действия, че не е гарантирана равна възможност за всяка от страните да защити позицията си по въпросите относно съдържанието на приложимото чуждо право и неговото тълкуване, че страните са били уведомени за становището на съда по съдържанието на чуждото право едва с постановения по делото краен акт.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос - следва ли съдът, след като не е открил в законодателството на Р. Б разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 23 от Семейния кодекс на Р. Б, да приложи българското законодателство, на основание чл. 45, ал. 3 КМЧП. С определение № 264 от 17. 05. 2010 г. по т. д. № 1014/2009 г. на ВКС, 2 т. о., е разяснено, че под противоречие с българския обществен ред по смисъла на чл. 45 КМЧП следва да се има предвид нарушение на такива повелителни норми, на които се основава правопорядъка в държавата или на основни принципи на правораздаването, имащи универсално значение. Не е от такъв основополагащ характер разпоредбата на чл. 23 СК, поради което липсата на аналогична правна норма в законодателството на Р. Б не прави приложимо в случая чуждо право на Беларус явно несъвместимо с българския обществен ред, установен при уреждане имуществените отношения между съпрузите. На следващо място, несъвместимостта се преценява, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред – в случая правната уредба касае имуществени отношения между съпрузи граждани на друга държава, непребиваващи постоянно в България, чийто брак е сключен и прекратен в държавата, чиито граждани са, а връзката на отношението с българския правен ред се поражда единствено от местонахождението на придобития през време на брака недвижим имот.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не се касае за прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито за прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и явно несъответствие между изводите на съда и установените по делото факти.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV-3 от 24. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 2467/2020 г. на Бургаския окръжен съд,

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: