3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 60351
гр. София 07.12.2021 година
Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от съдия С. Ч. гр. дело № 3479 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Л. Ц. М. за отмяна на решение № 251173 от 22.10.2019 г. по гр. дело № 60290/2017 г. на СРС /Софийски районен съд/, потвърдено с решение № 261918 от 22.03.2021 г. по гр. дело № 797/2020 г. на СГС /Софийски градски съд/. С молба вх. № 68311/02.11.2021 г. са изложени от молителя обстоятелства, определени от същия като „пояснения“, а с молба вх. № 66510/26.08.2021 г. е направено искане по чл. 309 ГПК и с молба вх. № 69074/26.11.2021 г. е предявено искане за освобождаване от внасяне на обезпечение в размер на сумата 4333.66 лв., определено с разпореждане от 30.09.2021 г. на съдията докладчик.
Искането за освобождаване от внасяне на определената като обезпечение сума във връзка с поисканото спиране на изпълнително дело № 20218380408582 на ЧСИ М. Б., рег. № 838, район на действие СГС е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Установеният в ГПК съдопроизводствен ред не предвижда възможност за освобождаване на страната от задължението за внасяне на обезпечение при поискано спиране на изпълнението. Предвидена е възможност за освобождаване на страните от такси и разноски – чл. 83 ГПК, но не и от задължението за внасяне на обезпечение при поискано спиране на изпълнението. Това нормативно разрешение произтича от характера на самото обезпечение, да служи като гаранция за интереса на насрещната страна, в случай на неоправдано забавяне на изпълнението, респективно като източник на обезщетение за евентуалните вреди от неоснователно забавеното, по искане на другата страна изпълнение.
С оглед невнасянето на обезпечение не е налице основание за уважаване на искането по чл. 309 ГПК, което трябва да се остави без уважение.
Не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата за отмяна до разглеждане. Съображенията за това са следните:
Молбата за отмяна е квалифицирана от страната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но в обстоятелствената й част, включително в изложението на допълнително подадената молба - вх. № 68311/02.11.2021 г. са изложени основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молителят твърди, че съдът е игнорирал аргументи и доводи в отговора, който е подал по реда на чл. 131 ГПК за недопустимост на исковата молба, за неоснователност на иска, отхвърлил доказателствените му искания, не допуснал привличане на трето лице помагач на негова страна, отхвърлил искането му за разглеждане на инцидентен установителен иск, недопуснал разглеждането на неговия насрещен иск, неправилно конституирал баща му, а по-късно и него като ответник, не допуснати били аргументи и възражения, които били изложени в заседанието на 25.03.2019 г. пред СРС, съдът не допуснал изслушване на вещо лице по съдебно - счетоводна експертиза, а също така неправилно приел, че ответникът по иска е собственик на процесния имот. Молителят е изложил още, че изводите на съда относно „публикуване на месечните дължими суми от клиентите по интернет на страницата на Топлофикация“ са напълно необосновани, игнорирал още възражения на Ц. М., „Съжденията“ на съда, че първоинстанционното решение е постановено при участието на „Т. С“ ЕООД „не отговаря на истината“,, отхвърлени били доказателствените искания на ответника. В цитираната молба вх. № 68311/02.11.2021 г., молителят е поставил въпроси, с които третира процесуални действия на СРС, които намира за насочени „към „легитимирането“ му като „платец“ на ищеца. Изброените обстоятелства са оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, относими към инстанционен контрол. Съгласно т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за основание по чл. 303, ал. 1 ГПК е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане, респективно не я допуска до разглеждане. Настоящата молба е именно такава, поради което следва да не се допусне до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 69074/26.11.2021 г. на Л. Ц. М. с искане за освобождаване от внасяне на обезпечение в размер на сумата 4333.66 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 66510/26.08.2021 г. на Л. Ц. М. по чл. 309 ГПК за спиране на изпълнително дело № 20218380408582 на ЧСИ М. Б., рег. № 838, район на действие Софийски градски съд.
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на Л. Ц. М. за отмяна на решение № 251173 от 22.10.2019 г. по гр. дело № 60290/2017 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 261918 от 22.03.2021 г. по гр. дело № 797/2020 г. на Софийски градски съд.
Определението в частите, с които се оставят без разглеждане молбите на страната може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: