Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 462/02.03.2020 г. по гр. д. № 2312/2020 г., с което Окръжен съд - Варна, потвърждавайки решение № 2504/22.06.2020 г. по гр. д. № 16192/2019 г. на Районен съд - Варна, е признал за установено, че Д. И. Д. не дължи на „Енерго-П. П“ АД сумата 5 277.60 лв. – стойност на ел. енергия по фактура № [ЕГН]/01.10.2019 г., издадена след корекция на сметката за периода 20.10.2017 г. – 19.10.2018 г. за обект в [населено място], [улица], вх. Е, ет. 8, ап. 86, с абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН].

С молба, докладвана в откритото съдебно заседание от 01.02.2022 г., ответникът по касация Д. Д. заявява, че се отказва от иска в частта над сумата 5 000 лв., като при този размер касационната жалба е с недопустим предмет (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) и Върховният касационен съд следва да я остави без разглеждане по същество.

Отказът е заявен от ищеца по иска в хода на касационното производство. С ТР № 4/23.11.2022 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГТК се прие, че при частичен отказ от иска, заявен по реда на чл. 233 ГПК в касационното производство, ВКС следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и да прекрати производството в тази част. Касационното обжалване относно останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране, е допустимо и следва да продължи дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Зачитайки действието на тълкувателното решение по чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, настоящият състав е длъжен да приеме, че производството пред касационната инстанция следва да бъде прекратено на основание чл. 233 ГПК частично, до посочения по – горе размер, а обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени в частите, с която съдилищата са се произнесли по предявения иск за недължимост на сумата над сумата 5 000 лв. Касационното обжалване относно останалата част от спорното вземане, за която не е налице десезиране, е допустимо и следва да продължи.

Решението е допуснато до касационно обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната) по материално-правния въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта електроенергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

По въпроса настоящият състав приема, че при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба (преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ) задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта намира правно основание (източник) в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в Правилата. Отговорът обобщава практиката на ВКС по този въпрос (решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., I-во ГО, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III-то ГО, решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/ 2018 г. III-то ГО, решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г., IV-то ГО, решение № 35/16.02.2021 г. по гр. д. № 1898/2020 г. IV-то ГО и много други), поради което не се нуждае от допълнителни мотиви.

По съществото на касационната жалба:

Въззивният съд правилно е приел, че в релевантния период страните са в договорни отношения по покупко-продажба на електроенергия, които намират правна регламентация в Закона за енергетиката. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на ел. енергия за битови нужди за обекта, присъединен към електропреносната мрежа, а ответникът е доставчик на електроенергията. Правилен е и изводът, че ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и дължи да заплаща цената на електроенергията, доставяна в обекта от ответника. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че дори при софтуерна намеса в средството за търговско измерване потребителят не дължи на доставчика разликата между реално доставеното и начисленото количество електроенергия в обекта, защото: 1) претенцията по издадената от ответника данъчна фактура за минал, 1-годишен период представлява „корекция“; чл. 83, ал. 2 ЗЕ изисква Правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 за извършването на такива корекции да се приемат от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и да се публикуват на интернет страницата на ДКЕВР; 2) правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 – 6 ЗЕ (ПИКЕЕ) са приети от ДКЕВР, а в чл. 43, 44 и 47 ПИКЕЕ са определени ред и начин на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формални изисквания за констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена ел. енергия; 3) с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/ 2016 г., обн. в ДВ бр. 15/ 14.02.2017 г., 5-членен състав на Върховния административен съд е отменил чл. 43, 44 и 47 от ПИКЕЕ и 4) към релевантния момент (14.06.2018 г.) други правила не са приети от ДКЕВР. С тези съображения неправилно въззивният съд е заключил, че след като в ПИКЕЕ няма ред и начин за извършената от ответника корекция на сметката на ищеца-битов потребител за отминалия 1-годишен период, отрицателният установителен иск за недължимост на сумата по издадената фактура е основателен. В този период страните са обвързани от сключения помежду им договор за доставка на електроенергия в обекта, а договорът е основанието (източникът) на вземането по данъчната фактура, чиято дължимост ищецът оспорва с отрицателния установителен иск. Основателно е касационното оплакване в жалбата от „Енерго-Про продажби“ АД, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Налице е касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК.

Основателно е и касационното оплакване, че въззивният съд неправилно е приложил доказателствената тежест (чл. 154 ГПК). Отрицателният установителен иск е уважен и поради това, че ответникът не е провел успешно доказване за това, че електромерът е монтиран в обекта с нулеви показатели не само в явните регистри, но и в скритите (неиндивидуализираните на дисплея) регистри на СТИ. Въззивният съд е бил длъжен да отчете, че от ГПК не произтича изискване всеки релевантен факт да бъде установен пряко. Възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че фактът не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за осъществен и такъв факт, който според неопроверганите по конкретното дело опитни правила, съпътства друг, установен факт. По тези дела е приложима и човешката презумпция, според която производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара с нулеви показатели, а тя важи не само за явните, но и за скритите регистри. Тази презумпция въззивният съд е следвало да намери за неприложима, но само ако по делото са събрани доказателства, че уредът е бил използван преди монтажа, а при последващия му монтаж на обекта регистърът не е проверен и изчистен. Такива данни по делото няма. Налице е и касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК (така решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., решение № 50166/06.10.2022 г. по гр. д. № 4782/2021 г., решение № 50018/07.02.2023 г. по гр. д. № 1644/2022 г. все на IV-то ГО на ВКС и много други).

Основателно е и касационното оплакване, че неправилно въззивният съд е уважил иска и поради това, че не било възможно неотчетената в явните регистри на СТИ електроенергия да е доставена и потребена от ищеца в 1-годишния период, за който е издадена фактурата. Първо, това обстоятелство не е въведено като предмет на спора. Ищецът несвоевременно се позовава на него едва в защитата си пред касационната инстанция. Второ, събраните по делото доказателства не го установяват. За да го приеме за доказано, въззивният съд се е позовал на справка за потребената електрическа енергия в период, следващ релевантния, т. е. на неотносимо към зададения с иска период доказателство. Трето, дори и след установяването му по конкретното дело, отрицателният установителен иск не се отхвърля като недоказан по основание, а се процедира съобразно предвиденото в чл. 162 ГПК. Такава е практиката на Върховния касационен съд по тези дела – например решение № 117/06.07.2022 г. по гр. д. № 4368/2021 г., ІІІ ГО, решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г., ІV ГО, решение № 60191/22.12.2021 по гр. д. № 3651/2020 г., ІV ГО, решение № 60235/09.11.2021 г. по гр. д. № 165/2021 г., IV ГО, решение № 500015/0702.2023 г. по гр. д. № 1771/2022 г. IV ГО и много други. Ето защо няма противоречие между тези решения и други решения, в които Върховният касационен съд не е намерил за необходимо да събира доказателства и за това обстоятелство, защото по конкретното дело чл. 162 ГПК е неприложим. Неоснователно е искането на ответника по касация (ищец) настоящият състав да процедира съобразно предвиденото в чл. 292 ГПК е неоснователно.

Неправилното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която спорът продължава да е висящ. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящият състав следва да го реши по същество.

По делото е установено, че ищецът Д. Д. е потребител на електрическа енергия, доставяна в обекта в [населено място] на [улица], вх. Е, ет. 8, ап. 86. За измерване на количествата доставена електроенергия в този обект на 10.02.2016 г. е монтиран електромер фабричен № 1114021666136276, а в съставения за монтажа констативен протокол е удостоверено, че показанията на дневна и нощна тарифа са нулеви. На 19.10.2018 г. служители на ответното дружество съставят констативен протокол № 1202449, с който удостоверят демонтажа на електромера. В протокола е посочено, че в явните, визуализирани регистри на СТИ 1.8.1. фигурира потребена 2429 квтч електроенергия (нощна тарифа) и в регистър 1.8.2. фигурира потребена 5052 квтч електроенергия (дневна тарифа). В скритите, невизуализирани регистри на СТИ регистър 1.8.3 фигурира потребена електроенергия 23002.2 квтч и в регистър 1.8.4 фигурира потребена електроенергия 4837.8 квтч. Документът е подписан от двама служители на ответното дружество и двама свидетели (ищецът е отсъствал). Демонтираният електромер е пломбиран и предаден за експертиза в БИМ. Видно от протокол № 2188/20.09.2019 г., при извършването й е установена софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, причината за различните стойности на електроенергията, отчетени в явните и в скритите регистри на СТИ. Ответното дружество извършва корекция на дължимите от ищеца суми за действително доставената електроенергия в обекта в периода и издава фактура № [ЕГН]/01.10.2019 г. за сумата 5 277.60 лв.

