1№ 60803/10.12.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Л. Агледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2400 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 462/02.03.2021 г. по гр. д. № 2313/2020 г., с което Варненския окръжен съд, потвърждавайки решение № 2504/22.06.2020 г. по гр. д. № 16192/2019 г. на Варненски районен съд, е признал за установено, че ищецът Д. И. Д. не дължи на ответника „Енерго-П. П“ АД сумата 5 277.60 лв. – стойност на ел. енергия по фактура № [...]/01.10.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода 20.10.2017 – 19.10.2018 г. за обект в [населено място], [улица], вх. Е, ет. 8, ап. 86, с клиентски № [...] и абонатен № [...].

Решението се обжалва от „Енерго-П. П“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следните въпроси (процесуалноправен и материалноправен): 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? и 2. След отмяната на чл. 1 – чл. 47 и на чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/ 2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ включително? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на обжалване, а въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС, които цитира, евентуално – че повдигнатият материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона...