Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. С., чрез процесуалния му представител - адв. Хр. Стефанова-Митрева, срещу решение № 4943 от 03.09.2012 г., постановено по адм. дело № 6436 от 2011 г. на Административния съд - София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна.
Ответната страна - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията), в писмен отговор по касационната жалба счита същата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото.
Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна стара в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на В. С. срещу решение № 230 от 16.06.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат, съдът е приел, че са спазени съществените изисквания за форма на акта, чиито реквизити по отношение на обявяването на дейност като секретен сътрудник са посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Приел е също така, че комисията не е овластена да обсъжда въпроса налице ли е дейност и в какъв обем е извършвана от лицето, както и няма правомощие да признае или да отрече дейност във връзка с принадлежност към тези органи. Наличието на който и да било от посочените в закона документи, а в случая: регистрационен дневник; картони обр. 4 - 2 бр., и обр. 6 и предложение рег. № 474 от 7.02.1990 г. за изключване от агентурния апарат и унищожаване на личното и работното му дело; писмо вх. № 686 от 8.02.1990 г. за унищожаване с протокол 228 от 7.02.1990 г., е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на закона. Изложени са подробни доводи относно липсата на нарушаване на конституционно установени права на жалбоподателя, като подробно са изследвани международните актове, и е направен изводът, че единственото задължение на българската държава е да предостави достъп до документите на бившите секретни служби, но тя не е задължена да приеме законодателство за публично оправдаване на лица, които се принадлежали към секретните служби. Така постановеното решение е правилно.
Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Решението е постановено е при правилно прилагане на материалния закон. Съдът законосъобразно е приел, че административният орган е приложил правилно ЗДРДОПБГДСРСБНА. Установил е, че в случая жалбоподателят - касатор в настоящото производство, е заемал публична длъжност по смисъл на чл. 3, ал. 1, т. 12 и 29 от закона и затова подлежи на проверка за установяване и обявяване на принадлежност към ДС и РС на БНА. Правомощието на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране на принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или на данни в справочните масиви законът предполага наличие на дейност. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност и в какъв обем. Комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена дори единствено само регистрация да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона.
В чл. 25, т. 3 от закона са изброени подробно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Анализът на посочената разпоредба води до извода, че не се изисква кумулативна даденост на изброените документи. Според закона е достатъчно документите, съгласно които комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това в конкретния случай е налице - регистрационен дневник; картони обр. 4 - 2 бр., и обр. 6 и предложение рег. № 474 от 7.02.1990 г. за изключване от агентурния апарат и унищожаване на личното и работното му дело; писмо вх. № 686 от 8.02.1990 г. за унищожаване с протокол 228 от 7.02.1990 г., поради което съдът е направил правилен и обоснован извод, че комисията е издала законосъобразно решение.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за нарушено право на защита. Релевираните доводи в касационната жалба, че специалният закон - ЗДРДОПБГДСРСБНА, "нарушава конституционни права", "въвежда лустрационни мерки", "установява колективна презумпция за неморалност на определена група граждани, затова че имената им фигурират в архивите на ДС" и др., по-скоро са твърдения с оглед защитната теза на касатора и не кореспондират с волята на законодателя относно приемането на този закон. Те са неприемливи и с оглед решение № 4 от 26.03.2012 г. на Конституционния съд на Р. Б..
Съгласно това решение № 4 на КС на РБ от 2012 г. в хода на процеса жалбоподателят може да използва всички допустими от ГПК доказателства (чл. 171, ал. 1 и 2 АПК). Жалбоподателят е имал възможност да ангажира гласни и писмени доказателства, с които да подкрепи възраженията си, да оспори приложените по преписката документи, което, видно от протоколите от съдебните заседания, той не е направил. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяването на решението, както и за необоснованост. Както се посочи по-горе в мотивите, по делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първоинстанционният съд ги е обсъдил подробно, включително и в изпълнение на задълженията си за служебна проверка по чл. 168 от АПК. За да постанови правилния извод за законосъобразността на оспорения акт, решаващият съд детайлно е анализирал производството по ЗДРДОПБГДСРСБНА и в тази връзка решението на съда не е необосновано.
Воден от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4943 от 03.09.2012 г., постановено по адм. дело № 6436 от 2011 г. на Административния съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ С. Х. В.П.