От приетото по делото и неоспорено заключение на техническата експертиза се установява, че електромерът е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка през 2015 г. и има срок на метрологична годност 6 години. При монтирането му за обекта е бил с нулеви показания по всички регистри, което следвало от преминатата метрологична и ведомствена проверка. Няма намеса в схемата на присъединяване, което означава, че отчетената в скритите регистри електроенергия е доставена и регистрирана в тях. Има неправомерно вмешателство в софтуера на средството за търговско измерване, довело до отчитане на част от потребената енергия в невизуализирана тарифа. Изчисленията по издадената от ответника фактура са математически точни, като енергията е коректно остойностена.

При така установените факти, включително със зачитане на материалната доказателствена сила на протоколите на БИМ (чл. 179 ГПК), отрицателният установителен иск в частта, за която спорът продължава да е висящ пред настоящата инстанция, е неоснователен. В основанието на вземането, оспорено с иска, е точното количество на доставената и потребена в обекта, но незаплатена енергия. Електромерът, който я е отчитал, е монтиран с нулеви тарифи. Ищецът не е опровергал опитното правило, че когато СТИ е монтирано в обекта като ново и с нулеви показатели в явните регистри, следва да се приеме, че нулеви са и показателите в скритите регистри. Тази презумпция би била неприложима, ако напр. има данни уредът да е бил използван преди монтажа му преди последващия монтаж, а неговите регистри да не са били проверени и изчистени. Такива твърдения, респ. доказателства по делото няма. По делото няма своевременно въведени твърдения, респ. събрани доказателства, че не е било възможно неотчетеното количество електроенергия в явните регистри на СТИ да е доставено в обекта в границите на 1-годишния период, за който е издадена фактурата.

След като настоящият състав е длъжен да приеме според събраните по делото доказателства и при неблагоприятни за ищеца последици на доказателствената тежест, че отчетената в скритите (невизуализирани регистри) на СТИ електроенергия е доставена в обекта в релевантния период, крайният клиент дължи да я плати. Не е установено да е погасено възникналото задължение, произтичащо от извършената корекция. Настоящият състав е длъжен да отхвърли отрицателния установителен иск в размера от 5 000 лв., за който спорът продължава да е висящ.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят всички разноски, които ответникът (сега касатор) е направил по делото.

При тези мотиви съдътРЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. И. Д. по чл. 292 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА решение № 462/02.03.2020 г. по гр. д. № 2312/2020 г. на Окръжен съд – Варна и решение № 2504/22.06.2020 г. по гр. д. № 16192/2019 г. на Районен съд – Варна в частите, с които е признато за установено, че Д. И. Д. не дължи на „Енерго-П. П“ АД сумата над 5 000.00 лв. до сумата 5 277.60 лв. – стойност на ел. енергия по фактура № [ЕГН]/01.10.2019 г., издадена след корекция на сметката за периода 20.10.2017 г. – 19.10.2018 г. за обект в [населено място], [улица], вх. Е, ет. 8, ап. 86, с абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН].

ПРЕКРАТЯВА производството в тази част на основание чл. 233 ГПК.

ОТМЕНЯ решение 462/02.03.2020 г. по гр. д. № 2312/2020 г. на Окръжен съд – Варна в останалата част.

ОТХВЪРЛЯ иска да се признае за установено, че Д. И. Д. от [населено място], [улица], вх. Е, ет. 8, ап. 86, ЕГН [ЕГН], не дължи на „Енерго-П. П“ АД със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], сумата 5 000.00 лв. – стойност на ел. енергия по фактура № [ЕГН]/01.10.2019 г., издадена след корекция на сметката за периода 20.10.2017 г. – 19.10.2018 г. за обект в [населено място], [улица], вх. Е, ет. 8, ап. 86, с абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН].

ОСЪЖДА Д. И. Д. да заплати на „Енерго-Про продажби ” АД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата 4 649.10 лв. – разноските по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.