Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Пътна полиция” – СДВР против решение № 4877 от 15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 14465/2012 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът – Д. Г. Т., в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 1050/26.11.2012 г. на началника на отдел „Пътна полиция” – СДВР, с която на Д. Г. Т. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.

Решението е правилно, но не по изложените в него съображения.

По делото е установено, че дисциплинарното наказание, което е извършено от служителя е квалифицирано като небрежност в служебната дейност, за което съгласно чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”. Установено е, че дисциплинарното нарушение е извършено в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от шест месеца, наложено със заповед № з-12637/03.10.2012 г. на директора на СДВР, поради което и на основание чл. 227,...